Решение № 390 от 28.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1206/2012 г.

Решение № 390 от 28.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1206/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Х. М. срещу решение № 48/04.05.2012 г. по внохд № 91/12 г. на Варненския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са съображения, че съдът не е отчел тежкото семейно положение на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното и се иска намаляване на размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С решението си Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 8/05.03.2012 г. по нохд № 596/2011 г. на Окръжен съд hгр. Добрич. С нея подсъдимият М. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 304а от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК. Първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което за двете престъпления съдът наложил наказания при основанието по чл. 58а ал. 1 от НК, след което определил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на две хиляди лева. Определил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и е извършил цялостна проверка на присъдата, включително и по отношение справедливостта на наказанието. Съобразил е всички релевантни обстоятелства, които е оценил съобразно действителната им тежест. Съдът е обсъдил възражения на подсъдимия и е преценил, че тежкото му семейно положение не е било контрамотив за преосмисляне на престъпното му поведение, поради което не е намерил основание за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд също счита, че многобройните му осъждания, негативните характеристични данни и липсата на трудови навици са обстоятелства, сочещи на незаинтересованост на М. към задълженията му към близките му и не подкрепят твърдението му, че наложеното наказание е завишено по размер. То съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на подсъдимия М. и в пълна степен би способствало за постигане на целите по чл. 36 от НК. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение