Решение № 16014 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2017 г.

Решение № 16014 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Велешки от с. [населено място] срещу решение № 132/02.10.2017 година на Административен съд гр. Ловеч по адм. д. № 177/2017 година, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000149/06.03.2017 г. издаден от главен експерт отдел "Местни приходи" при Община Троян, потвърден с Решение № И-МП-27/03.05.2017 г. на началник отдел "Местни приходи" при Община Троян, с който АУЗД са определени задължения за М. Велешки за заплащане на данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия", рег. [рег. номер на МПС], по декларация № ДК 54000013/04.01.2017 г. в размер на: 57, 51 лв. главница и 26, 40 лв. лихва, дължими за 2012 г.; 57, 51 лв. главница и 20, 53 лв. лихва, дължими за 2013 г.; 57, 51 лв. главница и 14, 70 лв. лихва, дължими за 2014 г.; 57, 51 лв. главница и 8, 84 лв. лихва, дължими за 2015 г. и 57, 51 лв. главница и 3 лв. лихва дължими за 2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че за правилното решаване на спора по същество е от значение въпроса досежно собствеността върху процесното моторно превозно средство. При анализ на представените в хода на съдебното производство доказателствени средства, сочи, че собствеността върху процесния автомобил е на съпругата му, М. Велешка, поради което и той не следва да носи данъчните задължения за вещта. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за недоказана собственост върху автомобила единствено на г-жа Велешка. Твърди, че презумпцията за съвместен принос на съпрузите върху придобитите вещи по време на брака е оборена чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. Приема, че без значение, че договорът за делба е формална сделка и такава в случая не е извършвана в писмена форма, доказателствата по делото, свързани с притежаваните от г-жа Велева лични средства за сумата от 7 000 лева, както и свидетелските показания на разпитаните свидетели следва да бъдат обсъдени от съда в насока установяване на право на собственост на г-жа Велева върху процесния автомобил при изключителен принос от нейна страна за закупуването му. Съдът изложил противоречиви мотиви при обсъждане на показанията на разпитаните свидетели, като неправилно не отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Ответникът, началник отдел "Местни приходи" при Община Троян не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правна квалификация чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи. Предвид това, че служебната проверка се простира единствено върху основанията посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, направеното общо възражение за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд е неоснователно. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд гр. Ловеч е образувано по жалба на М. Велешки от с. [населено място] срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000149/06.03.2017 г. издаден от гл. експерт отдел "Местни приходи" при Община Троян, потвърден с Решение № И-МП-27/03.05.2017 г. на началник отдел "Местни приходи" при Община Троян, с който АУЗД са определени задължения за М. Велешки за заплащане на данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Шкода" модел "Октавия", рег. [рег. номер на МПС] по декларация № ДК 54000013/04.01.2017 г. в размер на: 57, 51 лв. главница и 26, 40 лв. лихва, дължими за 2012 г.; 57, 51 лв. главница и 20, 53 лв. лихва, дължими за 2013 г.; 57, 51 лв. главница и 14, 70 лв. лихва, дължими за 2014 г.; 57, 51 лв. главница и 8, 84 лв. лихва, дължими за 2015 г. и 57, 51 лв. главница и 3 лв. лихва, дължими за 2016 г. Жалбоподателят твърди, че не е имал задължение да декларира собственост върху лекия автомобил и не дължи данък върху превозното средство, тъй като то е лична собственост на съпругата му, придобит със средства получени от делба на лично имущество – наследство. За да отхвърли жалбата срещу акта, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно: Спорът между страните се свежда до приложението на материалния закон: Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че данъчно-задължени лица са собствениците на превозни средства /чл. 53 от ЗМДТ/. Когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данък, принадлежи на две или повече лица, преференцията се прилага само относно идеалната част, притежавана от лицето с намалена работоспособност. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съпрузите имат равни права върху общото имущество /чл. 24, ал. 1 от СК/. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд: Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК /в този смисъл и Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК/. Тъй като процесното МПС е придобито по време на брака на декларатора и жалбоподателя, същото се приема за съсобствено до доказване на противното. От събраните по делото доказателствени средства не се установява, че собствеността върху процесния автомобил е единствено на М. Велешка. Като придобита по време на брака на М. Велешки и М. Велешка вещта е при условията на бездялова съсобственост до делбата й, когато ще се обособят реални дялове върху същата. Презумпцията за съвместен принос на съпрузите върху придобитата вещ по време на брака им не е оборена чрез събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. На първо място, недопустимо е оборването на тази презумпция инцидентно в хода на производство по установяване на данъчни задължения на единия от съпрузите. На следващо място, само и единствено в исково производство за установяване на съвместен принос/ или такова за делба е допустимо обсъждане на доказателствени средства за изясняване на трансформации на наследствено имуществено във връзка с оборване на презумпция за съвместен принос при придобиване на вещи по време на брака. В хода на производство по оспорване на данъчни задължения на единия от съпрузите, могат да се противопоставят единствено писмени доказателствени средства, чрез които се установява вече извършена делба или признато със съдебно решение разпределение на дяловете на съпрузите при оборена презумпция за съвместен принос. Правилен е изводът на първоинстанционият съд, че договорът за делба е формална сделка и такава в случая не е извършвана в писмена форма, поради което е недопустимо доказване на формалната сделка на делбата със свидетелски показания. Доколкото за жалбоподателя, като съпруг на Велешка, е възникнало право на съсобственост по силата на императивните разпоредби на СК, независимо, че страна в сделката, с която е придобито правото, е била само съпругата му, същият е данъчно-задължено лице за идеалната част, която по презумпцията на СК е равна на една втора. Няма доказателства жалбоподателят и съпругата му да са договорили режим на разделност по реда на чл. 37, ал. 3 от СК преди придобиване на лекия автомобил. Следователно, съгласно чл. 18, ал. 2 от СК по отношение на имуществото, придобито по време на брака, се прилага законовия режим на общност по чл. 21 и сл. от СК. Законът изрично свързва задължението за плащане на данък с лицето (чл. 53 от ЗМДТ), както правилно е приел първоинстанционният съд. ЗМДТ не създава друг режим на семейна имуществена общност, различен от предвидения по СК, нито въвежда изключения от презумпцията за равни идеални части в СИО на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити вещите. В настоящия случай, правилен е изводът на първоинстанционният съд, че лекият автомобил не е изцяло лична собственост, независимо, че е регистриран на и се ползва от лицето с намалена работоспособност, и няма законово основание за освобождаване от данък за целия автомобил, а само за неговата собствена идеална част. Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132/02.10.2017 година на Административен съд гр. Ловеч по адм. д. № 177/2017 година. Решението е окончателно.