Решение № 16212 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13386/2012 г.

Решение № 16212 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13386/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 9263 от 27.06.2012 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 14317/2011 г., с което е оставено в сила решение № 1949 от 22.07.2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, по адм. д. № 3657/2010 г., както и решение № 2124 от 27.09.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело. В молбата на "Партнерс груп" ЕООД, гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Димитрова, в съдебно заседание и с писмена защита се твърди, че е налице основание за отмяна по ч. 239, т. 1 от АПК, като новото обстоятелство е решение от 21.06.2012 г. на Европейския съд, трети състав, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с които се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит по сделки. Според молителя данъчната администрация не е изпълнила задълженията си и е издала порочен акт, който на основание на посоченото решение следва да се отмени и делото да се върне на Административен съд - Варна за ново разглеждане в духа на решението от 21.06.2012 г. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП оспорва искането с писмено възражение чрез упълномощен юрисконсулт Ванкова, която пледира за отхвърлянето й като неоснователна, тъй като позоваването на изразени становища и тълкуване на действащи национални разпоредби не реализира фактическия състав на чл. 239, т. 1 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното решение № 9263 от 27.06.2012 г. по адм. д. № 14317/2011 г. е оставено в сила решение № 1949 от 22.07.2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение и решение № 2124 от 27.09.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, осмо отделение, е преценил, че с решение № 1949 от 22.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3657/10 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на "Партнерс груп" ЕООД против РА № 181002048/29.07.2010 г., издаден орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 781/18.10.2010 г. на директор Дирекция "ОУИ", с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит за данъчен период 01.01.- 31.12.2008 г. и за данъчни периоди: януари, февруари и април 2009 г. в общ размер 99 440.60 лв. главница и лихви в общ размер 23 113.16 лв., както и корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 40 438.80 лв. главница и лихва в размер 6058.20 лв. С решение № 2124 от 27.09.2011 г. по молба на директора на Дирекция "ОУИ"- Варна е установено наличие на очевидни фактически грешки в мотивите и диспозитива на решението и е постановена поправката им. Настоящият петчленен съдебен състав констатира, че молбата за отмяна, по която е образувано настоящото съдебно производство, е относима само към частта от атакуваното решение, с която съдът се е произнесъл относно размера на дължимите данъчни задължения по ЗДДС и лихвата върху тях. Молителят се позовава на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК и като ново обстоятелство сочи решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, с които Европейският съд, трети състав, се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на признаване на данъчен кредит: "Данъчни въпроси - ДДС- Шеста директива - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Условия за упражняване - Член 273 - Национални мерки за борба с данъчните измами - Практика на националните данъчни органи - Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения - Тежест на доказване - Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения". Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по реда чл. 237 АПК е приложим само тогава, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно новите доказателства или обстоятелства следва да са съществували през времето на произнасяне на съдилищата, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или за неправилно тълкуване на закона, за наличие на каквото се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно не са могли да бъдат известни на страните. Законодателят е имал предвид новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В конкретния случай решението на Административен съд - Варна, което е оставено в сила с атакуваното решение, е постановено на 22.07.2011 г., а решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз е постановено на 21.06.2012 г., т. е. то не представлява ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От определящо значение в настоящата хипотеза е това, че цитираното решение на Съда на Европейския съюз не променя фактическата обстановка, установена по административното дело и не съставлява ново обстоятелство, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на ЗДДС, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 и сл. от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на вече влезли в сила решения. В този смисъл е и постоянната съдебна практика по този тип дела: решение № 9588 от 03.07.2012 г. по адм. д. № 5621/2012 г.; решение № 13884 от 06.11.2012 г. по адм. д. № 9723/2012 г.; решение № 15069 от 28.11.2012 г. по адм. д. № 12565/2012 г., всички постановени от петчленни състави на Върховния административен съд - I колегия. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че позоваването на решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Европейският съд, трети състав, не осъществява фактическия състав на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, което налага отхвърляне на искането на "Партнерс груп" ЕООД като неоснователно. Страните не претендират разноски. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия