Решение № 4709 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София и на Мултиелектроникс АД, град София, в ликвидация, чрез юрк. М. Караколев против решение 1424/07.03.2022 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 11515/2020 г. Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт 2021308855/27.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП София относно определените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 1 063 272.56 лева и лихви в общ размер на 527 300.98 лева и задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2010 г. до м.11.2011 г. в общ размер на 269 766.76 лева и лихви в общ размер на 81 782.90 лева, поради изтекла давност. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т.3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 160, ал. 4, изр. 2 от ДОПК, на чл. 170, ал. 3 и чл. 174 ДОПК. С допълнение към касационната жалба са изложени съображения за неоснователност на възражението за изтекла абсолютна давност, поради наличието на обстоятелства свързани със статута на ревизираното дружество. Касаторът посочва, че в периода от 04.02.2014 г. до 28.03.2017 г. дружеството е било заличено от търговския регистър. С влязло в сила съдебно решение 788/14.05.2015 г. на Софийски градски съд по т.д. 805/2014 г. по отношение на заличаването е признато за установено, че е вписано несъществуващо обстоятелство и след това е възстановена правосубектността на ревизираното юридическо лице. Поради това счита, че в периода от 04.02.2014 г. до 28.03.2017 г. спрямо несъществуващ длъжник не тече погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. На това основание поддържа, че считано от 28.03.2017 г. към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение за най-старото по време задължение от 2008 г. давността по чл. 171, ал. 2 ДОПК не е изтекла. Искането е за отмяна на решението в частта, в която е отменен ревизионния акт и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски. Мултиелектроникс АД, гр. София, в ликвидация, чрез юрк. М. Караколев обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт 2021308855/27.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП София за установените задължения по ЗКПО за данъчни периоди на 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 49 994.09 лева и лихви за забава в общ размер на 7 245.10 лева и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2011 г. до м.04.2013 г. в общ размер на 149 831.40 лева и лихви за забава в общ размер на 21 657.12 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и мотивиране на съдебния акт, както и поради противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение основанията за провеждане на ревизията по особения ред дружеството, чрез процесуалния си представител оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 4 ДОПК и счита, че презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт по чл. 124, ал.2 ДОПК, е неприложима. Твърди, че счетоводната му документация е налична, но е иззета от Следствен отдел на СГП с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. Иззети са и счетоводните документи на много други дружества клиенти на Финекс Консултинг ЕООД, което е осъществявало счетоводното им обслужване. Това обстоятелство е потвърдено и от съдебно компютърната експертиза, която е разчела съдържанието на иззетите хард дискове и е констатирала налична счетоводна документация. Като процесуално нарушение сочи отказът на първоинстанционния съд да допусне събирането на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК с определение от 09.02.2022 г. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че уведомлението по чл. 124, ал.1 ДОПК и ревизионния доклад са връчени лично на ликвидатора на дружеството. По отношение реалността на доставките и установените задължения по ЗДДС твърди, че крайните изводи на съда не се основават на конкретни факти и доказателства, установени чрез предвидените в закона доказателствени средства. По делото не е доказано, че стоките, закупени от Мултиелектроникс АД от Диджи Електроникс ЕАД са били част от верига от фиктивни доставки, започнала от Мегатроникс ЕООД. Първоинстанционният съд не е обсъдил показанията на св. К. Симеонова Петлова изпълнителен директор на Диджи Електроникс ЕАД и съдебно счетоводствата експертиза, които установяват наличието на договорни отношения с ревизираното дружество и кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. От съдебно компютърната експертиза са разчетени записите от иззетите хард дискове и са установени счетоводни записи във връзка с процесните сделки. По подробно изложени съображения за конкретните доставчици се твърди, че неправилно, в противоречие с материалния закон и със съдебната практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд, органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че доставките от Диджи Електроникс ЕАД към Мултиелектроникс АД не са реално осъществени. В решението не са изложи никакви мотиви по отношение на непризната корекция на данъчен кредит в размер на 37 283.14 лева по кредитно известие издадено от Прософт АД и относно отказът на данъчен кредит по фактурите от Фрайлих ЕООД. За Симеоново сити ЕООД, Липник Трейдинг ЕООД , В и В Груп-5 ЕООД, Ай Ти Продукт ЕООД и Темпо Транс ЕООД посочва нарушения при извършването на насрещните проверки, тъй като в хода на ревизията тези дружества не са търсени на посочените в търговския регистър адреси за кореспонденция, както и на декларираните в регистъра електронни адреси. Съдът не е обсъдил твърденията на органите по приходите, че по фактурите, издадени от Сердика Електроникс ЕООД и Серпис АД не може да се установи дали е начислен ДДС, при положение, че фактурите са включени в дневниците им за продажби. В заключение в касационната жалба е посочено, че твърденията на ревизиращите органи за фиктивен стоков поток по веригата от доставки от Мегатроникс ЕООД, Екстрем ЕООД, Диджи Електроникс ЕАД, Серпис ЕООД, Симеононо сити ЕООД, Сердика Електроникс ЕООД, ИТ Сервиз ЕООД, Технолоджи груп ЕООД нямат отношение към доставките от Фрайлих ЕООД, Ай Ти Продукт ЕООД, Липник Трейдинг ЕООД и В и В Груп-5 ЕООД. По отношение на задълженията по ЗКПО касаторът излага доводи, че в обжалваното решение не са посочени фактурите, въз основа на които е формиран размера на разходите от 862 659.67 лева, с които е преобразуван финансовия резултат за 2011 г., както и тези, въз основа на които е определен размера на разходи от 494 595.17 лева, с които е преобразуван финансовия резултат за 2012 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, в която жалбата против ревизионния акт е отхвърлена. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В устните състезания по делото от Мултиелектроникс АД е направено възражение за изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК по отношение на всички задължения, установени в ревизионния акт, считано от датата на издаването му. На 10.04.2023 г. по делото са представени и писмени бележки на юрк. М. Караколев. Всяка от страните по делото оспорва касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. Съображенията на Мултиелектроникс АД за валидност, допустимост и правилност на решението в отменителната част са изложени в представен по делото писмен отговор на юрк. М. Караколев. В отговора се поддържа възражението за изтекла 10-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение на задълженията, за които първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, поради наличието на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК и неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационните жалби са подадени от страните по делото, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт 2021308855/27.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Мултиелектроникс АД са установени задължения по ЗКПО в общ размер на 1 113 266.65 лева и съответните лихви в общ размер на 534 546.08 лева за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и задължения по ЗДДС в общ размер на 411 249.91 лева и лихви в общ размер на 103 440.02 лева за данъчни периоди от м.09.2010 г. до м.04.2013 г. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 13885/10.11.2020 г., постановено по адм. дело 8150/2020 г., Върховният административен съд е отменил предходното решение 1128 от 19.02.2020г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. 3603/18г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 1 063 272.56 лева и лихви в общ размер на 527 300.98 лева, както и в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.09.2010 г. до м.11.2011 г. в общ размер на 269 766.76 лева и лихви в общ размер на 81 782.90 лева. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Мултиелектроникс АД в останалата част по отношение на определените задължения по ЗКПО за данъчни периоди на 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 49 994.09 лева и лихви за забава в общ размер на 7 245.10 лева и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2011 г. до м.04.2013 г. в общ размер на 149 831.40 лева и лихви за забава в общ размер на 21 657.12 лева. По касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София: За да отмени ревизионния акт, съдът е уважил възражението на ревизираното дружество за изтекла абсолютна погасителна давност, направено в хода на предходното касационно производство по адм. дело 8150/2020 г. по описа на Върховния административен съд. На това основание е приел, че са погасени установените в ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. , както и задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от м.09.2010 г. до м.11.2011 г. Съдът е установил, че за посочените задължения 10 - годишният погасителен давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл в хода на съдебното производство. За задълженията по ЗКПО за 2008 г. е приел, че давностният срок е започнал да тече от 01.01.2010 г., тъй като корпоративният данък е следвало да се плати в срок до 31 март 2009 г. съгласно чл. 93 ЗКПО и е изтекъл към 01.01.2020 г. За задълженията по ЗКПО за 2009 г. е приел, че давностният срок е започнал да тече от 01.01.2011 г., тъй като корпоративният данък е следвало да се плати в срок до 31 март 2010 г., поради които към 01.01.2021 г. е изтекъл, а за задълженията по ЗКПО за 2010 г. към 01.01.2022 г., считано от 01.01.2012 г., тъй като корпоративният данък за този период е следвало да се плати в срок до 31 март 2011 г. За задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от м.09.2010 г. до м.11.2011 г., съдът е приел, че 10-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2012 г. и към 01.01.2022 г., е изтекъл. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 ДОПК съдът е приел, че в случаите, когато давностният срок е изтекъл след приключване на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност в хода на съдебното производство, не се дължи произнасяне по основанието и размера на задълженията. По отношението на задълженията за лихви, съдът е посочил, че са публични вземания и поради акцесорния им характер подлежат на погасяване по давност в сроковете, в които се погасява и главното вземане. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София за нарушение на чл. 160, ал. 4 ДОПК. Тази норма урежда правомощията на съда при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на ревизионните актове и ограничава задължението му за произнасяне по основанието и размера на установените задължения при уважено правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, до случаите, когато давността е изтекла в хода на ревизионното производство. В случая няма спор, че 10 годишният давностен срок по чл. 171, ал.2 ДОПК за задълженията за корпоративен данък и съответните лихви за 2008, 2009 г. и 2010 г., както и за ДДС и съответните лихви за данъчните периоди от м.09.2010 г. до м.11.2011 г., е изтекъл в хода на съдебното производство, поради което правилно съдът е приел, че не дължи произнасяне по основанието и размера на така погасените задължения. По силата на чл. 168, т. 3 ДОПК давността е един от способите за погасяване на публичните вземания. В съдебното производство този способ се реализира чрез възражение на страната. При наличието на основание за погасяване чл. 168 ДОПК, установените с ревизионния акт задължения подлежат на отмяна. Отмяната на ревизионния акт поради изтекла давност, не препятства приложението на чл. 174 ДОПК, както се твърди в касационната жалба. Неоснователни са и доводите на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София в допълнението на касационната жалба, че давностният срок не тече в периода от 04.02.2014 г. до 28.03.2017 г., през който в търговския регистър е вписано заличаване на дружеството длъжник, което вписване по съдебен ред е установено за несъществуващо. Възраженията на Мултиелектроникс АД за недопустимост на тези доводи, са неоснователни, тъй като допълнението е подадено преди изтичане на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество изложените от решаващия орган съображения представляват твърдения за наличие на обстоятелство, при което давността е спряна на 04.02.2014 г. и след това е започнала отново да тече, считано от 28.03.2017 г. В този смисъл са и направените в допълнението към касационната жалба изчисления на давностния срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Основанията за спиране и прекъсване на давността по ДОПК са изчерпателно уредени в чл. 172 ДОПК. В този смисъл е и цитираното от ответника по касация тълкувателно решение 7/15.04.2021 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т. дело 8/2019 г. Посоченото от касатора обстоятелство период от време, през който длъжникът не е правосубектен, не е част от основания за спиране на давността по чл. 172, ал. 1 ДОПК. Това обстоятелство не обосновава и приложение на изключенията, при които абсолютната давност не се прилага съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК в приложимата й по време редакция, тъй като не се твърди и не е установено, че вземанията са отсрочени или разсрочени. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отменен ревизионния акт, поради изтекла давност, е правилно постановено и следва да се остави в сила. По касационната жалба на Мултиелектроникс АД, в ликвидация: За да отхвърли жалбата в частта на установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО за данъчни периоди на 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 49 994.09 лева и лихви за забава в общ размер на 7 245.10 лева и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2011 г. до м.04.2013 г. в общ размер на 149 831.40 лева и лихви за забава в общ размер на 21 657.12 лева, съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма по чл. 120, ал.2 ДОПК и е подписан с квалифициран електронен подпис. Приел е за доказано по делото обстоятелството по чл. 122, ал.1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като от ревизираното дружество не са представени доказателства за пълна счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) и воденото счетоводство не дава възможност за определяне основата за облагане с корпоративен данък и ДДС. Според съда не са представени доказателства, че воденото счетоводство отговаря на изискванията на ЗСч, Националните счетоводни стандарти, ЗДДС и ППЗДДС, което се потвърждава и от заключението на съдебно счетоводната експертиза. В мотивите си съдът е посочил, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК са установени при условията на алтернативност и наличието на едно от тях обосновава приложението на особения ред за провеждане на ревизията. С оглед установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е приел за приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт в производството по обжалването му. По отношение на задълженията за ДДС за периода от м.12.2011 г. до м.04.2013 г. съдът е приел, че са законосъобразно определени. От фактическа страна е установил, че през ревизираните периоди дружеството е осъществявало търговия с компютри, компютърни компоненти и електроника от офис, находящ се в гр. София, ул. Св. Георги Софийски 10. При ревизията е установена верига от доставки на стоки от Мегатроникс ЕООД , придоблити от внос, през продажби на Екстрем ЕООД, Технолоджи груп ЕООД и Диджи Електроникс ЕАД до ревизираното дружество. Констатирано е, че през ревизираните периоди основни доставчици на ревизираното лице са Диджи Електроникс ЕАД, Сердика Електроникс ЕООД, Серпис АД и Симеоново сити ЕООД. Според съда правилно органите по приходите са приели, че вносът на стоки от Мегатроникс ЕООД не е реално осъществен и че стоковият поток, започнал от този внос и последващите покупко продажби на компютри, компютърни компоненти и др., не е реално съществуващ. На основание чл. 154 ГПК съдът е възложил доказателствената тежест за установяване на всички правопораждащи положителни факти на ревизирания субект. В конкретния случай е приел, че въпреки предоставената му многократно възможност, от Мултиелектроникс АД не са ангажирани каквито и да било доказателства, оборващи изводите на органите по приходите за липса на реални доставки. Това не е сторено и чрез заключението на приетите и кредитирани от съда съдебно счетоводни експертизи, съдебно-компютърна техническа експертиза и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13 и е приел, че в конкретния случай от органите по приходите са установени обективни данни, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект във веригата от доставки, макар и не поотделно за всяка фактура, а в определени проценти за дейността като цяло, предвид огромния брой на доставките и липсата на надлежна документация. Недоказани според съда са и транспортните услуги, фактурирани от Темпо Транс ЕООД, за чието действително предоставяне не са налице документи както при доставчика, така и при ревизираното лице. В частта по ЗКПО за 2011 г. съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите са признали приходи в размер на 930 431.92 лева, формирани въз основа на декларираните от дружеството извършени доставки, с изключение на тези по фактурите, издадени на Диджи Електроникс ЕАД, Сердика ЕООД и декларираните ВОД и разходи в размер на 714 557.29 лева, формирани въз основа на декларираните от дружеството разходи, с изключение на тези, отчетени по фактури, издадени от Диджи Електроникс ЕАД, Сердика ЕООД и Темпо Транс ЕООД. Върху установената данъчна основа в размер на 215 874.63 лева, с ревизионния акт е определен дължим корпоративен данък в размер на 21 587.46 лева и съответните лихви, който съдът е потвърдил като законосъобразен. За 2012 г. съдът е приел, че законосъобразно е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО в размер на 284 066.30 лева, въз основа на приходи от 602 450.81 лева, формирани от декларираните от дружеството приходи, с изключение на тези, по фактури, издадени към Сердика ЕООД и Темпо Транс ЕООД и разходи от 318 384.51 лева, формирани въз основа на декларираните разходи, с изключение на тези, отчетени по фактури, издадени от Диджи Електроникс ЕАД, Сердика ЕООД, Симеоново Сити ЕООД и Темпо Транс ЕООД. Определеният корпоративен данък в размер на 28 406.63 лева, съдът е потвърдил като законосъобразен, с оглед на установените по делото факти за липса на реалност на извършените, съответно получените доставки. Решението в тази обжалвана част, следва да бъде частично отменено, поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК в хода на настоящото касационно производство по отношение на установените с ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2011 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2011 г. до м.11.2012 г., включително. Съображенията за това следните: Възражението за давност на дружеството, обективирано в представените в настоящото производство писмени бележки на юрк. Караколев от 10.04.2023 г. е ирелевантно, тъй като е направено след приключване на устните състезания по делото. Релевантно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на установените с ревизионния акт задължения, което е направено от процесуалния представител на Мултиелектроникс АД преди приключване на устните състезания в предходното касационно производство, в открито съдебно заседание на 27.10.2020 г. по адм. дело 8150/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. В тази връзка са и дадените от касационната инстанция указания за произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност за част от задълженията, които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото съгласно чл. 224 АПК. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК (в приложимата по време редакция от ДВ бр.105/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) с изтичането на 10годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В конкретния случай за задълженията за корпоративен данък за 2011 г. и съответните лихви, 10-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2013 г., тъй като данъкът е следвало да бъде платен в срок до 31 март 2012 г. съгласно чл. 93, ал.1 ЗКПО, и е изтекъл на 01.01.2023 г. По силата на чл. 89, ал.1 във връзка с чл. 125, ал. 5 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност като резултат за периода е следвало да бъде внесен в срок до 14- то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Поради това за установените с ревизионния акт задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди от м.12.2011 г. до м.11.2012 г., 10-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 01.01.2023 г. Абсолютната погасителна давност за тези задължения е настъпила в хода на настоящото касационно съдебно производство, поради което възражението е основателно. На това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт за посочените задължения по ЗКПО за 2011 г. корпоративен данък в размер на 21 587.46 лева и съответните лихви от 4 856.75 лева, както и за установените задължения за ДДС в общ размер на 107 239.23 лева и съответните лихви в общ размер на 17 511.34 лева за данъчни периоди от м.12.2011 г. до м.11.2012 г., следва да бъде отменено. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 ДОПК и предвид изложените по-горе съображения по касационната жалба на решаващия орган, ревизионният акт в тази част следва да се отмени като съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на посочените задължения. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Мултиелектроникс АД, в ликвидация против установените задължения по ЗКПО за 2012 г. и за ДДС за данъчни периоди от м.12.2012 г. до м.04.2013 г., е правилно постановено. По отношение на тези задължения не е изтекъл 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Неоснователно е възражението за изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал.1 ДОПК, считано от издаването на ревизионния акт, тъй като давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради обжалването на акта. Поради това правилно първоинстанционният съд е извършил преценка по основанието и размера на посочените задължения. Законосъобразно съдът е приел, че е установено обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Дружеството не е представило годишен финансов отчет за 2012 г. и първични счетоводни документи за част от доставките в процесните периоди на м.12.2012 г. и от м. 01-04.2013 г. Твърдението на дружеството в касационната жалба, че счетоводната му документация е налична, но е иззета от Следствен отдел на СГП с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г., е в противоречие констатациите в заключението на съдебно счетоводната експертиза от 31.01.2022 г., според които в материалите по д.п. 51/2016 г. не са налични процесните фактури и съпроводителни документи, тъй като те са за период след протокола за изземване и претърсване от 17.09.2010 г. Данни за налична счетоводна документация не се съдържат и в констатациите на съдебно компютърната техническа експертиза, включително и посочената от касатора страница 11 от експертизата, на която от проверения хард диск е визуализиран списък с папки. Съгласно чл. 122, ал.1, т.1-8 от ДОПК наличието на едно от изброените в тази разпоредба основания, е достатъчно за провеждането на ревизията при особени случаи. При доказано основание по чл. 122, ал.1, т.4 ДОПК, законосъобразно съдът е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и е приел, че доказателствената тежест за оборване фактическите констатации в ревизионния акт в производството по неговото обжалване, е на ревизираното дружество и в случая не е изпълнена. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е изпълнил указанията на горната инстанция, в съответствие с чл. 224 АПК като е дал възможност на ревизираното дружество да събере доказателства от досъдебно производство 51/2016 г., по описа на НСлС, пр.пр. 10265/2010 г. на СГП по молбата му от 14.10.2019 г. Както се посочи по-горе при проверката вещото лице е установило, че фактури и съпроводителни документи към тях за периоди след датата на протокола за изземване и претърсване от 17.09.2010 г. не са налични. Тази констатация се отнася и за документите, относими към спорните периоди на 2012 г. по ЗКПО и за м.12.2012 г. м.04.2013 г., за които не е изтекла погасителната давност Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при отхвърляне на доказателственото искане на дружеството за представяне на писмени доказателства от трети лица по реда на чл. 192 ГПК. Законосъобразно съдът е уважил възраженията на ответника по делото, че искането е за събиране на документи, с които ревизираното лице следва да разполага като страна по сделките. Първоинстанционният съд е предоставил многократно възможност на дружеството да представи и събира доказателства, но въпреки това по делото, освен част от фактурите, издадени от Симеоново сити ЕООД, други писмени доказателства не са събрани. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията при извършване на насрещните проверки на Симеоново сити ЕООД, Липник Трейдинг ЕООД , В и В Груп-5 ЕООД, Ай Ти Продукт ЕООД и Темпо Транс ЕООД, поради това, че тези дружества не са търсени на адресите за кореспонденция и на посочените в търговския регистър електронни адреси. Тези дружества не са открити и в хода на съдебното производство съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза от 23.11.2018 г. на вещото лице Ю. Янкова. По делото не са налице различни фактически установявания от констатациите в ревизията във връзка с доставките от посочените дружества, както и по доставките от Фрайлих ЕООД. Останалите доводи в касационната жалба на дружеството, включително и тези за липса на мотиви в решението по отношение на непризната корекция на ползван данъчен кредит в размер на 37 283.14 лева по кредитно известие издадено от Прософт АД, са неотносими към основанието и размера на задълженията в процесните периоди на 2012 г. и 2013 г. Предвид липсата на доказателства за декларираните от дружеството приходи и разходи по ЗКПО и такива за осъществяването на извършените и получени доставки по ЗДДС, законосъобразно съдът е потвърдил установените задължения за корпоративен данък 2012 г. в размер на 28 406.63 лева и лихви от 2 388.35 лева и за ДДС за данъчни периоди от м.12.2012 г. до м.04.2013 г. в общ размер на 32 961.67 лева и лихви в общ размер на 3 290.49 лева. Решението в тази част е правилно постановено и следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора, решението в частта на присъдените в полза на администрацията разноски не следва да се отменя, тъй като разноските са определени в по-нисък размер от дължимия съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. На Мултиелектроникс АД, в ликвидация за първата инстанция следва да се присъдят разноски в общ размер на 12 376.95 лева съобразно материалния интерес от 151 194.78 лева (главница и лихви), за който се отменя първоинстанционното решение, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 041.95 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция преди изменението от ДВ бр. 88/2022 г.) за всяко от съдебните производства съгласно чл. 226, ал. 3 АПК - общо 12 125.85 лева, както и 251.10 лева разноски за държавни такси и вещи лица, направени в тези производства. За настоящото касационно производство на дружеството следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение върху материалния интерес по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика от 1 942 123.20 лева и материалният интерес, за който се уважава касационната му жалба 151 194. 78 лева общо 2 093 317.98 лева 56 049.77 лева, на основание чл. 8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 88/2022 г.), както и разноски за държавна такса в размер на 118.40 лева, съобразно материалния интерес, за който се отменя решението. Общият размер на разноските за двете съдебни инстанции, дължими на дружеството е 68 545.12 лева. На приходната администрация за касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 852.63 лева съобразно материалния интерес от 77 532.93 лева (главница и лихви), за който се оставя в сила решението в отхвърлителната част, на основание чл. 8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 88/2022 г.). На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК разноските следва да се възложат, съответно присъдят на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,