Решение № 574 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2020 г.

Решение № 574 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Йорданов, от [населено място], чрез адвокат Владов, срещу Решение № 295 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2677/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и да бъде постановено друго по същество на спора, като бъдат уважени предявените искове изцяло. Претендира разноски. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ичева в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна се е развило по исковата молба на С. Йорданов против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 203 и сл. АПК са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на вреди, причинени от нейни служители в периода от 04.02.2017 г. до 04.04.2017 г.: обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, негативни преживявания, чувство за изолираност, социална дезинтеграция и лишаване от възможност за нормален социален живот, физически, психически и емоционален дискомфорт, както и обезщетение в размер на 4. 20 лева за имуществени вреди, представляващи платена такса за издаване на служебна бележка за недължимост на данък върху превозните средства, необходим за преминаване на технически преглед. Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", изразяващо се в неподдържане на актуални данни от регистрите на община Варна – дирекция "Местни данъци" в информационната система за електронно регистриране на извършените прегледи, съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, което е възпрепятствало да бъде извършен годишен технически преглед на 04.02.2017 г. на притежавано от ищеца пътно превозно средство. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, приемайки, че не е установено по делото да са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - не са осъществени незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, на които като пряка и непосредствена последица се основават претендираните вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Анализирал е фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства и при преценката им е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е нарушено, съдът е събрал сочените от нея доказателства, решението е и надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди се основават на твърдяно незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неподдържане на актуални данни от регистрите на община Варна – дирекция "Местни данъци" в информационната система за електронно регистриране на извършените прегледи, съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, което е възпрепятствало извършването на годишен технически преглед на 04.02.2017 г. на автомобила на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3, т. 17, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (в редакцията от ДВ бр. 73 от 2014 г., в сила от 01.09.2014 г. и действала до 19.05.2018 г.), информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС трябва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство – когато е предоставен технически съвместим с информационната система по тази алинея достъп до базата с данни за платен данък от съответната община. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установяват незаконосъобразни фактически бездействия на служители на ответника, които да основават претендираните вреди. Предявените искове се основават на твърдяно бездействие на ответника, изразяващо се в неподдържане в актуално състояние на системата за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, отчитащо действителната реална дължимост на данък върху превозното средство. Установено е от доказателствата по делото, че на 04.02.2017 г. в пункт в гр. Варна с разрешение № 505/1 е имало действаща информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС и протокол с № 12539621 за периодичен преглед за техническа изправност на ППС с рег. [рег. номер на МПС] е постъпил в ИА "Автомобилна администрация". В същият протокол в колона "да" има отбелязване в графа "платен данък за ППС", което обосновава извода, че прекъсването на прегледа на притежавания от ищеца автомобил не се е дължало на липса на достъп до базата данни за платен данък на Община Варна. Отделно от това следва да се отбележи, че задължението за поддържане в актуално състояние на базата данни за платени данъци, на неизпълнението на което се основават предявените искове е за съответната община, в случая община Варна, от която база данни ответникът да черпи информация. Видно от представения по делото договор от 11.02.2015 г., сключен между Община Варна, ИА "Автомобилна администрация" и "Инфосистемс Интернешънъл" ЕООД е предоставено безвъзмездно предоставяне на общината на интеграция към инфраструктурата и достъпът до интеграционната платформа за автоматична проверка за данъчни задължения върху превозните средства при извършване на периодични прегледи. След като за ответника няма нормативно задължение да поддържа актуалност на базата данни за тези задължения, то няма как да е допуснал незаконосъобразното бездействие, на което се основават настъпилите вреди. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, искането на касаторът за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата й редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение