Решение № 11255 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2016 г.

Решение № 11255 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителите Й. А. А. и Е. А. А., против Решение № 2801 от 25.04.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 4403 по описа за 2015, с което по жалба на [фирма] е обявена нищожността на Ревизионен акт №Р- 22221014000190-091-01/22.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта му, потвърдена с Решение № 404/20.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че независимо, че е обявена нищожността на РА, касационният жалбоподател има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, защото то е постановено при погрешни мотиви. За да обяви нищожността на Ревизионен акт №Р-22221014000190-091-01/22.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., съдът приел, че този РА е издаден при наличие на влязъл в сила РА на дружеството за същото задължение. Съдът не съобразил, че ревизираното дружество е оспорило предходен ревизионен акт със същия предмет като процесния по административен ред изцяло, което е довело до отмяната на установените с него задължения изцяло, защото отмяната на задължението за главница, автоматично влече отмяната и на това за лихви. Процесното ревизионно производство е повторно, въз основа на отменително Решение № 1443 от 11.08.2014 г. на Директора на Дирекция"ОДОП" С., с което е отменен РА № 2101400608/17.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта на установените задължения по ЗДДС за периода от 01. 12. до 31.12.2010 г., а производството е върнато за нова ревизия, с указания по чл. 155, ал. 4 ДОПК. С отменителното решение ДД "ОДОП" изрично е отменил както задълженията за главница, така и тези за лихви, затова приетото от първоинстанционния съд, че РА е мълчаливо потвърден в частта му само за лихвите, не отговаря на истината. Няма как РА да е отменен за главното задължение, а да е мълчаливо потвърден за акцесорното. Обратното е в нарушение на чл. 175, ал. 1 и чл. 156, ал. 4 ДОПК. Ответникът по касационната жалба, чрез юрк. П., оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, защото, макар с първоинстанционното решение да е обявена нищожността на процесния РА, установяващ задължения за лихви, това е станало с мотиви, че тези задължения вече са установени с влязъл в сила предходен РА, който би бил годно изпълнително основание против ревизираното дружество за събиране на тези публични вземания. Предвид това, първоинстанционното решение е неблагоприятно за касационния жалбоподател. По същество, касационната жалба е основателна поради следното: Спорът пред АССГ е бил дали РА от 22.01.2015 г., с който за ревизирания период са определени лихви без главница е законосъобразен данъчен акт. За да обяви нищожността на РА, първоинстанционният съд е приел, че макар да е оспорен изцяло по административен ред предходния РА № 2101400608/17.06.2014 г., с Решение № 1443 от 11.08.2014 г. на Директора на Дирекция"ОДОП" С., той е отменен само относно главницата на установените с него задължения, а мълчаливо е потвърден относно установеното задължение за лихви. Поради това, според съда, по отношение на това задължение има стабилен административен ревизионен акт, неоспорен по съдебен ред и изменение на установените с него задължения за лихви може да стане само по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, което не е сторено при издаването на процесния РА, а това опорочава последния до степен на нищожност. Съдебното решение е неправилно като постановено при неправилна преценка на действителността на процесния РА и при съществено процесуално нарушение поради неизлагане на мотиви по съществото на спора. С отмяната на РА № 2101400608/17.06.2014 г., по жалба по административен ред против целия РА, само относно установените задължения за главница и връщането на преписката за нова ревизия, горестоящият административен орган очевидно не е смятал, че актът е законосъобразен относно акцесорното задължение за лихви. Това ясно се вижда от мотивите на Решение № 1443 от 11.08.2014 г. на Директора на Дирекция"ОДОП" С. и ако в диспозитива на решението има пропуск относно произнасянето за лихвите, той е резултат на очевидна фактическа грешка, а не представлява мълчаливо потвърждаване на установените задължения за лихви. Затова решаващият извод на първоинстанционния съд, че процесният акт е нищожен е необоснован и незаконосъобразен. Изложеното налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ за произнасяне по останалите критерии за законосъобразност на оспорения РА. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение