Решение № 9127 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2012 г.

Решение № 9127 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Плевен, чрез пълномощника юрисконсулт Елеонора Радулова, против решение № 37/24.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1024/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е обявено за нищожно решение № 42/19.10.2011 г. на директора на РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Игнат Кръстев Маринов от гр. Плевен, представляван от пълномощника адв. Поалина Маринова, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба - Димитър Стоянов Куцаров, Николай Тодоров Николаев и Йорданка Цветанова Обретенова - Лакова, всички от гр. Плевен, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен са обявени за нищожни решение № 42/19.10.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 945/14.09.2011 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО гр. Плевен, с което е разпоредено Димитър Стоянов Куцаров, Николай Тодоров Николаев, Йорданка Цветанова Обретенова - Лакова и Игнат Кръстев Маринов, всички лекари - членове на ТЕЛК - Плевен, III-ти състав, да внесат солидарно по сметка на РУСО на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО сумата 765,03 лв., от които главница - 695,93 лв. и лихва - 69,10 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че главницата по претендираната за плащане сума представлява изплатена пенсия на лицето Татяна Иванова Иванова за периода от 4.11.2010 г. до 31.05.2011 г. в резултат на експертно решение /ЕР/ № 2731/183/24.09.2010 г. на ТЕЛК - Плевен, III-ти състав, в който са включени оспорващите, с което са определени 50 % трайно намалена работоспособност. ЕР на ТЕЛК е отменено с решение № 0224/032/7.03.2011 г., като е определена 44 % трайно намалена работоспособност. Според съда отговорността на членовете на ТЕЛК за причинени щети в резултат на отменени решения на ТЕЛК не може да бъде ангажирана след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г., тъй като редакцията на нормата към момента на издаване на оспорените актове, както и на ревизионния акт за начет, не е регламентирала правна възможност отменени актове на медицинската експертиза да могат да бъдат причина за щети на ДОО и в тези случаи да се съставят актове за начет. Направил е извода, че оспорените актове са издадени при пълна липса на правно основание, въз основа на отменен текст от КСО и като лишени от нормативна основа, са нищожни. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно, че с експертно решение № 2731/183/24.09.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания, III-ти състав, при "УМБАЛ д-р Георги Странски" - гр. Плевен, с членове: д-р Димитър Стоянов Куцаров, д-р Николай Тодоров Николаев, д-р Йорданка Цветанова Обретенова - Лакова и д-р Игнат Кръстев Маринов, които са ответници в настоящото производство, на лицето Татяна Иванова Иванова е определена трайно намалена работоспособност в размер на 50 %. Решението е обжалвано пред НЕЛК, която се е произнесла с решение № 0224/032/7.03.2011 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 44 %. Въз основа на ЕР на ТЕЛК на Татяна Иванова Иванова е отпусканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера по чл. 98, ал. 7 КСО /размера на социалната пенсия за старост/ с разпореждане № 5909254190/2.12.2010 г., считано от 4.11.2010 г., а с разпореждане № 1117/13.06.2011 г. пенсията за инвалидност е прекратена, считано от 4.11.2010 г., на основание ЕР на НЕЛК и предвид липсата на основание по чл. 72 КСО за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждане № 945/14.09.2011 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО - гр. Плевен, потвърдено с решение № 42/19.10.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен, което е предмет на обжалването пред съда, е издадено въз основа на ревизионен акт за начет № 945/14.09.2011 г., с който е установена щета за ДОО, изразяваща се в изплатената на Татяна Иванова Иванова пенсия за периода от 4.11.2010 г. до 31.05.2011 г. общо в размер на 695,93 лв. главница, съгласно ЕР на ТЕЛК № 2731/24.09.2010 г. и на основание чл. 98, ал. 7 КСО. При така установената фактическа обстановка, неправилно е прието от административния орган, че е налице основание за ангажиране отговорността на членове на ТЕЛК, чието решение, послужило като основание за изплащане на пенсията на лицето, впоследствие е отменено от НЕЛК и в резултат на това пенсията за инвалидност е станала недължима поради определянето на процент на намалена неработоспособност под размера, определен в чл. 72 КСО. Проведеното ревизионно производство и издадените административни актове - разпореждане № 945/14.09.2011 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО - гр. Плевен, потвърдено с решение № 42/19.10.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен, не са съобразени с изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, направено с § 66, т. 3 ПЗР ЗИД на Закона за лечебните заведения /обн., ДВ, бр. 59/31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г./. В разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията й преди посоченото изменение, е предвидено, че контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. След изменението с ДВ, бр. 59/2010 г. разпоредбата има следното съдържание: "Контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание". Съпоставката на двете редакции води до извода, че след изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, което е в сила от 31.07.2010 г. наличието на щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза не представлява основание за съставяне на ревизионни актове за начет и съответно за издаване на разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите по ревизионния акт. Следователно, към датата на издаването на разпореждане № 945/14.09.2011 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО - гр. Плевен и решение № 42/19.10.2011 г. на директора на РУСО - гр. Плевен, с което е потвърдено, не съществува нормативно установено основание за ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при наличие на изплатена пенсия въз основа на тяхно решение, което впоследствие е отменено от НЕЛК. Не може да бъде споделено становището, че и след изменението на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО с ДВ, бр. 59/2010 г. съществува основание за издаване на актове за начет за суми, представляващи причинени щети на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза, тъй като не е налице нито една от хипотезите по тази разпоредба. Отмененият акт на медицинската експертиза /в случая - решение на ТЕЛК/, съдържащ според горестоящия орган на медицинската експертиза /в случая - НЕЛК/ неправилна интерпретация на отправна точка или издаден в нарушение на процесуалните правила, установени със закона или с подзаконовите нормативни актове за експертиза на работоспособността, не представлява документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Не са налице и неправилно извършени осигурителни плащания по смисъла на същата разпоредба, тъй като плащанията са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО. Следва да се отбележи, че в случая е неприложима редакцията на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, съгласно изменението с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 1.01.2012 г., тъй като същата не е действала към момента на издаване на оспорените актове и същевременно няма обратно действие. По изложените съображения обжалваните административни актове са издадени в нарушение на материалния закон. Съдът правилно е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалваните актове, макар да е формулирал непрецизен диспозитив за обявяване на тяхната нищожност поради издаването им при липса на нормативна основа за това. Крайният изход от спора е правилен, поради което не се налага отмяна или изменение на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба Игнат Кръстев Маринов за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски за касационното производство в размер на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 2.05.2012 г., поради което следва да му бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,