Решение № 2589 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2017 г.

Решение № 2589 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 07.06.2017 г. по адм. д. № 6205/2015 г. на Адинистративен съд С. - град е отхвърлена жалбата на С. П. С., Б. Ц. С. и З. Ц. С. срещу заповед № РД-50-19/30.04.2015 г. на главния архитект на район "Б.", Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от Б. Ц. С., С. П. С. и З. Ц. С.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато ннарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците главният архитект на район "Б." и Т. Т. оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на главния ахитект на район"банкя", Столична община е одобрено изменение на ПУП-план за регулация по отношение на УПИ II-156,УПИ ХII-151 и УПИ ХIII-156 от кв. 5 по плана на Б.. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и 6 ЗУТ. С обжалваното решение Административен съд С. - град е приел заповедта за законосъобразна. С нея е одобрено изменение на регулационната линия между УПИ ХII-151 от една страна и УПИ II-156 и УПИ ХIII-156 от друга страна, като същата е прокарана по имотната граница между имотите съгласно одобрената кадастрална карта. Съдът е приел, че действащия регулационен план не е прлиложен, тъй като не са уредени регулационните смети между собствениците на имотите за придаваемите се места в срока по § 6, ал. 2, т. 4 ПР ЗУТ, което също е основание за заснемането на регулационната граница между имоти по кадастралната (имотна)такава. При постановяване на решението Административен съд С. град не е допуснал нарушение на закона. Основанието за издаване на оспорената заповед е чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. На това основание може да се одобри изменение на плана за регулация при одобрена кадастрална карта и при установено несъотвествие на регулационните граници с кадастралните такива. По делото е установено, че действащия регулационен план на процесните имоти е от 1987 г. През 2012 г. е одобрена кадастрална карта. Собственик на имот с идентификатор (кратък) 871 по кадастралната карта е ответникът по касационната жалба Торманов. За неговия имот е отреден УПИ ХII-151. Собственици на имот с идентификатор 881 (кратък/ по кадастралната карта са касационните жалбоподатели. За техния имот са отредени УПИ II -156 и УПИ ХIII - 156. Събраните по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение на експертизата установява, че регулационната граница по действащия регулационен план не съвпада с кадастралната граница, установена с одобрената кадастрална карта. С одобреното изменение на регулацията регулационната граница е прокарана по кадастралната такава, уснтановена с одобрената кадастрална карта. При тези данни законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Налице е посоченото основание за одобряване на изменението на регулацията и то е законосъобразно, тъй като регулационната граница съвпада с кадастралната такава. Обстоятелството дали кадастралната граница е нанесена в кадастралната карта правилно или не е обстоятелство, което е неотносими към спора. Нейното местоположение е установено с влязла в сила кадастрална карта, с която регулацията следва да бъде съобразена. От тази гледна точка дали регулационните сметки по действащия план са уредени или не също е обстоятелство, неотносимо към спора. То би имало значение за това дали кадастралната граница следва да съвпада с действащия регулационен план или не. Както беше посочено, в това производство местоположението на кадастралната граница не може да бъде оспорено или променяно. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени осъдени да заплатят на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение и на Т. Г. Т. разноски по делото за тази инстанция в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд