Решение № 8243 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2026 г.
ВАССедмо отделение21.07.2026 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13499/06.04.2026 год., постановено по административно дело № 272/2026 год. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА З. Г. Г. с [ЕГН] с адрес гр. София, [улица], да заплати на Патентно ведомство на Република България, с адрес: гр. София, бул. •••, сумата от 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест цента), представляваща разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА З. Г. Г. с [ЕГН] с адрес гр. София, [улица], да заплати на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД с ЕИК 175227536 със седалище и адрес на управление в гр. София сумата от 800 (осемстотин) евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. М. М.-Ангелова от Адвокатска колегия – София против Решение № 13499/06.04.2026 год., постановено по административно дело № 272/2026 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалноправни разпоредби. В подкрепа на горните твърдения, на първо място е заявено наличието на процесуално нарушение, тъй като в хода на проведеното производство пред първоинстанционния съд не е отчетен факта, че дружеството „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД е в ликвидация. Това възражение е допълнено с твърдението, че по делото са налични доказателства, неоспорени от страните, че към момента на обявяване на ликвидацията на дружеството, последното се е представлявало само заедно от двамата ликвидатори – Е. Б. и З. Г.. Посочено е също, че от приложено по делото Решение на Общото събрание от 27.09.2023 год. на ТД „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД в ликвидация е видно, че Е. Б. е изключен като съдружник и ликвидатор и затова няма представителна власт и не може да представлява дружеството. По мнение на оспорващия, в производството пред първоинстанционния административен съд, дружеството „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД в ликвидация се представлява от адвокат, упълномощен от трето лице – изключения съдружник Е. Б., който няма правомощия за това. На следващо място се оспорва извода на съда, че с постановения отказ за регистрация на марката се съхраняват интересите на вече прекратеното и обявено в ликвидация дружество „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД, което според мотивите на съда не извършва търговска дейност, но продължава да съществува в правния мир. Това оспорване е допълнено с твърдението, че евентуалната регистрация на заявената марка няма как да навреди на дружеството, което не развива никаква дейност, още повече търговска, поради което няма и клиенти, което обосновава липсата на правен интерес от търсената защита. Според касационния жалбоподател, съдът не е отчел и анализирал правилно факта на прекратяване на дейността на търговското дружество, което по същество означава, че то вече не предлага стоки или услуги, както и няма потребители на тези стоки или услуги, които да се объркат или да бъдат въведени в заблуждение. В този смисъл се твърди, че е ирелевантно обстоятелството, че заявената марка е състояща се от или съдържа фирмата на търговското дружество, тъй като последното вече е прекратено. В тази връзка е заявено, че съда неправилно е приел наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Мотивите на оспорващия са допълнени и с твърдението, че съда не е обсъдил многобройните доказателства, от които се установява, че идеята за процесната марка (словния израз, шрифт, цвят и лого) е именно на З. Г. Г., т.е. автор на тази марка е именно той. Твърди се също, че З. Г. е създател и основател на група от търговски дружества, в наименованията на които се съдържа словния израз СОФИЯ ПРОДЖЕКТ, поради което няма как да се приеме, че заявената за регистрация марка е използвана и наложена на пазара само от дружеството опонент и с това, дружеството да се отличава от другите търговци. При така заявените твърдения, касационният жалбоподател е формулирал искане за отмяна на оспореното съдебно решение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. М. М.-Ангелова поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Заявява искане за отмяна на оспореното решение на първоинстанционния административен съд и присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. Ответникът – председател на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт М. Петкова представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна. Развива обстоятелствени доводи за липса на твърдените касационни основания. По подробно заявени доводи са оспорени твърденията на касатора за наличие на допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила с оглед приложимите правила за представителство на дружеството в ликвидация. Развити са и обстоятелствени аргументи по съществото на спора, в резултат на които е формиран извод за изпълнен фактически състав на основанието за отказ за регистрация на марка, регламентирано в чл. 12, ал. 7 от ЗМГО. Този извод не се променя от твърдението на оспорващия за наличието и на други дружества, които имат сходни фирмени наименования, което обстоятелство според ответния орган е ирелевантно за спора. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност е заявено и възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, ответника, чрез процесуален представител – юрисконсулт Б. К. оспорва касационната жалба, като поддържа заявените в писмения отговор доводи и аргументи. Заявява искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото правния спор не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответникът – „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД с ЕИК 175227536 със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Е. А. Б., чрез представител по пълномощие – адв. М. Шумарска представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, доколкото в случая не са налице твърдение касационни основания. По подробно заявени доводи е формулиран извод, съгласно който, оспореното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, които са обсъдени от съда по отделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което, съдът е формирал правилни и обосновани правни изводи. С оглед тези твърдения е заявено искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. М. Шумарска оспорва касационната жалба по заявените в отговора доводи. Прави искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на З. Г. Г. от гр. София против Решение № РС-161-1/13.10.2025 год., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 12 от ЗМГО е оставена без уважение жалба с вх. № BG/N/2020/159492-45/19.06.2023 год. срещу решение от 24.04.2023 год. на състава по опозиции, с което подадената опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана, е уважена, а регистрацията на марката отказана. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред Патентно ведомство е образувано по повод подадена от З. Г. Г., в качеството му на физическо лице заявка за регистрация на марка Sofia Project construction management investment, комбинирана, заведена с вх. № 159492/14.07.2020 год., за стоки и услуги от класове 35, 36 и 37 на МКСУ. По повод подадената заявка, на 29.01.2021 год. в Патентно ведомство е постъпила опозиция с вх. № BG/N/2020/159492-8 от „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД, представлявано от Е. А. Б. – управител и съдружник в дружеството, чрез упълномощен от него адвокат срещу регистрацията на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана. Опозицията е с правно основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 7 от ЗМГО и е насочена срещу всички услуги от клас 35, 36 и 37, за които марка с вх. № 159492 е заявена. Като фактическо основание, в опозицията е посочено, че заявената за регистрация марка съдържа фирмата „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. На 29.01.2021 год., от името на опонента „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД, представлявано от другия управител и съдружник З. Г. Г., е депозирано искане с вх. № BG/N/2020/159492-6, с което последният декларира, че оттегля подадената опозиция срещу регистрацията на марка Sofia Project construction management investment, комбинирана. Във връзка с подадената опозиция, със Заповед № З-109-1/01.02.2021 год. на председателя на Патентно ведомство е назначен състав за разглеждане на опозиция с вх. № BG/N/2020/159492-8 oт 29.01.2021 год. срещу заявка за регистрация на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана. Предвид противоположно изразената воля на съдружниците, опозиционният състав е постановил решение от 16.02.2021 год., с което е прекратил производството по опозиция вх. № BG/N/2020/159492-8/29.01.2021 год., поради направеното оттегляне на опозицията. Решението на състава по опозиция е оспорено от името на опонента чрез Е. Б., по което оспорване, с Определение № 9731/08.12.2021 год. по адм.д. № 2582/2021 год., в изпълнение на задължителните указания на Върховен административен съд (ВАС), дадени в Определение № 11169/04.11.2021 год. по административно дело № 10748/2021 год. по описа на ВАС, първоинстанционният административен съд е отменил решението на състава по опозиции за прекратяване на производството и е изпратил преписката по опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана, на състава по опозиция за продължаване на производството по нея. В мотивите на съдебния акт е прието, че в това производство З. Г. Г. действа като представител на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД, в качеството му на негов управител от една страна, а от друга – действа от свое име, като интересите на дружеството и З. Г. са насрещни. Съгласно чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 4 ГПК, при противоречие в интересите между представляван и представител следва да бъде назначен особен представител, като съдът е приел, че това следва да стане само при липса на друг законов или упълномощен такъв, от законов представител без насрещни интереси. Съгласно мотивите на съда, като е зачел направеното от З. Г. от името на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ООД, с което имат противоречиви интереси, изявление за оттегляне на опозицията, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила. В изпълнение на отменителното определение на съда, с решение от 13.01.2022 год., производството по заявка № 159492 е възобновено. След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на опозицията, при спазване на изискванията за уведомяване на двете страни по реда на чл. 57, ал. 1 от ЗМГО и размяна на кореспонденция между страните по реда на чл. 57, ал. 5 и ал. 6 от ЗМГО, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 7 от ЗМГО, съставът по опозиция е пристъпил към разглеждане на опозицията. След анализ на отговорите на заявителя, на становището на опонента и на доказателствата, на 24.04.2023 год., опозиционният състав е постановил решение с правно основание чл. 57, ал. 9, т. 2 от ЗМГО, по силата на което отказва регистрацията на марка Sofia Project construction management investment, заявена с вх. № 159492/14.07.2020 год., за всички услуги (класове 35, 36 и 37 МКСУ), за които се търси закрила. При формиране на този резултат, съставът по опозиция е приел, че от анализа на установената фактическа обстановка се формира правен извод, съгласно който всички елементи на кумулативния фактически състав на чл. 12, ал. 7 от ЗМГО са изпълнени. Решението на състава по опозиции е оспорено по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗМГО от заявителя на марката З. Г. Г., по повод което оспорване, със Заповед № З-443-1/22.06.2023 год., председателят на Патентно ведомство, е назначил състав по спорове по реда на чл. 69 от ЗМГО, който да разгледа жалбата и да изготви становище за вземане на решение по нея. В хода на извършената по реда на чл. 75, ал. 5 и ал. 6 от ЗМГО размяна на кореспонденция между страните, с молба от 05.02.2024 год., жалбоподателят е уведомил, че след проведено на 27.09.2023 год. Общо събрание на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД – в ликвидация е взето протоколно решение, с което лицето Е. А. Б. е изключен и като съдружник в дружеството. Решението на общото събрание е обжалвано от изключения съдружник, по което обжалване е образувано и висящо т.д. № 1869/2023, VI-18 с-в, СГС, ТО, за което е представено съдебно удостоверение. Със същата молба жалбоподателят счита, че са налице основания за спиране на административното производство по жалбата, като оставя преценката на административния орган. Във връзка със заявените от жалбоподателя твърдения за липсата на представителна власт на лицето Е. А. Б. по отношение на търговското „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД – в ликвидация, с молба от 21.01.2025 год. опонентът е приложил Решение № 49/09.01.2025 год. по т.д. № 1869/2023 год. на СГС, ТО, VI-18 с-в, с което съдът признава за установено по предявените от Е. А. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че са нищожни, като невзети решенията по т. 3 и т. 12 от дневния ред, приети на Общото събрание на съдружниците от 27.09.2023 год. на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД-в ликвидация. В тази връзка е изложил доводи за надлежност на процесуалното представителство, като е заявил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 75, ал. 10 от ЗМГО, с което да бъде потвърдено обжалваното решение от 24.04.2023 год. С последваща Заповед № З-516-(1)/06.08.2025 год. на председателя на ПВ е определен нов състав по спорове за разглеждане на жалба от 19.06.2023 год. от З. Г. Г. срещу решение от 24.04.2023 год. на състав по опозиции във връзка със заявка за регистрация на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана. Така назначеният състав по спорове е изготвил становище за вземане на решение по реда на чл. 75, ал. 10 от ЗМГО, с което е приел, че всички елементи на кумулативния фактически състав на чл. 12, ал. 7 от ЗМГО са изпълнени, поради което регистрацията на процесната марка следва да бъде отказана за всички услуги, за които се търси закрила. Във връзка с така изготвеното становище на състава по споровете, председателят на Патентно ведомство е постановил Решение № РС-161-1/13.10.2025 год., с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от ЗМГО е оставил без уважение жалба с вх. № BG/N/2020/159492-45/19.06.2023 год. срещу решението от 24.04.2023 год. на състав по опозиции, с което подадената опозиция срещу регистрацията на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана, е уважена, а регистрацията на марката отказана. При формиране на този резултат, административният орган на първо място е приел, че действията на двамата съдружници, както и образуваното дело във връзка с изключването на единия съдружник са факти, които нямат пряко значение относно валидните волеизявления на страните в административното производство, доколкото в това производство водещо е съхранението на законните интереси на дружеството, изразяващи се в недопускане регистрация на марка, която съдържа фирменото наименование на същото. В мотивите на административния акт са развити доводи, съгласно които, доказателствата, представени с жалбата, са във връзка с отношенията между съдружниците в дружеството опонент, които отношения са ирелевантни към изясняването на спора по същество, тъй като същите не променят изводите за изпълнение на относителното основание за отказ на заявената марка. Административният орган е приел, че представянето на доказателства във връзка с дружествените действия от името на единия съдружник - З. Г., не оборва достигнатия извод за използването на по-ранното фирмено наименование чрез доказателствата, представени от името на другия съдружник – Е. А. Б.. В този смисъл се е позовал на Определение № 9731/08.12.2021 год. по адм.д. № 2582/2021 год. на Административен съд - София-град, в което е посочено, че при противоречиви интереси между съдружниците следва да се отчете интересът на дружеството, представлявано от останалите съдружници. По съществото на спора, председателят на Патентно ведомство е възприел изводите на състава по спорове, относно наличието на всички кумулативно предвидени елементи на фактическия състав на чл. 12, ал. 7 от ЗМГО, поради което регистрацията на процесната марка следва да бъде отказана за всички услуги, за които се търси закрила. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и съответства на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение на председателя на Патентно ведомство, съдът на първо място е изследвал допустимостта на действията, осъществени от името на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД след вписване на ликвидацията в ТРРЮЛНЦ. След анализ на относимите разпоредби от Търговския закон и позовавайки се на влязлото в сила Определение № 9731/08.12.2021 год. по адм.д. № 2582/2021 год. на Административен съд – София-град, са споделени изводите на административния орган, че споровете между съдружниците се явяват ирелевантни по отношение на производството по жалбата срещу решение по опозицията от 24.04.2023 год. във връзка със заявка за регистрация на марка с вх. № 159492 Sofia Project construction management investment, комбинирана, доколкото волята на дружеството, обективирана с опозицията, подадена от името на единия от съдружниците, е с оглед съхранението на законните интереси на дружеството, изразяващи се в недопускане на регистрацията на марка, която съдържа фирменото наименование на същото. Тези мотиви са допълнени и с довода, че до приключване на производството по ликвидация със заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ, дружеството, макар и с прекратена търговска дейност, разполага с правосубектност. На следващо място, след анализ на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗМГО и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал извод, че безспорно се доказва, че опонента е търговец, чиято фирма е регистрирана на 05.02.2007 год., т.е. преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесната марка – 14.07.2020 год. Прието е също, че спорният знак съдържа изцяло фирмата на опонента под формата на словния елемент „SOFIA PROJECT“. За доказано е прието и използването на фирменото наименование на територията на Република България преди датата на заявяване на процесната марка във връзка с услуги „строителство“ (клас 37 на МКСУ) и „сделки с недвижимо имущество“ (клас 36 на МКСУ). В мотивите на съдебния акт са изследвани идентичността и сходството на стоките и услугите на заявената и по-ранната марка, като е установено, че между заявените услуги от класове 35, 36 и 37 на МКСУ, за които търси закрила процесната марка, и услугите, за които е използвана фирмата на опонента, е налице идентичност и сходство. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме наличието на всички елементи от кумулативния фактически състав на чл. 12, ал. 7 от ЗМГО, до какъвто извод е достигнал и административния орган, поради което, според съда, регистрацията на процесната марка правилно е отказана за всички услуги, за които се търси закрила. В съответствие с така обективираните мотиви, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение на председателя на Патентно ведомство е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата и в тежест на жалбоподателя е присъдил разноски в размер на 150,00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и че при издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила, и в тази връзка не са налице основания за незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ, които да обуславят отмяната му, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви на обжалваното решение. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от съдържанието на обжалваното решение, съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за формираните от него изводи. Доколко обосновани са тези изводи и съответстват ли те на материалния закон, е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Фактът, че съдът е възприел за правилна тезата на органа не води до порок на решението му от категорията на твърдения от касатора. Доводите на касатора за наличие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно процесуалното представителство на дружеството „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД в административното производство пред Патентно ведомство и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния административен съд са изцяло неоснователни, доколкото с надлежно постановени и влезли в сила съдебни актове – Определение № 11169/04.11.2021 год. по административно дело № 10748/2021 год. по описа на ВАС, както и Определение № 9731/08.12.2021 год. по административно дело № 2582/2021 год. по описа на Административен съд – София-град са признати за валидно упражнени процесуалните права на дружеството опонент, чрез представляващия го Е. А. Б.. По същество, така заявените от касатора възражения целят пререшаване на въпрос, отговор на който е даден с влезли в сила съдебни актове, което е недопустимо. Настоящият касационен състав намира за неоснователни и обективираните в касационната жалба твърдения, че идеята за процесната марка (словния израз, шрифт, цвят и лого) са създадени от З. Г. Г., който освен това е създател и основател на група от търговски дружества, в наименованието на които се съдържа словния израз СОФИЯ ПРОДЖЕКТ. Така заявените твърдения са изцяло ирелевантни в производството за отказ на регистрация на марка по чл. 75, ал. 10, т. 5 от ЗМГО, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответен на събраните по делото доказателства е и извода на съда, че оспореното решение на председателя на патентно ведомство е постановено при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Както се посочи, иницииралата административното производство опозиция, подадена от името на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД е с правно основание чл. 12, ал. 7 от ЗМГО. Съгласно тази нормативна разпоредба, при опозиция, подадена от търговец, не се регистрира марка, състояща се от или съдържаща фирмата му, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че за да бъде постановен отказ на регистрация на марка с това правно основание следва да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: наличие на регистрация на фирма, която предхожда датата на заявяване на процесната марка; процесната марка да се състои от или да съдържа фирменото наименование на опонента; фирменото наименование да е използвано на територията на Република България преди датата на заявяване на процесната марка във връзка със стоки и/или услуги; идентичност или сходство между стоките/услугите за които е използвана фирмата и тези, за които е заявена марката. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав споделя доводите на административния орган, изцяло възприети и от първоинстанционния съд за наличие на така очертаните кумулативно изискуеми предпоставки. От приложената по делото справка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се установява, че дружеството „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД (в ликвидация) с ЕИК 175227536 е регистрирано на 05.02.2007 год., като в съответствие с изискването на чл. 7, ал. 3 от ТЗ, фирменото наименование е изписано на български език – СОФИЯ ПРОДЖЕКТ, като е допълнено и с посочване на наименованието на чужд език SOFIA PROJECT. От друга страна, от описаната фактическа обстановка е видно, че искането за регистрация на марка Sofia Project construction management investment, комбинирана, заведена с вх. № 159492 е от 14.07.2020 год. В този смисъл, безспорно регистрацията на фирмата предхожда датата на заявяване на процесната марка. По отношение на второто кумулативно изискване следва да се отбележи, че процесната марка се състои от словните елементи Sofia Project construction management investment, докато фирменото наименование на дружеството е съставено от думите СОФИЯ ПРОДЖЕКТ, като в Търговския регистър е вписана и транслитерацията като SOFIA PROJECT. Съобразявайки тези фактически установявания следва извода, че фирменото наименование на дружеството опонент се съдържа в заявената за регистрация марка, което обосновава наличието и на тази кумулативно изискуема предпоставка. В хода на административното производство пред Патентно ведомство, опонентът е ангажирал значителни по обем доказателства, които безпротиворечиво удостоверяват използването на фирмата в период, предхождащ заявяването на процесната марка. Като такива могат да бъдат посочени приложените снимка на страницата на уеб сайт sofiaproject.com, съдържаща информация за продажба на недвижими имоти, снимки на оферти за продавани от дружеството недвижими имоти с дати 09.10.2011 год. и 16.10.2011 год., удостоверение от 29.09.2008 год., издадено от Камарата на строителите в България, което удостоверява, че „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД е редовен член на Камарата. Като доказателства, удостоверяващи използването на фирмата следва да се отчетат и фактурите за заплатени от „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД суми за издаден сертификат за домейн и зареждане на акаунт, както и приложено по делото разрешение за строеж, издадено на 14.08.2018 год. на името на дружеството опонент, както и договор за посредничество за продажба на недвижим имот, отново сключен от името на опонента. По отношение идентичността или сходството на услугите, за които е използвана фирмата и тези, за които е заявена процесната марка, следва да се отчете обстоятелството, че опозицията се основава на услугите „строителство“ (клас 37 на МКСУ) и „сделки с недвижими имоти“ (клас 36 МКСУ). Съпоставката на така заявените стоки и услуги показва, че услугите от клас 35 „рекламиране на търговски или жилищни недвижими имоти; посредничество при сключване на сделки за продажба и покупка на стоки; услуги свързани с посредничество и финализиране на търговски сделки за трети лица“ от заявената марка безспорно имат пряко отношение към сделките с недвижими имоти от клас 36 на МКСУ за които фирмата на опонента е използвана. От друга страна, услугите от клас 36 на заявената марка „сделки с недвижимо имущество, услуги свързани с недвижими имоти, бизнес с недвижими имоти“ се явяват идентични с услугите „сделки с недвижими имоти“, за които е използвана фирмата на опонента. Споделими са и изводите на административния орган, възприети и от съда, че всички останали услуги от клас 36 на заявената марка са идентични или най-малко сходни на услугите „сделки с недвижимо имущество“ за които е използвана фирмата на опонента, доколкото са с предмет, свързан по някакъв начин с управление на недвижимо имущество. Обоснован е и извода на председателя на Патентно ведомство, че услугата „строителни услуги“ от клас 37 на процесната марка е идентична на услугата „строителство“ за която е използвана фирмата на опонента. С оглед на това, безспорно е налице идентичност или сходство между стоките/услугите, за които е използвана фирмата и тези, за които е заявена марката, което обосновава наличието и на четвъртата кумулативно изискуема предпоставка. Горните фактически установявания обосновават законосъобразност за формирания от административния орган извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗМГО, което обосновава и законосъобразност на постановения отказ за регистрация на марката. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от всички участващи в производството страни. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Патентно ведомство - юридическото лице, в структурата на което се намира органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и в полза на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД следва да се присъди сумата от 800,00 евро за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
Цитирани разпоредби
27- чл. 12, ал. 7 ЗМГО
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 18, ал. 1 ГПК
- чл. 29, ал. 4 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗМГО
- чл. 57, ал. 7 ЗМГО
- чл. 57, ал. 1 ЗМГО
- чл. 57, ал. 9, т. 2 ЗМГО
- чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗМГО
- чл. 69 ЗМГО
- чл. 75, ал. 10, т. 5 ЗМГО
- чл. 75, ал. 10 ЗМГО
- чл. 75, ал. 12 ЗМГО
- чл. 7, ал. 3 ТЗ
- чл. 12, ал. 7
- чл. 208
- чл. 228
- чл. 24
- чл. 37, ал. 1
- чл. 57, ал. 5
- чл. 75, ал. 5