Решение № 933 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2009 г.

Решение № 933 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Динко Петков Шаламанов от гр. София, срещу Заповед № К-1625/25.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като резултат до ограничаване правото му на защита и активно участие в провелото се дисциплинарно производство. Поддържа се също така, че твърдените нарушения са недоказани. Алтернативно се излагат доводи, че определеното наказание не е съобразено с тежестта на нарушение и обстоятелствата при които е извършено. При тези поддържани основания се пледира отмяна на заповедта и присъждане на направените деловодни разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Стоев, поддържа в хода на делото по същество и в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна. Относно твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност излага съображения за това, че служителя е дал писмени обяснения, с които министъра на вътрешните работи се е запознал, а по отношение аргументите за липса на мотиви, сочи, че, фактическите основание като част от мотивите на заповедта са посочени в справка № 507/09.02.2009 г. на дирекция "инспекторат". Жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим, във връзка с чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заповед рег. № Iз-23/08.01.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи е определен състав на проверяваща комисия и е разпоредено извършването на проверка по сигнал вх. № 4509/29.12.2008 г. по описа на дирекция "инспекторат", касаещ неправомерни действия на разследващи полицаи в СДВР по досъдебно производство № 5085/2005 г. С подпис под цитираната заповед, жалбоподателят Шаламанов писмено е удостоверил, че е запознат с акта на 12.01.2009 г. По делото е представено сведение, което е подписано от жалбоподателя и касаещо предмета на назначената проверка. Документа, имащ характер на частен такъв, не е адресиран и няма поставен деловоден (регистрационен) номер, но с оглед обсъждането му в справката от 09.02.2009 г., изготвена от проверяващата комисия, то следва да се приеме, че направените в документа изявления, предхождат във времето изготвената справка и е адресиран до посочената комисия. В цитираната справка, с рег. № 507/09.02.2009 г. при дирекция "инспекторат", проверяващата комисия е установила следните относими към обжалваната заповед обстоятелства: на 07.12.2007 г. с прокурорско постановление, издадено от прокурор при Софийска районна прокуратура е възобновено производството по ДП № 5085/2005 г. и са дадени указания за изпълнение на предходно постановление от 16.04.2007 г.; на 08.01.2008 г. жалбоподателят Шаламанов е получил издаденото прокурорско постановление; от момента на получаване на постановлението до 17.07.2008 г., жалбоподателят е бездействал като не е изпълнил в пълен обем, дадените му указания. При тези данни, комисията е приела, че Шаламанов, в качеството си на разследващ полицай, разпределен по воденето на ДП № 5085/2005 г., не е изпълнил служебните си задължения като от една страна не е изпълнил в пълен обем дадените му писмени прокурорски указания, които съгласно чл. 197 от НПК да задължителни и не подлежат на възражение, а от друга, че не е спазил процесуално установените срокове за разследване. Тези деяния са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъл на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР , във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, предполагащо налагането на дисциплинарно наказание "порицание". С обжалваната заповед, издадена от министъра на вътрешните работи на 25.03.2009 г., на жалбоподателя Шаламанов, в качеството му на инспектор, разследващ полицай, категория ДГ" III-степен, му е наложено наказание "порицание" за срок от една година. Видно от заповедта, дисциплинарно наказващия орган изцяло е възприел изводите и изложените от проверяващата комисия, в справка № 507/09.02.2009 г., констатации относно съставомерността на нарушението, неговата квалификация и вида на наказанието, като единственото различие е в посочения период на извършеното нарушение - февруари 2008 г. до 17.07.2008 г. Заповедта е връчена на наказания служител на 31.03.2009 г., като същия е направил отбелязване, удостоверяващо както момента на връчването, така и факта, че не са намира в законоустановен отпуск. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта за наказание. В случая, по делото не е доказано нито изпълнението на регламентираното в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР задължение на дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, нито наличието на факти от хипотезата на отказ от страна на служителя, което би освободило органа от вмененото му задължение. Доводите на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, чрез позоваване на даденото от Шаламанов в хода на проверката сведение, съда счита за неоснователни. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде възможност и му се осигури такава да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочения документ, според настоящият състав не може да бъде приет за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, чл. 1 от ЗМВР, тъй като съставянето му предхожда изготвената справка и не е адресирано до дисциплинарно-наказващия орган. Този извод от своя страна води до следващ такъв, че дисциплинарно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила при издаването на оспорваната заповед, довело до ограничаване правото на защита на държавния служител, което от своя страна представлява самостоятелно основание за отмяна по арг. от чл. 251 от ППЗМВР. Независимо от казаното, е налице и друго основание за отмяна. Оспорваната заповед е издадена при липса на мотиви относно преценката за постановения максимален срок от една година за наказанието, както и за периода на твърдяното нарушение. В оспорваната заповед не е направено каквото и да било обосноваване в тази посока, а що се касае до продължителността на наказанието, мотиви липсват и в представената обобщена справка. Там е обсъждан единствено въпроса за вида на наказанието, но не и за неговата продължителност, която според чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР е в границите от шест месеца до една година. Липсата на мотиви се отнася и до периода на твърдяното нарушение. Съгласно констатациите на проверяващата комисия, този период е от 08.01.2008 г. до 17.07.2008 г., като твърдението е обосновано с оглед момента на получаване на прокурорското постановление от 07.12.2007 г. и момента на неговото изпълнение. Посочвайки различен от този срок, а именно февруари 2008 г. - 17.07.2008 г., министъра на вътрешните работи очевидно е преоценил събраните доказателства, но е пропуснал да изложи своите аргументи в полза на посочения срок. Оспорваната заповед е незаконосъобразна и поради постановяването и в противоречие с материалния закон. Липсва доказана съставомерност на твърдяното нарушение. Доказателствената тежест се носи от министъра на вътрешните работи, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган и издател на оспорваната заповед. За тази цел, той е следвало да проведе пълно и главно доказване относно фактическите твърдения, поддържани в заповедта, каквото не е направено. Нещо повече по делото не са правени каквито и да било доказателствени искания, нито са представени доказателства, установяващи материалната законосъобразност на заповедта. С оглед изхода на делото и направеното с подадената жалба искане за присъждане на разноски по делото, съдът счита че същото е основателно и доказано, що се касае до платената държавна такса в размер на 10 лева. По делото се намира и договор за правна защита и съдействие - серия А № 0910928, по който страна е жалбоподателят, но в същия липсват отбелязвания за извършени плащания. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение