Решение № 7514 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2017 г.

ВАСI отделение06.06.2018 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2002/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2036/2017 г. на Административен съд - В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "К. 2016" ООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 201-ОП/10.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП В.. ОСЪЖДА "К. 2016" ООД, ЕИК *********, да заплати на ТД на НАП В. юрисконсултско възнаграждение по 100 (сто) лв. за всяка една от съдебните инстанции или общо в размер на 200 (двеста) лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7514 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., чрез юрк. Т. А., срещу решение № 2002/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2036/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед за налагане на "К. 2016" ООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 201-ОП/10.07.2017 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни за обект магазин за продажба на хранителни стоки /минимаркет/, находящ се в гр. Д., ул. "Н. Обретенов" - ЖП гара. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че в конкретния случай принудителната административна мярка не отговаря на нито една от целите на ПАМ, закрепени в закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "К. 2016" ООД, гр. Д. - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "К. 2016" ООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в магазин за продажба на хранителни стоки /минимаркет/, находящ се в гр. Д., ул. "Н. Обретенов" - ЖП гара, стопанисван към датата на проверката - 09.07.2017 г. от "К. 2016" ООД. Въпреки това е обосновал изводи, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, за които се налагат тези мерки, тъй като запечатването на обекта не води до преустановяване или предотвратяване на подобни нарушения. Посочил е, че установяването на неотчетени приходи може да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство. Приел е, че в заповедта са налице и неправилно установени обстоятелства, тъй като от доказателствата по делото не се установява разлика между касова наличност и дневен финансов отчет. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "К. 2016" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил в тази й част описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наличието или липсата на разлика между отчетените продажби и касовата наличност и на какво се дължи една такава разлика, не са обстоятелства които да са релевантни при обсъждането на въпроса за законосъобразността на конкретната ПАМ. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилни са изводите на съда, че в конкретния случай ПАМ няма предотвратяващ и преустановяващ ефект. Напротив - налагането на ПАМ от този вид води поне за периода на действие на мярката до предотвратяване и преустановяване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "К. 2016" ООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП - В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1