Решение № 9092 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2011 г.

Решение № 9092 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4880/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по предвидения в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ред във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на кмета на гр. Кюстендил против решение № 42 от 02.03.2011 г., постановено по адм. дело № 262 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. В жалбата са наведени касационни основания за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Красимир Стоянов Йорданов от град Кюстендил, не взема отношение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - Кюстендил, е бил сезиран с искова молба от Красимир Йорданов, с която същият моли да бъде осъдена община Кюстендил да му заплати обезщетение в размер на 45 лв., представляващо стойността на заплатена такса за освобождаване на личния му автомобил от паркинг, принудително докаран и оставен там от служители на общината. Претендирани са и неимуществени вреди в размер на 1200 лв., представляващи причинени психо-емоционален стрес, разочарование, душевни болки и страдания в резултат от констатацията, че личният му автомобил не е на мястото, където е бил паркиран от него първоначално. С обжалваното решение административният съд е уважил иска на Красимир Йорданов за 45 лв. имуществени и 800 лв. неимуществени вреди. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същият е доказан по безспорен начин. Изложени са доводи, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като действията по преместването на автомобила на Йорданов от служителите на общинската администрация са били незаконосъобразни. Съдът е направил задълбочена преценка на събраните доказателства, включително и свидетелските показания, приети по делото, и е установил наличието на причинна връзка между незаконните действия на служителите на общината и причинените негативни изживявания на Йорданов вследствие на неправомерното преместване на неговия личен автомобил. При тази установена фактическа обстановка съдът е приел, че искът е доказан, и го е уважил в посочения по-горе размер. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е и обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото. Той е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон, и е установил претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на общината. Наведеният довод в жалбата относно липсата на пасивна процесуална легитимация на общината не може да бъде споделен. Това е така, защото въз основа на заповед № 1054 от 30.09.2008 г. на кмета на община Кюстендил са били определени правата и задълженията както на служителите от общинското предприятие, така също и на служителите от общинската администрация по охрана относно правните и фактическите правомощия и действия по преместването на МПС съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил. Неоснователни са и доводите за липса на ясна причинно-следствена връзка между силните негативни преживявания и настъпилите неимуществени вреди. Трайната практика на съда е, че обезщетенията по чл. 1 и 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени на гражданите, се определят по справедливост, като в конкретния случай са преценени всички релевантни обстоятелства, които са повлияли негативно в правната сфера на Йорданов. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,