Решение № 990 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2020 г.
ВАСIV отделение26.01.2021 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 361 от 09.09.2020 г., постановено по адм. д. № 442/2020 г. на Административен съд Административен съд Стара Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Мохамед, гражданин на [държава], срещу решение № 1454 от 02.06.2020 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 990 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. Пешев. Жалбата е срещу решение № 361 от 09.09.2020 г., постановено по адм. д. № 442/2020 г. на Административен съд - Стара Загора. С него по жалба на А. Мохамед е отменено решение № 1454/02.06.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отнет статутът му на бежанец. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че постановеният административен акт е законосъобразен и в съответствие с чл. 14, параграф 3, буква а) във връзка с чл. 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/95/ЕС. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - А. Мохамед, гражданин на [държава] чрез пълномощника си адв. В. Иларева, с отговор на касационната жалба изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита за правилен изводът на съда, че приложената от административния орган разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ противоречи на чл. 14 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 година, в който изчерпателно са изброени материалните предпоставки, при наличието на които може да бъде отнет или прекратен статутът на бежанец, което изключва нейното приложение. Съгласно чл. 14 във вр. с чл. 12, пар. 2, б. "а" от Директивата, извършването на тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България е основание за прекратяване на статута, само ако е преди лицето да бъде прието за бежанец. В случая това не било така, поради което независимо че Директивата е транспонирана със ЗИД на ЗУБ - ДВ бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., тя има директен ефект в частта й относно цитираните разпоредби и изключва прилагането на чл. 17, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорваното решение № 1454 от 02.06.2020 г. на председателя на ДАБ е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушаване на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд приел, че оспореният акт е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ - извършено тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България. Предвид обаче непълното съответствие на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 12, параграф 2, б. "б" от Директива 2011/95 ЕС във връзка с чл. 14, параграф 3, б. "а" относно времево ограничение за извършване на престъплението /а именно преди предоставянето на бежански статут/, съдът е приел, че последната следва да се приложи с директен ефект в настоящия случай. Съдът приел, че "изключването на бежанец" поради извършено тежко престъпление срещу личността е приложимо само на основание на чл. 12, параграф 2, буква а) и в) от Директива 2011/95/ЕС. Приел, че в оспореното решение не се съдържат мотиви за отнемането на статута, което е допустимо при условията на член 14, параграф 4 от директива 2011/95/ЕС, но само когато има сериозни основания да се смята, че лицето представлява заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира или е осъден с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или представлява заплаха за обществото в тази държава-членка. Тези основания не се установявали за жалбоподателя. Мотивиран от гореизложеното съдът е отменил решението на председателя на ДАБ при МС и е осъдил ДАБ при МС да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. Видно от данните по преписката се установява, че с решение № 4678 от 14.07.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС е бил предоставен статут на бежанец на А. Мохамед, гражданин на [държава]. На 19.11.2019 г. е постъпило писмо в ДАБ при МС от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при Министерство на вътрешните работи, че А. Мохамед е извършил престъпление на територията на Швеция – опит за изнасилване на пълнолетно лице. А. Мохамед е осъден с присъда №В 17285/18 на Окръжен съд Goteborg avd 2 на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и експулсиране от шведска територия. Също така била наложена забрана за влизане в шенгенското пространство до 13.03.2024 г. Предвид въвеждането на забраната за влизане, лицето било обект на издирване от шведските власти по силата на европейската заповед за арест /ЕЗА/ за престъплението, с което е бил осъден. В текста относно престъплението се споменава, че опита за изнасилване не е доведен докрай по стечение на обстоятелствата, а не защото извършителят е спрял по собствена воля. Съгласно българското законодателство, деянието извършено от чужденеца попада в хипотезата на чл. 93, т. 7, пр. първо от НК - "тежко престъпление". Въз основа на постъпилите нови данни, директорът на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" на ДАБ при МС е направил предложение с докладна записка вх. № КП-2109
от 27.11.109 г. за образуване на производство за отнемане на предоставения статут на бежанец. С решение № 6798 от 29.11.2019 г. на председателя на ДАБ при МС било образувано производството за отнемане на предоставения му статут на бежанец. С А. Мохамед са били проведени две интервюта на 07.01.2020 г. и 25.02.2020 г., от които се установило, че е напуснал Република Българя в края на 2014 г. – началото на 2015 г., след като получил статут на бежанец. Пред интервюиращия орган е споделил за извършеното престъпление в Швеция. Върнал се в Република България през 2018 г., но бил заловен на границата от българските власти на 24.12.2018 г., след което бил върнат в Швеция. Там бил осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода. Присъдата му била намалена с 30% за добро поведение и затова бил освободен предсрочно. Направил е възражение срещу отнемането на бежанския статут, с мотиви, че съжалявал за извършеното деяние. Настоящият съдебен състав счита, че административния съд неправилно е приел, че не е транспонирана европейска директива в българското законодателство. Условията на член 14, параграф 4 от директива 2011/95/ЕС, на които се е позовал административният съд, не са единствените за отнемане статута на бежанец, Видно от данните по преписката в случая са налице условията на чл. 14, § 3, б. "а" пр. второ, вр. с чл. 12 § 2, б. "б" от Директива 2011/95 на ЕС. Според този разпоредба държавите–членки отнемат, прекратяват или отказват подновяването на статут на бежанец на всеки гражданин на трета държава или на лице без гражданство, ако съответната държава-членка установи, след като е предоставила статута на бежанеца, че лицето е следвало да бъде или е изключено от кръга на бежанците съгласно чл. 12 от Директивата. Настоящият случай попада в предложение второ на чл. 14, § 3, б. "а" от Директива 2011/95 - лицето е изключено от кръга на бежанците съгласно чл. 12 от Директивата. Неправилно административният съд е приел, че условията за отнемане статута на бежанец са свързани само с условията преди на лицето да бъде предоставяне статут на бежанец. Видно от текста на чл. 14, § 3, б. "а" от Директива 2011/95 в нея са регламентирани основания за отнемане статута на бежанец не само когато лицето е следвало да бъде изключено от кръга на бежанците съгласно чл. 12 от Директивата /първо предложение/. Но и когато лицето след като му е предоставен статут на бежанеца, е изключено от кръга на бежанците съгласно чл. 12 от Директивата /второ предложение/, какъвто е случая. Извод за обратното не следва и от т. 47 на Решение на Съда (втори състав) от 13 септември 2018 година по дело C-369/17 (Shajin Ahmed срещу Bevбndorlбsi йs Menekьltьgyi Hivatal), на което административният съд неправилно се е позовал. А. Мохамед е изключен от кръга на бежанците на основание с чл. 12 § 2, б. "б" от Директива 2011/95, който гласи, че гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато има сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление, което няма политически характер, извън територията на държавата на своето убежище, преди да бъде прието като бежанец, което означава преди издаването на разрешението за пребиваване, въз основа на факта, че му е предоставен статут на бежанец или е извършило особено жестоките действия, дори и да се твърди, че са извършени с политическа цел, които биха могли да бъдат квалифицирани като тежки престъпления, които нямат политически характер. В хипотезата на отнемане на предоставения статут на бежанец условията на чл. 12, § 2, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС, включват физическото отсъствие на чужденеца в държавата на своето убежище - преди да бъде приет като бежанец чрез издаването на разрешение за пребиваване. Видно от данните по делото на чужденецът не е било издадено разрешение за пребиваване в България, поради което той не е бил приет за бежанец в България. Така е, защото от проведените интервюта се установява, че чужденецът, непосредствено след предоставеният му бежански статут, е напуснал легално Република България с кола за Германия, а оттам с влак за Швеция. Чрез напускането на Република България бежанецът е спрял да се ползва от фактическата закрила на страната, предоставила му бежански статут. Освен това се установява, че бежанецът е извършил тежко престъпление, което няма политически характер. Затова чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ не противоречи с разпоредбите на Директива 2011/95, както неправилно е приел административният съд. Транспонирани са и разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила ОВ L180 от 29.06.2013, чийто изисквания са въведени в българското законодателство с § 36 от ДР на ЗИДЗУБ . Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да представи по време на личното си интервю проведено на 07.01.2020 г., подлежащо на провеждане в съответствие с чл. 12, § 1, б. "б)" и членове 14-17 или писмено причините, поради които няма основание да му се отнема международната закрила, което щеше да е нарушение по чл. 45, §, б. "б" от Директива 2013/32/ЕС. Това се установява от интервю проведено на 07.01.2020 г., обективирано в протокол с рег. № 40032/07.01.2020 г., в което чужденецът не е предоставил никакви възражения относно образуваното производство по отнемането на предоставен статут, която възможност е била предоставена от интервюиращия орган. В настоящият случай не е налице хипотезата на чл. 14, § 4 от Директива 2011/95 ЕС, с която държавите членки могат да отнемат статут на бежанец, представен от правителствен, административен, съдебен или квази съдебен орган, когото: а) са налице разумни основания лицето да бъде разгледано като заплаха за сигурността на държава-членка, в която се намира; и б) когато е осъдено с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление и лицето представлява заплаха за обществото в тази държава-членка. Налице е обаче хипотезата на чл. 14, § 3, б. "а" пр. второ, вр. с чл. 12, § 2, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС. В хипотезата на българското законодателство по чл. 12, т. 2 ЗУБ, която се прилага - "за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България", няма законово задължение председателят на ДАБ да изисква от Държавна агенция "Национална сигурност" допълнителна информация относно наличието на данни затова, че лицето представлява заплаха за обществото в тази държава-членка. Такова задължение ще има в хипотезата на чл. 14, § 4, б. "а" от Директива 2011/95 ЕС, транспонирана в чл. 12, т. 6 от ЗУБ, когато лицето представлява заплаха за националната сигурност, която не е налице в настоящия случай. Съгласно чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, предпоставката, която следва да е налице, за да може административният орган да отнеме предоставения статут на бежанец при наличие на изключваща клауза, е да има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България, която е безспорно доказана по делото. Неоснователно е позоваването на бежанеца на забрана за връщане. В случая с издадения административен акт не е постановено връщане до страната на произход. А е отнета закрилата, свързана с предоставения статут на бежанец. Освен това следва да се съобрази, че забрана за експулсиране или връщане ("refoulement") на бежанци се прилага при изключението по чл. 33, т. 2 от Конвенцията за статута на бежанците. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Затова същото решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. Мохамед.