Решение № 247 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2018 г.

Решение № 247 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Димов, от [населено място] против решение № 2699/20.04.2018 г. по адм. дело № 13422/2017 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – длъжностно лице младши инспектор на длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред – масови мероприятия и съдействие на ЦГМ", сектор ОП, отдел "Охранителна полиция" в СДВР не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2699/20.04.2018 г. по адм. дело № 13422/2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на М. Димов, от [населено място] срещу наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително преместване на ППС без знанието на собственика или упълномощения от него водач", издадена от длъжностно лице младши инспектор на длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред – масови мероприятия и съдействие на ЦГМ", сектор ОП, отдел "Охранителна полиция" в СДВР. По делото е установено, че ПАМ е наложена за това, че на 12.11.2017 г., около 15, 45 часа в [населено място], [улица] към [улица]жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил марка "мицубиши", модел "Спейс Стар", с рег. [рег. номер на МПС], в района на спирка, обслужваща ППС от редовните линии на обществен транспорт на пътници, обособена със знак Д22. Изготвени са докладна записка и АУАН, както и снимков материал. Законосъобразно административният съд е приел, че посочените за нарушени разпоредби на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП и чл. 46, т. 3 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) по своята същност касаят едно и също административно нарушение. Както в ЗДвП, така и в НОДТСО е предвиден ред за налагане на ПАМ при извършването му. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 ЗДвП уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи. Приложимостта на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, предполага три самостоятелни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата попадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Предвид неоспорените докладна записка, фотоснимки и обяснения, обосновано административният съд е приел, че в производството е доказано, че процесното МПС е било паркирано в нарушение на правилата за движение по ЗДвП, в случая в района на трамвайна спирка, затрудняващо преминаването на други участници в движението. Налице са били материалноправните основания за прилагането на ПАМ, целта на която е да осигури безопасността на движението, за преустановяване на административно нарушение и създаване на обективни възможности за безопасно предвижване от всички участници в движението, което в случая е съобразено точно от административния съд. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение