Решение № 9989 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2015 г.

Решение № 9989 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, срещу решение № 398 от 14.05.2015 г. по адм. дело № 542 по описа за 2013 г. на административния съд - В. Т. в частта, с която по жалба на "Медикъл" ООД е отменен ревизионен акт № 121201999/21.12.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № 121201999/25.02.2013 г., потвърден с решение № 199/30.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., м. 04, м. 08 и м. 09.2009 г., м. 04 и м. 06.2010 г., в размер общо на 13 735,92 лв., по фактури, издадени от "Ефремов 2004" ЕООД и начислени съответните лихви; увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2007 г. със сумата 16 650,00 лв. и начислен допълнително корпоративен данък в размер на 1 665,00 лв. и съответните лихви; увеличение на финансовия резултат за 2008 г. в размер на 67 951,64 лв. и начислен допълнително корпоративен данък в размер на 6 795,16 лв. и съответните лихви; увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата от 26 665,26 лв. и начислен допълнително корпоративен данък в размер 2 666,53 лв. и съответните лихви; извършено увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със сумата от 5 472,50 лв. и начислен допълнително корпоративен данък в размер 547,25 лв. и съответните лихви.

Образувано е и по касационна жалба на адв. К. П., в качеството й на процесуален представител на "Медикъл" ООД, срещу решение № 398 от 14.05.2015 г. по адм. дело № 542 по описа за 2013 г. на административния съд - В. Т. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 121201999/21.12.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РАПРА № 121201999/25.02.2013 г., потвърден с решение № 199/30.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04.2007 г., м. 07.2008 г., м. 08.2009 г. в общ размер на 5 955.01 лв. по три броя фактури, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р.", допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2008 г. в размер общо на 3 134.85 лв., по 14 броя фактури, издадени от "Медикъл" ООД към различни контрагенти; увеличен финансов резултат със сумата в размер на 23 178.27 лв., представляваща стойност на 5 броя фактури, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р.", за 2008 г. със сумата от 12 000 лв., за 2009 г. със сумата от 9 571.26 лв., представляващи стойностите по три броя фактури, по които е отказан и данъчен кредит, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р."; увеличен финансов резултат за 2010 г. със стойността на фактура, издадена от "Сакса" ООД, както и извършено увеличение на финансовия резултат с отчетените като текущи разходи за придобиването на амортизируеми активи - компютърни конфигурации, закупени с фактури от "Ж. К." ЕООД на стойност 5 684.17 лв. за 2009 г., непризнати за разход за 2009 г. - на сумата от 20 330.67 лв., осчетоводени разходи за лихви, относно увеличен финансов резултат за 2009 г. и 2010 г. със сумите 750 лв. - начислени в повече амортизационни отчисления върху транспортно средство, на основание чл. 77, във връзка с чл. 75, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО.

В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочените части с отхвърляне на жалбата, съответно с отмяна на ревизионния акт.

Ответната страна по първата касационна жалба - "Медикъл" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. К. П., както и чрез депозирани писмен отговор и писмени бележки.

Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново оспорва касационната жалба в писмен отговор и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество първата жалба е неоснователна, а втората - частично основателна.

Административният съд - В. Т. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 121201999/21.12.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РАПРА № 121201999/25.02.2013 г., потвърден с решение № 199/30.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и ЗКПО, като са определени допълнителни задължения по ЗДДС за всички ревизирани данъчни периоди, в размер общо на 15 201,52 лв. и лихви 7 762,66 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ефремов 2004" ЕООД - гр. В., ЕТ "Медикъл - Ж. Р." - гр. В. и "Петрол" АД, доначислен данък по 14 бр. фактури, за издадени от "Медикъл" ООД, невключени в дневниците му за продажби за м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г. и допълнителни задължения за корпоративен данък в размер общо на 26 531,97 лв. и лихви в размер на 11 157,54 лева. Правното основание, на което се е позовал административният орган е чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. П. повод прилагането на ЗКПО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е увеличен финансовият резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихва за забава. За 2009 г. не са признати разходи по повод фактури издадени от доставчици на ревизираното лице в резултат, на което е увеличен финансовият резултат и са определени допълнителни задължения на "Медикъл" ООД и лихва за забава. По повод разходи за командировки, канцеларски материали и осчетоводени разходи за лихви, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО, са определени задължения за корпоративен данък и лихва за забава, тъй като разходите не са документално обосновани по смисъла на този закон. Дружеството е начислило в повече амортизационни отчисления върху транспортно средство, на основание чл. 77 от ЗКПО, във връзка с чл. 75, ал. 1 и ал. 4 от с. з., поради което със същата сума е размерът на извършеното намаление на финансовия резултат и сумата от 750 лв. не влияе на финансовия резултат.

Административният съд в мотивите си е разграничил основният спорен момент от фактическа страна. За да се установи фактическата обстановка по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, както и основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. По искане на ревизираното лице са изслушани показанията на свидетеля Е. О. Е.. В срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, органът по приходите е оспорил истинността - автентичност и вярност на съдържанието, на документи, представени при ревизията - приемо-предавателните протоколи към фактури № 37/09.07.2009 г. и № 1/30.04.2007 г., издадени от ЕТ "Медикъл - Ж. Р.", както и на всички пътни листове, представени с жалбата по административен ред срещу процесния ревизионен акт.

I. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново.

Тази касационна жалба е насочена към решението на административния съд, в частта с която е отменен ревизионния акт.

1. По прилагането на ЗДДС.

С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 13 735,92 лв., по фактури, издадени от "Ефремов 2004" ЕООД - гр. В. и са начислени съответните лихви.

Съдът подробно е обсъдил изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза в тази част на спора, като се е позовал и на извършената проверка от съдебния експерт в счетоводството на "Ефремов 2004" ЕООД. Същата е установила, че процесните фактури са осчетоводени, спазена е съизмеримостта на приходите и разходите, отчетени са разходи за реализация на гориво, представляващи отчетна стойност на продадените стоки. Съдът е обсъдил и заключението по съдебно-техническата експертиза, като експертът е констатирал, че в процесните периоди доставчикът "Ефремов 2004" ЕООД е доставял 81 % от общо доставеното количество гориво на ревизираното лице, което представлява 89% от употребеното гориво от последния. От съда са били изслушани и показанията на свидетеля Е. О. Е. - едноличен собственик на капитала на "Ефремов 2004" ЕООД, управляващ и представляващ дружеството. Същият е изяснил механизма на процесните доставки, а именно, че работници на "Медикъл" ООД са извършвали зареждане на гориво от неговата бензиностанция до 2010 г., както и че е бил в приятелски отношения с Лашков - управител на РЛ. При всяко зареждане количеството и стойността на горивото са били записвани в нарочна тетрадка, водена от работниците в бензиностанцията, срещу подпис на шофьорите на "Медикъл" ООД. В последствие периодично, въз основа на данните от тетрадката, се е издавала фактура за всички закупени горива. Продажбите ставали чрез зареждане резервоарите на съответните машини трактори, товарни автомобили, комбайни, като се е случвало от "Медикъл" ООД да бъдат вземани количества гориво и в съдове.

Съдът подробно е обсъдил подробно събраните доказателства - гласни и писмени и е изложил обосновани мотиви за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази част на спора. За да се мотира от правна страна съдът е обсъдил нормите на чл. 6, чл. 25, чл. 68 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Т. е приел за необоснован извода на административния орган, че доставките са нереални, т. е. не са действително осъществени, се основава преди всичко на липсата на доказателства за придобиването и съхраняването на стоките от прекия доставчик и предаването им на ревизирания субект, вкл. транспортирането им до последния. С оглед разпределението на доказателствената тежест, е приел, че тя се носи от задълженото дружество - жалбоподател, което е доказало твърденията си по повод на процесните доставки. Това се явява изпълнено с представянето на фактурите, установяване на тяхното счетоводно отразяване в счетоводствата на страните по доставките, след преглед на счетоводствата им, осъщественото плащане по тях и преди всичко чрез представяне на договорите, въз връзка с които е осъществено издаването на фактурите и доставянето на количествата, които са уговорени с тях. Това последно обстоятелство по изпълнение се доказва и чрез представените множество документи както от ревизираното лице, така и от доставчика "Ефремов 2004" ЕООД (фактури и касови бележки от предходни доставчици, банкови извлечения, извлечения от счетоводните си регистри, договор за продажба на предприятие и съдебни актове, касаещи търговската регистрация на дружеството, разрешение за ползване на строеж - технологично разширение на съществуваща газостанция със съоръжение за течни горива, с придружаваща документация, два броя паспорти за резервоари за течни горива с придружаващи документи, калибровъчни таблици, заявление за последващи периодични проверки на средства за измерване на бензин, дизел и газ и др.), независимо от частния им характер на писмени документи, и фактът на оспорване от страна на приходната администрация на пътните листове (представени от "Медикъл" ООД) и преди всичко чрез заключенията, основно и допълнително, по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, изготвени и след проверки и огледи на място и в счетоводствата на контрагентите. Съдът е посочил, че истинността на съдържанието на пътните листове не е опровергана, като същите съдържат данни кореспондиращи както помежду им, така и с други налични по делото документи - платежни документи, счетоводни регистри на доставчика и получателя, заповеди за командировка в чужбина и съответни РКО за изплащане на разходи за командировъчни, договори и др.

Както беше посочено по делото е установено сключването на договори между страните с посочения по-горе предмет - дизелово гориво, издаването на фактури по повод изпълнението им, осъщественото плащане по тях, начисляването на данъка. След направения оглед на място от експерта по съдебно-техническата експертиза, същият е посочил, че в специално помещение е налице метална цистерна с обем 5 000л. (който се равнява на една секция от 20 000 л. автомобилна цистерна), като на изхода на цистерната е монтирано броячно устройство за източваното дизелово гориво.

Неоснователен е касационният довод за неправилната преценка от страна на съда на фактите по делото въз основа на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част. Съдът подробно и последователно е изложил фактите по делото, тяхното установяване чрез събраните в ревизионното производство доказателства и представените в производството пред него доказателства, и чрез съдебните експертизи. При доказан правнорелевантен факт на предаване на предмета на доставките, т. е. прехвърляне на правото на собственост и на други обстоятелства, които подкрепят защитната теза на ревизирания субект за реалност на доставките, то обжалваният съдебен акт се явява правилен. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази му част.

1. По прилагането на ЗКПО.

С ревизионния акт са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2007 г. като е налице увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя със сумата 16 650,00 лв. и е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 1 665,00 лв. и съответните лихви; увеличение на финансовия резултат за 2008 г. в размер на 67 951,64 лв. и е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 6 795,16 лв. и съответните лихви; увеличение на финансовия резултат за 2009 г. с 26 665,26 лв. и е начислен допълнително корпоративен данък в размер 2 666,53 лв. и съответните лихви; за 2010 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на "Медикъл" ООД в размер на 5 472,50 лв. и е начислен допълнително корпоративен данък в размер 547,25 лв. и съответните лихви

В мотивите на съдебния си акт съдът е обсъдил тази фактическа обстановка и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като според основното заключение тези две категории разходи, във връзка с издадените фактури от "Ефремов 2004" ЕООД и разходите за канцеларски материали и командировъчни, са отчетени при спазване на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като заключението е направено на база представените писмени документи, събрани в ревизионното и съдебното производства.

Досежно увеличеният финансов резултат със сумата 16 650 лв., представляваща стойността на фактури, издадени от "Ефремов 2004" ЕООД - гр. В., съдът е правилно е приел, че констатацията на органа по приходите, че сочените доставки не са реално осъществени, е оборена. Съдът мотивирано е приел, че при доказано действително извършване на спорните продажби и тяхното надлежно документно и счетоводно отразяване, се явяват необосновани изводите на приходната администрация за наличието на основанията по чл. 16, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4, чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 или по чл. 26, т. 1 от ЗКПО за увеличаването на финансовия резултат на "Медикъл" ООД за процесните данъчни периоди.

Относно увеличението на финансовия резултат на РЛ със сумата от 6 980,00 лв., във връзка с осчетоводен разход за канцеларски материали, за който органа по приходите е приел, че не са представени никакви първични счетоводни документи, в това число и фактура, съдът позовавайки се на ангажирани доказателства в хода на съдебното производство и наличните в делото такива за притежавана от "Медикъл" ООД офис техника, ползваща материали от вида на посочените в приемо-предавателния протокол, е приел за доказано както придобиването на консумативите и канцеларските материали, така и тяхното предназначение за извършваната от ревизираното лице дейност. Съобразно последното необоснован се явява и този извод на приходната администрация за приложимост на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО. Налице е документална обоснованост на доставките и фактури отчитащи вярно стопанските операции, същите нямат фиктивен характер и не са налице и предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, понеже не са установени условия по сделката, чието отклонение да води до обективно отклонение от облагане.

По повод разхода за командировъчни, органа по приходите отново необосновано се е позовал на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В хода на съдебното производство са представени надлежни доказателства, оборващи констатацията за липса на документално обосновани разходи. Съдът правилно е намирал за доказано извършването от жалбоподателя на отчетените от него разходи за командировки, както и обстоятелството, че те са свързани с извършваната от жалбоподателя дейност, тъй като са представени множество командировъчни заповеди за командировка на С. Й. М. /шофьор на тежкотоварен автомобил/, разчетно-платежни ведомости на "Медикъл" ООД, разходни касови ордери за изплатени суми за командировки на посоченото лице, пъти ни листове и др. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част за облагането по ЗКПО за 2008 г., като е приел, че няма основание да се осъществява позоваване на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Съдът подробно е обсъдил счетоводния принцип, уреден в нормата от ЗСч, както и позоваването от страна на административния орган на липсата на доказателства, които да удостоверяват реално извършени разходи и вярно отразени стопански операции. Ревизираното дружество е водило редовно счетоводство, вписванията в счетоводните книги се ползват с достоверност, като са представени и други доказателства, установяващи обоснованост на извършените счетоводни записвания. Съдът се е аргументирал и с принципа, регламентиран в чл. 4 от ЗСч. Решението в тази част на спора е правилно.

II. По касационната жалба на "Медикъл" ООД.

Тази касационна жалба е насочена към решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04.2007 г., м. 07.2008 г., м. 08.2009 г. в общ размер на 5 955.01 лв. по три броя фактури, издадени от ЕТ"М.-Ж. Р.", допълнително е начислен ДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2008 г. в размер общо на 3 134.85 лв., по 14 броя фактури, издадени от "Медикъл" ООД към различни контрагенти; увеличен е финансовият резултат със сумата в размер на 23 178.27 лв., представляваща стойност на 5 броя фактури, издадени от ЕТ"М.-Ж. Р.", за 2008 г. - със сумата от 12 000 лв., за 2009 г. - със сумата от 9 571.26 лв. представляващи стойностите по три броя фактури, по които е отказан и данъчен кредит, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р."; увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със стойността на фактура, издадена от "Сакса" ООД, както и извършено увеличение на финансовия резултат с отчетените като текущи разходи за придобиването на амортизируеми активи - компютърни конфигурации, закупени с фактури от "Ж. К." ЕООД на стойност 5 684.17 лв. за 2009 г., непризнати за разход за 2009 г., на сумата от 20 330.67 лв. - осчетоводени разходи за лихви, относно увеличен финансов резултат за 2009 г. и 2010 г. със сумите 750 лв. - начислени в повече амортизационни отчисления върху транспортно средство.

1. По прилагането на ЗДДС.

С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от ЕТ "М.-Ж. Р." с предмет "стоки на консигнация /медикаменти/", "стоки на консигнация /хранителни стоки/" и "наем на товарен автомобил 2008". На "Медикъл" ООД е доначислен ДДС и по фактури, издадени от ревизираното лице, но неотразени в счетоводството на последния.

Административният съд е обсъдил подробно характера на продажбата на стоки на консигнация. Намерил е, че органа по приходите обосновано е счел за недоказано осъществяването на доставките фактурирани от ЕТ "М.-Ж. Р.", тъй като няма данни за наличието на тези конкретно стоки при доставчика към момента на издаването на спорните фактури, т. е. и за възможност на едноличния търговец поначало да извърши документираните продажби, липсва на счетоводно отразяване на такива плащания, не се установява предоставянето на насрещно дължимите престации по фактурираните сделки както от доставчика, така и от получателя. В хода на съдебното производство са оспорени приемо-предавателните протоколи към процесните две фактури. Съдът след съобразяване на всички ангажирани доказателства и доказателствени средства, не е кредитирал оспорените протоколи, поради взаимното противоречие на съдържащите се в тях данни. Приел е, че истинността на съдържанието на приемо-предавателните протоколи е оборена от ответника. Съдът обосновано е приел за недоказано изпълнението на доставките на "стоки на консигнация /медикаменти /хранителни стоки/". Предвид което не е установено по категоричен начин наличието на доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и основанието за възникване правото на приспадане данъчния кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Аналогични са изводите на съда и по отношение на доставката с предмет наем на товарен автомобил, съдът е приел, че не се доказва по безспорен начин предаването на наетата вещ, както и използването й от ревизираното лице, което е отделно и самостоятелно основание да му бъде отказано претендиралото право на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. П. което правилно съдът е приел РА в тази му част за законосъобразен.

Обжалваното решение като правилно в тази му част следва да бъде оставено в сила.

По отношение на доначисляването на данък във връзка с неосчетоводени фактури издадени от ревизираното лице, в съответните данъчни периоди, но включени в по-късни такива, съгласно заключението на СИЕ, съдът е постановил, неправилно решение. Съдът мотивирайки се с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, е изложил, че при установено издаване на фактури по повод възникнали данъчни събития, за които не се спори че са реално осъществен, данъкът, отразен във въпросните фактури, се е дължал за данъчния период, през който са били издадени данъчните документи, а не в следващ данъчен период. Поради което е намерил, че макар и по-късно осчетоводени РЛ е изпълнили своето задължение, предвид което е следвало да бъде начислена лихва за забава, но не и повторно начисляване на ДДС.

Съгласно горното, решението е незаконосъобразно, а РА следва да бъде отменен в частта, с която на "Медикъл" ООД допълнително е начислен ДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11 им, 12.2008 г., в размер общо на 3 134,85 лв., по 14 броя фактури, издадени от "Медикъл" ООД към различни контрагенти, с предмет "ишлеме" и "автомивка".

1. По прилагането на ЗКПО.

Увеличен е финансовият резултат със сумата в размер на 23 178,27 лв., представляваща стойност на 5 броя фактури, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р.", за 2008 г. - с 12 000 лв., за 2009 г. - с 9 571.26 лв. представляващи стойностите по три броя фактури, по които е отказан и данъчен кредит, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р."; увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със стойността на фактура, издадена от "Сакса" ООД, както и извършено увеличение на финансовия резултат с отчетените като текущи разходи за придобиването на амортизируеми активи - компютърни конфигурации, закупени с фактури от "Ж. К." ЕООД на стойност 5 684.17 лв. за 2009 г., непризнати за разход за 2009 г., на сумата от 20 330.67 лв. - осчетоводени разходи за лихви, относно увеличен финансов резулта за 2009 г. и 2010 г. със сумите 750 лв. - начислени в повече амортизационни отчисления върху транспортно средство.

Съдът е изследвал всички доказателства, представени от жалбоподателя както в хода на административния, така и в този на съдебния процес. В. връзка с непризнатата реалност на фактурираните доставки съдът правилно е извел приложимостта на чл. 26, във връзка с чл. 16 от ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат със стойността по фактурите, издадени от ЕТ "М.-Ж. Р.", "Сакса" ООД и "Петрол" АД, неотразяващи реални стопански операции, както и такива несвързани с дейността, е законосъобразно.

Правилен е и изводът на съда досежно увеличението на финансовия резултат на жалбоподателя с отчетените като текущи разходи за придобиването на амортизируеми активи - компютърни конфигурации, закупени с фактури № 1097/31.03.2009 г. и № 1096/31.03.2009 г., издадени от "Жар компютърс" ЕООД на обща стойност 5 684,17 лв. Съдът мотивирано е приел, че посочените разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не следва да бъдат признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, тъй като амортизируеми активи по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, които пренасят своята стойност посредством амортизационни отчисления, като тези отчисления следва да намерят отражение в данъчно-амортизационния план на задълженото лице. Предвид което и в тази част решението се явява законосъобразно.

По отношение на увеличения финансов резултат за 2009 г. и 2010 г. със сумите 750,00 лв. - начислени в повече амортизационни отчисления върху транспортно средство, органа по приходите, а впоследствие и съдът обосновано се е позовал отново на чл. 77, но във връзка с чл. 75, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО. Констатирано е, че сумите, с които са извършени увеличението и намалението, са едни и същи, поради което така извършените корекции за данъчни цели не влияе на основите за облагане с корпоративен данък. Така мотивирани ревизионният акт и обжалваното съдебно решение са правилни.

Относно осчетоводените разходи за лихви, административният съд е направил извод, че не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. първо от ЗКПО, включваща в обхвата си и финансовите активи на нефинансови институции, съгласно която норма приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Правилно е счетено от органа по приходите, а впоследствие и от съда, че посочените разходи попадат в хипотезата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, според която разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Предвид изложеното ревизионният акт и обжалвания съдебен акт се явяват законосъобразни и в тази част.

Относно лихвите за авансови вноски в жалба не са налице касационни оплаквания, решението и в тази част е правилно. Законосъобразно е начисляването на така посочените задължения, тъй като основанията предвидени в приложимата разпоредба на чл. 83, ал. 1 от ЗКПО са налице. За всички процесни периоди за "Медикъл" ООД е възникнало задължение за внасяне на авансови вноски, предвид непопадането на последния в предвидените изключения досежно освободените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лева. Съобразно горното решението на АСВТ е правилно и в тази част.

При този изход на делото на "Медикъл" ООД следва да се присъди допълнително съдебни разноски за първа инстанция съобразно уважената част в размер на 330,59 лв. За касационната инстанция се дължат разноски на "Медикъл" ООД, но предвид липсата на претенция, такива не се присъждат.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение