Решение № 3650 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2015 г.

Решение № 3650 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Еленка Димитрова Попова и Румен Георгиев Попов, двамата от гр. Хасково, чрез пълномощника им - адв. Калинчев, против решение № 402/1.07.2015 г. по адм. дело № 285/2015 г. на Административен съд-Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, Административен съд-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Еленка Димитрова Попова, срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-133/14.04.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Вилна сграда, гараж, баня и кухня", находящ се в ДГФ, отдел 289"4" по ЛУП на м."Слънчева поляна" /защитена местност/, язовир "Широка поляна", землището на гр. Батак, община-Батак, област-Пазарджик, извършен от Румен Георгиев Попов - съпруг на Еленка Димитрова Попова. Съдът е установил, че с влязло в сила решение от 28.03.2012 г. по адм. дело № 123/2012 г. на Върховен административен съд, второ отделение, съдът е отменил решение № 600/21.11.2011 г. по адм. дело № 542/2011 г. на АС-Пазарджик, като неправилно и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Румен Георгиев Попов против същата заповед, като неоснователна. Това дело е приложено към настоящето, като доказателство. От анализа на събраните писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е извел изводи, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като оспорващата не е установила наличието на строителни книжа за строежа, каквито се изискват, както и че същия не е "търпим строеж" по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид датата на изграждането му - 1973 г. Решението е правилно по своя резултат със следните допълващи мотиви, относно търпимостта на строежа. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за наличието на незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са законосъобразни. Разпоредбата визира наличие на незаконен строеж, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват. По делото, както при първото му гледане, така и при повторното, касаторите не са представили, а и не поддържат, че за строежа има издадени строителни книжа. Премахването на процесния строеж като незаконен, поради липса на строителни книжа, би могло да бъде преодоляно, ако същия е търпим, в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ, или в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, както и ако за същия има издаден акт за узаконяване по реда на § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ или по реда на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Съдът е изследвал хипотезата на търпимост по § 16, ал. 1 от ПРЗУТ, предвид на това, че старата вилна сграда е построена през 1973 г., въпреки, че по делото е установено и той е приел, че същата е съборена и изградена наново с по-големи размери през 2000, а гаража, банята и лятната кухня, като отделни сгради, са изградени много по-късно - през 2007-2008 г. /виж показания на св. Тенев и св. Ангелов/. При тези установявания относно времето на извършване на процесния строеж, като сбор от четири отделни сгради, съдът е следвало да посочи за всяка от тях наличието на търпимост, спрямо съществуващата правна уредба, посочена по-горе. При положение, че старата вилна сграда е била съборена и преизградена отново в друг вид, с по-голяма площ, което е станало през 2000 г., разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложима, тъй като старата вилна сграда от 30 кв. м. не съществува. На нейно място, с по-големи размери, видно от заключението на СТЕ, е изграден друг строеж, спрямо който съдът е следвало да преценява наличието на търпимост. Тази вилна сграда, представляваща друг строеж, попада под разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, обхващаща строежи извършени в периода 1.07.1998 г. - 31.03.2001 г. Същата обаче е неприложима спрямо оспорената заповед за премахване на строежа, тъй като заповедта е издадена преди влизането й в сила - на 14.04.2011 г., а нормата е в сила от 26.11.2012 г., има материалноправен характер и действа занапред, без обратно действие. Такова не е придадено и по силата на закона, с който е създадена, поради което § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, визиращ търпими строежи извършени 2000 г. е неприложим спрямо процесната заповед, тъй като я предхожда. Независимо от изложеното, дори и да беше приложима, процесната вилна сграда правилно е прието, че не е търпим строеж, тъй като е недопустима по правилата и нормативите, които са действали по време на извършването й или по действащите разпоредби на ЗУТ. По делото е установено, че към момента вилата попада в защитена територия на ДГФ и строителството върху нея е допустимо само за мероприятия по опазване на природната среда, по ред предвиден в ЗЗТ. Съгласно заключението на СТЕ, потвърдено устно в с. з., строителството в ДГФ, е допустимо след промяна предназначението и изключването на земята под и около строежа от горския фонд, съгласно ЗГ, на основание предвиждане по устройствен план, прието по реда на ЗТСУ (отм.) или ЗУТ. В случая такива доказателства не са представени. Представени са доказателства за постъпило заявление от касатора Попов и открита процедура по § 123, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗГ /Д. в. бр. 16/2003 г./ за закупуване на застроената и нормативно определена към вилната сграда прилежаща площ, за която няма данни да е приключила със заповед на министъра на земеделието и горите по ал. 3 и сключен договор за продажба на земята по ал. 4 от тази разпоредба. Представената заповед на кмета на община-Батак от 2.02.2004 г. за одобряване на ПУП е във връзка с откритата процедура по закупуване на земята под и около вилната сграда, на основание цитирания § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ. Тази процедура няма пряко отношение към законността на извършеното строителство, или към търпимостта му, а точно обратното - същата е допустима при наличие на законен или търпим строеж в ДГФ, както правилно е прието и от съда. По делото е приложено заявление от касатора Попов за узаконяване на вилна сграда, до кмета на община-Батак, от 18.11.2013 г., на основание § 127, ал. 3, вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, което обаче е подадено след издаване на процесната заповед и след като същата по отношение на него е влязла в сила /с цитираното по-горе решение на ВАС от 28.03.2012 г./, от което следва, че узаконяването по реда на тази разпоредба е неприложимо по отношение на този строеж, при наличие на влязла в сила заповед за премахването му. От изложеното следва, че крайните изводи на съда за нетърпимост и неузаконяемост на вилната сграда, по реда на цитираните разпоредби, са правилни. По отношение на останалите сгради - баня, гараж и лятна кухня, като построени през 2007-2008 г., липсва правна уредба за търпимостта им, а цитираните по-горе са неприложими. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение