Решение № 15004 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2011 г.

Решение № 15004 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор проф. Младен Владимиров Григоров, против решение № 516/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 757/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-02-145/31.08.2010 г. на директора на РЗОК гр. Велико Търново за възстановяване на суми, получени без правно основание. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и писмени бележки на пълномощника адв. Димитър Стоянов, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Аня Минчева, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, против писмена покана изх. № 29-02-145/31.08.2010 г., издадена от директора на РЗОК гр. Велико Търново, за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 32 186 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната покана е издадена законосъобразно за възстановяване на недължимо платени суми от РЗОК - гр. Велико Търново за извършена от лечебното заведение медицинска дейност, както следва: по клинична пътека (КП) № 38 - 5 случая, по КП № 45 - 3 случая, по КП № 48 - 2 случая, по КП № 49 - 2 случая и по КП № 51 - 1 случай, за които в хода на извършена медицинска проверка е установено нарушение на решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. и на ИД, тъй като лицата са хоспитализирани или дехоспитализирани, без да са спазени медицинските критерии на съответната пътека за това. Съдът е посочил, че въз основа на направените констатации на лекарите - контрольори директорът на РЗОК е издал заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г., в която е санкционирал лечебното заведение за тези нарушения със санкции - финансови неустойки, като заповедта е потвърдена при обжалването по съдебен ред. Съдът е приел, че обжалваната писмена покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на предвидените процесуални и материалноправни предпоставки. Посочил е, че съгласно чл. 233 и сл. от Националния рамков договор (НРД) - 2006 г., в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на НЗОК, изпълнителя е длъжен да възстанови получените суми, като според ал. 2, когато сумите са получени в резултат на извършено нарушение на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно получените суми и прилага предвидената в договора санкция. В случая извършените нарушения са установени с влязлата в сила заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г. на директора на РЗОК, поради което съдът не следва отново да се произнася по възраженията на жалбоподателя свързани с констатираните нарушения. Според съда в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 2 НРД - 2006 г., тъй като изпълнителят на медицинска помощ (ИМП) е оспорил констатациите при извършената проверка и в този случай директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на заповедта за прилагане на санкции за извършените нарушения. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно, че въз основа на заповед № РД-09-947/23.09.2009 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Велико Търново е извършена медицинска проверка на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД за изпълнение на индивидуален договор № 04-0499/1.04.2009 г. във връзка с оказвана болнична помощ по КП № № 38, 45, 48, 49 и 51 за периода м. 04/2009 г. - м. 06/2009 г. Съставен е Медицински протокол № 77/28.09.2009 г. за констатирани нарушения при хоспитализация и дехоспитализация на пациенти по проверяваните КП № № 38, 45, 48, 49, 51, както и Протокол за неоснователно получени суми № 78/28.09.2009 г. Предвид констатираните нарушения на решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. и съставения медицински протокол, както и протокол № 04/29.10.2009 г. от заседание на Арбитражната комисия, директорът на РЗОК - гр. Велико Търново е издал заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г. за налагане на санкции - финансови неустойки, както следва: по КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 693 и 712 - финансова неустойка в размер на 720 лв.; за ИЗ 470 - финансова неустойка в размер на 180 лв.; за ИЗ 436 - финансова неустойка в размер на 180 лв.; по КП № 48 - за ИЗ 424 -180 лева; по КП № 51 - за ИЗ 779 - 180 лв. и по ИЗ 699, 867 и 922 - 540 лв. Заповедта е обжалвана пред Административен съд - гр. Велико Търново, който с решение № 4/26.01.2010 г. по адм. дело № 908/2009 г. е отменил частично наложените санкции. Решението е обжалвано от двете страни пред ВАС, който с решение № 9909/16.07.2010 г. е отменил решението на Административния съд от 26.01.2010 г. в частта, с която са отменени наложените финансови неустойки по т. I. 1 и т. II от заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г. на директора на РЗОК, в размер съответно на 720 лв. и 180 лв. и е решил спора по същество, като е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против тези части на заповедта; решението е оставено в сила в останалата част. Предвид това, в резултат на обжалването по съдебен ред, заповедта е отменена единствено за наложената санкция в размер на 180 лв. за констатираното нарушение по т. I. 3 - по КП № 38 - за ИЗ 436. В останалите части заповедта е влязла в сила. С обжалваната в настоящото производство писмена покана изх. № 29-02-145/31.08.2010 г., издадена след влизане в сила на заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г. за налагане на санкции, директорът на РЗОК - гр. Велико Търново е поканил лечебното заведение да възстанови сума в размер общо на 32 186 лв., представляваща сбора от суми, изплатените във връзка с лечението на пациентите, по отношение на които са констатирани нарушения и които предвид това са получени без правно основание както следва: по КП № 38 - в размер общо на 4950 лв. за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 45 - в размер общо на 10554 лв. за ИЗ 362, 766 и 816, по КП № 48 - в размер общо на 2332 лв. за ИЗ 424 и 452, по КП № 49 - в размер общо на 9100 лв. за ИЗ 446 и 1315, по КП № 51 - в размер на 5250 лв. за ИЗ 779. При съпоставката на съдържанието на заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г. и писмена покана изх. № 29-02-145/31.08.2010 г. е видно, че относно част от констатираните нарушения са наложени както санкции - финансови неустойки със заповедта на директора на РЗОК, така също е претендирано възстановяване на неоснователно получени суми с писмената покана. Изложеното се отнася за следните нарушения: по КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 48 - за ИЗ 424 и по КП № 51 - за ИЗ 779. Относно останалите нарушения - по КП № 45 - за ИЗ 362, 766, 816, по КП № 48 - за ИЗ 452, по КП № 49 - за ИЗ 446 и 1315, не са наложени санкции със заповедта, а е поискано само възстановяване на неоснователно получени суми с писмената покана, предмет на настоящото производство. Предвид това изводите на първоинстанционния съд са правилни само за част от сумите по писмената покана - по КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 48 - за ИЗ 424 и по КП № 51 - за ИЗ 779, за които са констатирани нарушения. Извършените нарушения по тези ИЗ са установени при медицинска проверка, като за констатирането им са съставени предвидените в съответните разпоредби на НРД документи - медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми, издадена е заповед за санкции, която е потвърдена при обжалването по съдебен ред. В производството по съдебно обжалване на заповедта за налагане на санкции подробно са обсъдени възраженията на лечебното заведение и направените доводи във връзка с констатираните нарушения, въз основа на което и предвид всички събрани доказателства е направен извода, че нарушенията, за които са наложени санкции - финансови неустойки, са действително осъществени и отговорността на лечебното заведение е ангажирана законосъобразно. Правилно е посочено в обжалваното съдебно решение, че този извод не може да бъде пререшаван, тъй като е направен с влязло в сила съдебно решение и повторното разглеждане на въпроса дали нарушенията са допуснати би накърнило стабилитета на съдебното решение и на потвърдения с нето административен акт - заповед за налагане на санкции. Поради това съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила като е оставил без уважение доказателственото искане на лечебното заведение за назначаване на съдебно-медицинска експертиза във връзка с твърденията му за спазване на нормативните изисквания по посочените клинични пътеки (КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 48 - за ИЗ 424 и по КП № 51 - за ИЗ 779), т. е. за опровергаване на изводите за допуснати нарушения. По същите съображения не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда и с необсъждането на доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му, че не са налице нарушения по тези случаи. С жалбата до административния съд жалбоподателят е поискал назначаване на експертиза и относно констатациите по КП № 38 - за 436 и по КП № 51 - за ИЗ - 699, 867, 922 и 966, като в тази част искането правилно не е уважено. Искането в тази част е неотносимо към съдебния спор по оспорване на писмената покана, защото по тези КП, съответно - ИЗ, не е претендирано връщане на неоснователно получени суми (жалбоподателят вероятно е повторил съдържанието на жалбата си против заповедта за налагане на санкции, тъй като по тези ИЗ, с изключение на ИЗ 966, са били наложени санкции със заповедта). В чл. 233, ал. 1 НРД - 2006 г. е предвидено, че в случаите, когато ИМП е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, респективно длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, а в ал. 2 е предвидено, че когато сумите по ал. 1 са получени в резултат на извършено нарушение на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и прилага предвидената в договора санкция. Според чл. 235, ал. 1, в случаите по чл. 233, ал. 2, освен финансов и/или медицински протокол за неоснователно получени суми се съставя "Протокол за неоснователно получени суми". В ал. 2 на същия чл. е предвидено, че когато лицето - обект на проверката оспорва констатациите във финансовия и/или медицинския протокол по реда на ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание след влизане в сила на заповедта за прилагане на санкции за извършените нарушения. В случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 2 НРД - 2006 г. относно КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 48 - за ИЗ 424 и по КП № 51 - за ИЗ 779, тъй като писмената покана за възстановяване на неоснователно получените суми е издадена след влизане в сила на заповедта за прилагане на санкции за извършените нарушения - № РД-09-1188/13.11.2009 г. Предвид проведеното съдебно производство пред първата и касационната инстанция по оспорване на тази заповед, то ИМП не може в последващо съдебно производство по оспорване на писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание във връзка с констатираните нарушения, да оспорва отново извършването на нарушенията. Както се посочи този въпрос е решен със сила на присъдено нещо в рамките на съдебното оспорване на заповедта за налагане на санкции и не може да бъде пререшаван в производството по оспорване на писмената покана за възстановяване на суми, издадена по реда на чл. 235, ал. 2 НРД - 2006 г., каквото е настоящето. Поради това не следва да бъдат обсъждани всички доводи и съображения, които са изложени в касационната жалба и които са свързани с оспорване на изводите за извършване на нарушения по КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 48 - за ИЗ 424 и по КП № 51 - за ИЗ 779. Доводите относно КП № 38 - за ИЗ 436 и по КП № 51 - за ИЗ - 699, 867, 922 и 966 не следва да бъдат обсъждани като неотносими, тъй като за тях не са претендирани суми с писмената покана. Безспорно е, че лечебното заведение е получило от НЗОК суми за отчетените дейности по КП, за които са констатирани нарушения в заповедта за налагане на санкции. Предвид това че плащанията са извършени за дейности в нарушение на съответните изисквания на НРД, то сумите са получени от лечебното заведение без правно основание и подлежат на възстановяване, на основание чл. 235, ал. 2, вр. чл. 233, ал. 2 НРД - 2006 г. По изложените съображения правилно с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмената покана в частта, отнасяща се до неоснователно получени суми по КП № 38 - за ИЗ 426, 433, 470, 693 и 712; по КП № 48 - за ИЗ 424 и по КП № 51 - за ИЗ 779. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Изложеното не се отнася относно решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против писмената покана в частта, с която са претендирани за връщане неоснователно получени суми по КП № 45 - за ИЗ 362, 766, 816, по КП № 48 - за ИЗ 452, по КП № 49 - за ИЗ 446 и 1315, тъй като за тези случаи не са наложени санкции със заповед № РД-09-1188/13.11.2009 г. Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви в решението относно тази нарушения и относно основателността на претенцията за възстановяване на получените суми по процесната писмена покана. Доколкото съдът е изложил общи мотиви във връзка с приложението на чл. 235, ал. 2 НРД - 2006 г., то тези мотиви са неотносими за частта от поканата, с която е претендирано връщане на неоснователно получени суми по КП № 45 - за ИЗ 362, 766, 816, по КП № 48 - за ИЗ 452, по КП № 49 - за ИЗ 446 и 1315. Въпреки че и в жалбата до административния съд не са изложени никакви оплаквания относно тези случаи, то жалбоподателят изрично е посочил, че обжалва писмената покана изцяло, включително е посочил, че обжалва поканата относно цялата претендирана за връщане сума, която е в размер на 32186 лв. и е формирана от сбора на претендираните суми по всички ИЗ. Поради това съдът е бил длъжен да провери изцяло законосъобразността на оспорения акт на всички основания, предвид императивната разпоредба на чл. 168 АПК, според която съдът не са ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което представлява основание за отмяна на решението. Липсата на каквито и да било мотиви по тази част от правния спор препятства касационната проверка на решението, а постановяването на решение по същество от касационната инстанция би ограничило процесуалните права на страните за защита пред две съдебни инстанции. Поради това в частта, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмената покана относно претендирани за възстановяване суми по КП № 45 - за ИЗ 362, 766, 816, по КП № 48 - за ИЗ 452, по КП № 49 - за ИЗ 446 и 1315, решението следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по законосъобразността на писмената покана относно посочените ИЗ на основанията по чл. 146 АПК, като при преценка за необходимост и съгласно чл. 171, ал. 2, изречение второ АПК назначи съдебно-медицинска експертиза със съответна задача. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно по принцип, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски от РЗОК - гр. Велико Търново пред касационната инстанция, поради което на тази страна не следва да бъдат присъждани разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,