Решение № 4969 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14001/2018 г.

Решение № 4969 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14001/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 5465 от 25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 11044/2016 г. по описа на Административен съд – С. град, с коeто е отменен ревизионен акт / РА/ № Р- 22002215010037-091-001/24.06.2016 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА № П-22221016134338-003-001/02.08.2016 г., в частта, изменена и потвърдена с Решение № 1792/11.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното изпълнение на спорните доставки. Намира, че не е доказана разполагаемостта на доставчиците със стоките, както и фактическото им предаване на получателя. Акцентира върху необсъждането на констатациите в информационната система на НАП "Контрол на горивата", въз основа на които е установено, че процесните горива тръгват от акцизни данъчни складове директно до ревизираното дружество. Поради това сочи, че изготвените приемо-предавателни протоколи по спорните доставки не удостоверяват реално предаване на горива. Подчертава, че ревизираното дружество нито твърди, нито представя доказателства за транзитни продажби, поради което установеният механизъм на предаване на горивото изключва възможността спорните доставки да са действително извършени от издателите на фактурите. В подкрепа на тезата си, че сделките са белязани с измама, развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Ойл Транс Инк" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд – С. град е обосноваността и законосъобразността на ревизионен акт / РА/ № Р- 22002215010037-091-001/24.06.2016 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА № П-22221016134338-003-001/02.08.2016 г., в частта, изменена и потвърдена с Решение № 1792/11.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С.., с който за "Ойл Транс Инк" ЕООД са установени допълни задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04-м. 09. 2014 г. общо в размер на 1 573271. 18 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 298 194. 01 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Установените с РА допълнителни задължения за ДДС произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, с предмет на доставките "дизилово гориво", издадени от "ВД Ойл"ЕООД, "Кристал Ойл Трейдинг" ЕООД, "Лидер Карст БГ" ЕООД, "Кристал Химия Трейд" ЕООД и "Петрол Къмпани" ЕООД. В хода на ревизията е констатирано, че ревизираното дружество осъществява търговия с горива, като упражнява дейността си в нает обект- петролна база, находяща се в гр. В.. При извършена проверка в информационната система на НАП "Контрол на горивата" е установено, че движението на стоките тръгва от акцизни данъчни складове директно до клиенти на "Ойл Транс Инк" ЕООД. В резултат на осъществените насрещни проверки на складодържателите "Пауър Тиъм Газ" ЕООД, "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД и "Биокемикъл България" ЕООД и представените от тях документи, органите по приходите са приели, че по силата на договори да складиране на акцизни стоки за периода 01.04.2014-30.09.2014 г. "Лидер Карс БГ" ЕООД фигурира в списъка на вложителите на горива в данъчния склад на " Пауър Тиъм Газ" ЕООД. Вложители в склада на "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД са "Кристал Химия трейд" ЕООД и "ДВД Петролиум" ЕООД. От данъчния склад на "Биокемикъл България" ЕООД са издавани фактури за складиране на стоки на "ДВД Петролеум" ЕООД. При извършената насрещна проверка е депозирано писмено обяснение от "ВД Ойл" ЕООД, съгласно което дружеството е съхранявало горивата в бази на "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД и "Биокемикъл България "ЕООД, които са наети от доставчика му "ДВД Петролеум" ЕООД и от там те директно са продавани на ревизираното дружество. След анализ на събраните относими доказателства, ревизиращите са приели, че те установяват доставки на горива от "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД и "Биокемикъл България" ЕООД директно към "Ойл Транс Инк" ЕООД, но не и от "ВД Ойл" ЕООД към ревизирания. От "Кристал Ойл Трейдинг" ЕООД са представени акцизни данъчни документи, приемо- предавателни протоколи и декларации за съответствие на качеството на горивото. Органите по приходите са съобразили, че в приемо- предавателните протоколи не е посочено място на предаване на горивото, нито склада, в който то е постъпило. След анализ на представените от "Лидер Карс БГ" ЕООД документи ревизиращите са приели, че не е установено предаването на горивата от доставчика на получателя, тъй като в приемо- предвателните протоколи не е уточнено в кой склад е постъпило и предадено горивото. От "Кристал Химия Трейд" ЕООД също са събрани акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива, анализни свидетелства, приемо- предавателни протоколи, които не са кредитирани от ревизиращите поради констатирани несъответствия в тях. Отчетено е, че в приемо- предавателните протоколи не е положен подпис и печат на купувача. От "Петрол Къмпани" ЕООД са представени договор с ревизираното дружество, акцизен данъчен документ, декларация за съответствие на качеството на течните горива и приемо-предавателен протокол. Позовавайки се на констатации за нереалност на предходните доставки по веригата, съдържащи се в издаден на "Петрол Къмпани" ЕООД ревизионен акт, органите по приходите са приели, че спорните преки доставки не са реално извършени и за ревизирания не е налице право на приспадане на данъчен кредит за тях. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на проверка в счетоводството на ревизираното дружество експертът е посочил, че закупените стоки са използвани за последващи доставки. След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че в своята съвкупност те установяват реалното извършване на спорните доставки. Посочил е, че произходът на стоката и мястото на съхранение на същата не е елемент от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването на правото на данъчен кредит. Преценил е, че липсват обективни данни, че доставките са белязани с измама, с оглед на което е достигнал до извода, че незаконосъобразно с РА е отказано признаване на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че съдът не е извършил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е ценил съдържанието на всички представени съпътстващи документи като вярно. Принципно съобразени с тълкувателно приложимата практика на СЕС са мотивите на решаващия състав, че произходът на стоката, мястото на съхранението й, както и констатирани нередности при доставчика не са релевантни за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Определящо е обаче установяването на разполагаемостта на доставчиците с горивата и фактическото предаване на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателите на фактурите на получателя. В този аспект първоинстанционният съд е игнорирал липсата на корелация между ангажираните доказателства относно разполагаемостта на доставчиците със стоките. Според обясненията от "Лидер Карс Бг" ЕООД, горивото е закупено от гръцката рафинерия "Корал" А. Е, но в издадените от гръцкото дружество инвойси и в докладите за разтоварване като получател е посочено "Пауър Тийм Газ" ЕООД. В акцизните данъчни документи, придружаващи фактурите, издадени от "Кристайл Ойл Трейдинг" ЕООД като превозвач е вписано "Дъга 95" ЕООД, а в удостоверенията за точния адрес на мястото на доставката превозвачът е "Петротранс инк" ЕООД. Същевременно, в по- голямата част от акцизните данъчни документи, придружаващи фактурите от "Кристал Химия трейд" ЕООД, не е положен подпис за получател, а като превозвачи са вписани- "Кристалхим" ЕООД, "Дъга 95" ЕООД и ЕТ "Д. Х. 2003 г. " В удостоверенията за точния адрес на мястото на доставките обаче като превозвач фигурира "Петротранс инк" ЕООД. Аналогично, според обясненията, дадени от "Кристал Ойл Трейдинг" ЕООД и "Кристал Химия трейд" ЕООД горивата са закупени от горепосоченото гръцко дружество, а в издадените от него инвойси и ЧМР като получатели са посочени "Кристал Химия трейдинг" ЕООД и "Кристал Хемикал Трейдинг" ЕООД. Относно "ВД Ойл" ЕООД първоинстанционният съд не е съобразил, че мястото, посочено от издателя на фактурите в удостоверенията за точния адрес на получаване на доставките е идентично с мястото на получаване на стоките от ревизирания. В товарителниците като изпращач не е посочен "ВД Ойл" ЕООД, а "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД и "Биокемикъл България" ЕООД. Независимо, че констатациите в друго ревизионно производство на предходния доставчик не са обвързващи в процесното, то ангажираните в него и приобщени към административната преписка доказателства сочат, че "ДВД Петролеум" ЕООД не е разполагало с гориво, което да предаде на "ВД Ойл" ЕООД. Доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, то неправилно първоинстанционният съд е счел, че разполагаемостта със стоките при доставчика "ВД ОЙл" ЕООД е установена и необосновано е кредитирал съставените приемо- предавателни протоколи за предаването на горивата от доставчика на получателя. Спрямо фактурите, издадени от "Лидер Карс БГ" ЕООД, "Кристал Химия Трейд" ЕООД и "Кристал Ойл Трейд" неправилно съдът е дал вяра на съдържащите се в представените приемо- предавателни протоколи изявления за предаване на стоките на получателя именно от издателите на фактурите. Предвид липсата на регистрирани обекти на доставчиците, както и горепосочените несъответствия в съпътстващите фактурите доказателства, не може да се приеме еднозначно, че издателите им са разполагали със стоките и са могли реално да предадат правото на разпореждане с тях като собственик на получателя. При липсата на твърдения и доказателства за уговорени транзитни продажби, самият механизъм на доставките, очертан от страните, изключва възможността фактическата власт върху горивата да е реално предадена от издателите на фактурите на получателя по тях. В тази връзка основателно касаторът поддържа, че наличието на вериги от дружества, наематели на едни и същи данъчни складове, следва да се квалифицират като обективнни данни, сочещи към недобросъвестност на получателя. Този извод не се променя от заключението на експерта по ССчЕ, което е изготвено въз основа на счетоводните записвания относно доставките, но не установява вярното отразяване на изследваните стопански операции. При липсата на регистрирани обекти за дейност на доставчиците и констатираната епизодичност в търговията им с горива не може да се приеме, че ревизираният е предприел грижата на добър търговец, изискваща проучване на търговския опит на доставчиците и на възможността им действително да извършат доставките. Същият не е можел да не знае, че издателите на фактурите не разполагат с фактическата власт върху горивата, респективно - че спорните доставки не са реално извършени от тях. Това субективно познание изключва добросъвестността на получателя и обуславя извод за правомерност на отказа на приходните органи за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 30 288. 79 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение