Решение № 8660 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2017 г.

Решение № 8660 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. И., с адрес в с. Л., общ. У., обл. Л., чрез процесуален представител, срещу решение № 28/20.03.2017 г. по адм. дело № 272/2016 г. на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 852/20.07.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в противоречие с материалното право, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Л. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на онование чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) Икова е отписана от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверението й, ведно с всички права, произтичащи от него, тъй като в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване, с три влезли в сила наказателни постановления, издадени на С. И. са установени нарушения по ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистрирана в публични регистър по чл. 235 ЗГ, като трите влезли в сила постановления и за какви нарушения са издадени са описани подробно в съдебното решение. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалното право, като съответства и на целта на закона. Неоснователно е оплакването за неправилна преценка на АС относно действителността на оспорената заповед. В съответствие с приетата по делото заповед № 849/19.07.2016 г. на изпълнителния директор на ИАГ да бъде заместван на 20.07.2016 г. от К. З. К. - заместник - изпълнителен директор на ИАГ на 20.07.2016 г. е изводът на АС, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган в хипотезата на заместване. Наведените в касационната жалба доводи, че е липсвала възможност за делегиране на правомощията, са неотносими към хипотезата на заместването, която е различна от делегирането на правомощия, като разликата между двете хипотези е очертана в ТР № 2/2008 по т. д. 21/2007 г. на ОСС на първа и втора колегия на ВАС. Обосновани са изводите на АС, че доколкото в конкретната хипотеза, заповедта се издава след като три броя наказателни постановления са влезли в сила след приключване на съдебните производства по обжалването им, липсата на уведомление за началото на производството не може да се квалифицира като съществено административно производствено нарушение, тъй като жалбоподателката е имала възможност да се защити за всяко от обжалваните от нея наказателни постановления пред съд в двуинстанционно съдебно производство. Посочването в оспорената заповед освен на трите влезли в сила наказателни постановления, чийто брой е достатъчен за отписването на касаторката от публичния регистър по чл. 235 ЗГ на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗГ, на още едно невлязло към този момент в сила наказателно постановление за нарушения по ЗГ, не представлява основание за отмяна на индивидуалния административен акт, както правилно е преценил АС, тъй като са били налице материалноправните предпоставки на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗГ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане претендираните от касаторката разноски. На ИАГ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение