Решение № 5504 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция „Митници" (АМ), подадена чрез юрк. Ламбов, срещу Решение №1947/16.12.2025 г. постановено по адм. д. №296/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което по жалба „Златна Панега цимент“ АД е отменено Решение № 32-862782/22.05.2024г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на Административен съд - Ловеч за нарушение при пробовземането. Счита, че използването на полиетиленов плик за вземане на проба не представлява порок, след като са спазени изискванията за маркиране, запечатване, съхранение и транспорт на пробата. Сочи, че съгласно резултатите от митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) и анализния сертификат на производителя се установяват по-високи показатели на летливост и топлотворност от показателите за „парови въглища“. Твърди, че неоснователно съдът е приел, че административният орган не е доказал по безспорен начин коксуващият характер на внесените въглища. Сочи, че комбинираната номенклатура (КН) не съдържа отделни специфични физико-химични критерии (напр. минимален индекс на коксуване) за разграничаване между двете категории въглища, освен изискванията за топлотворност и летливост, поради което двете съдебно-технически експертизи (СТЕ) необосновано разглеждат допълнителни специфични физико-химични критерии. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира разноски. В писмена молба се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Ответникът по касационната жалба - „Златна Панега Цимент“ АД чрез адв. Христова оспорва касационната жалба. Изразява становище за правилност на решението и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 32-862782/22.05.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 2701 вместо декларирания от вносителя код по ТАРИК 2701129000 за стоката, декларирана под режим „допускане за свободно обращение“ с описание „енергийни въглища- насипно;“ VO=1, е определен нов код – 2701 12 10 00, в резултат на което в тежест на „Златна Панега Цимент“ АД са установени допълнителни задължения за акциз и ДДС в общ размер на 151 129,28 лв. Съдът е приел за установено, че на 17.03.2023 г. дружеството подало опростена митническа декларация /ОМД/ с MRN № 23BG00100705324R7, с която е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в елемент от данни (ел. д.) 6/8 „Описание на стоките“: енергийни въглища, насипно; VO=1. За стоката, в ел. д. 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура“/ 6/15 „Код на стоката — код по ТАРИК“ е посочен 2701129000, с деклариран допълнителен код в ел. д. 6/17 „Х332“. За целите на проверка на точността на декларираните данни на основание чл. 188, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е взета проба от стоката, обективирано с Протокол за вземане на проба № 25/17.03.2023 г., изпратена за анализ в Централната митническа лаборатория. На 31.03.2023 г. на основание чл. 167, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоката е подадена допълнителна митническа декларация (ДМД) с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 г., с която са предоставени всички необходими данни. В елемент от данни /ел. д./ 6/8 „Описание на стоките“, съгласно представен анализен сертификат № 2303200453 от 20.03.2023 г. от SGS Турция, са въведени следните характеристики, касаещи стоката - „енергийни въглища - насипно; VO=l; влага – 11,3%; пепел – 11%; летливост – 24,3%; сяра – 0,40%; горна топлотворна способност – 25,16 GJ/T, с деклариран код по ТАРИК 2701 12 90 00, допълнителен код в ел. д. 6/17 „ Х332“ и 7 099 877 брутни кг/нетни кг. В хода на административното производство е изготвена Митническа лабораторна експертиза №13_13.07.2023/31.08.2023г., според която изпитаната проба се идентифицира като каменни, битуминозни въглища със съдържание на летливи вещества (изчислено върху сухо вещество без минерални съставки) превишаващо 14% (26,03%) и калоричност (изчислена върху влажно вещество без минерални съставки) по-голяма от 5 833 kcal/kg (7927 kcal/kg). Вземайки предвид определените с експертизата обективни характеристики на анализираната стока, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за описание и кодиране на стоките за позиция 2701, стоките с посочените обективни характеристики са класирани от митническия орган в оспорения административен акт с код 27011210 – коксови въглища, различен от кода, посочен в декларацията „други битуминозни въглища“ с код 27011290. За изясняване на релевантната фактическа обстановка първоинстанционният съд е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при формално спазване на процедурата по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., доколкото дружеството е било уведомено за мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение, и му е предоставена възможност да изрази становище. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът e счел за основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на правилата за вземане на проби от процесната стока. Съдът се е позовал на Наредба № 3/18.04.2006 г. и на SAMANCTA, според които за стоки, съдържащи летливи компоненти, каквито са въглищата, е необходимо използване на контейнери с херметично затваряне. Приел е, че пробите са били съхранени в LDPE полиетиленови пликове/найлонови торбички, а не в нормативно предвидените подходящи контейнери, които не гарантират запазване на качествените характеристики на пробите. За да достигне до този извод съдът се е позовал на приетите и неоспорени заключения по основна и допълнителна СТЕ, според които неправилното съхранение на пробите може да повлияе върху отчетените показатели, включително летливостта и резултатите от МЛЕ не могат да бъдат възприети като достатъчна и обективна основа за промяна на тарифния код. По съществото на спора съдът е приел, че изследваните от митническата лаборатория показатели на летливост и топлотворност на процесните въглища са релевантни, както за коксовите въглища, така и за другите видове битуминозни въглища. Кредитирал заключенията на вещите лица, според които водещ белег за коксуващите се въглища е способността им да придобиват пластичност при нагряване, както и други специфични показатели - витринит, степен на въглефикация, съдържание на пепел и влага, индекс на свободно набъбване, индекс на рога и други, които не са били изследвани в случая. Приел е, че процесните въглища са по-скоро парови, а не коксови. В обобщение, според съда, че правилният код за внесената стока е декларираният от дружеството код 27011290 - „други битуминозни въглища“, включително с оглед правило 3, б. „в“ от Общите правила за тълкуване на КН, доколкото при липса на ясни разграничителни критерии следва да се приложи последната по ред приложима подпозиция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че от страна на митническия орган е допуснато съществено нарушение на процедурата по пробовземането, доколкото пробите са взети в полиетиленови торби. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. видът на опаковките и начинът на опаковане трябва да гарантират целостта и качествените характеристики на пробите съгласно приложение № 5. От съдържанието на приложение № 5 е видно, че енергийните продукти следва да бъдат опаковани в метални, стъклени или пластмасови контейнери от полипропилен. Полиетиленът и полипропиленът са различни материали с различни характеристики. Според приетите по делото експертизи, процесните проби не са съхранявани в херметически добре затворени съдове, а в найлонови торбички, като за стоки, съдържащи летливи компоненти (каквито безспорно са въглищата) е необходимо да се използват контейнери с хермeтично затваряне, тъй като ако пробата не е добре изсушена, остатъчната влага може да се отрази като фалшиво повишена летливост. Според вещото лице, абревиатурата LDPE, отразена в протокола за вземане на проба, означава нископлътностен полиетилен, който не се характеризира като здрав и устойчив материал. Съобразно горното, обосновано и при правилно ценене на заключенията на вещото лице съдът се е мотивирал за допуснато в рамките на административното производство съществено процесуално нарушение, свързано с пробовземането, водещо до компрометиране достоверността на митническата лабораторна експертиза. Отделно от изложеното, настоящата инстанция споделя и извода на административния съд за неправилна промяна в тарифния код на процесните въглища. Приложима в случая е КН, приета като приложение I с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. В чл. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2022/1998 г. на Комисията от 20 септември 2022 г. за изменение на приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа е предвидено, че приложение № I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 се заменя с текста към приложението към настоящия регламент. Според забележка 2 към подпозиция от глава 27 от измененото приложение № I /новата приложима КН/ по смисъла на подпозиция 270112 понятието „битуминозни въглища“ означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества превишаващо 14% и чиято калоричност е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg. В подпозиция 270112 „битуминозни въглища“ се включват две отделни разновидности въглища - коксови въглища с код 27011210 и други с код 27011290, с оглед на което забележка 2 относно съдържанието на летливи вещества и калоричност се отнася и за двете позиции в подпозиция „битуминозни въглища“. Тарифното класиране на стоките се определя въз основа термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от КН, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства. Следователно, при тарифното класиране следва да се изхожда от специфичните обективни характеристики и качества на стоките В този смисъл са Решение на СЕС от 16 септември 2004 г., DFDS BV по дело C-396/02, т. 27, Решение на СЕС от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports BV по дело C-495/03, т. 47, Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, Нова търговска компания 2004 АД, т. 38, т. 27, т. 28, и т. 29 от решението на СЕС по дело С-400/05, т. 23 от решение на СЕС по дело С - 423/10 и др.). В Обяснителните бележки към КН на ЕС относно коксовите въглища е посочено, че коксовите въглища съдържат между 19% и 41% летливи вещества. Отсъствието на пълно описание на обективните характеристики на коксовите въглища не обуславя извод, че именно летливите вещества определят конкретни въглища като коксови, за да бъде техният анализ достатъчен за тарифното им класиране. В случая, според приетите по делото експертни заключения, анализираните въглищни проби не дават основание за категоричен извод за разграничаване на въглищата, предмет на изследването. Според експертите, е възможно въглища с високо съдържание на летливи вещества да не са коксуващи се. При коксуващите се въглища едно от основните изисквания по показатели, които задължително се изисква и изследва са т.нар. минерални вещества или пепел, съдържанието на влага, както и т.нар. индекс на свободно набъбване или набухване, отделно - индекс на рога, който е изключително важен параметър на коксуващите се въглища и др. Заключенията на вещите лица е, че анализираните въглищни проби не дават основание за формиране на категоричен извод, че същите са коксови (както е приела митническата администрация), а същите по-скоро са парови. Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че КН не съдържа регламентация за специфичните физико-химични характеристики на тези две разновидности въглища, което означава, че за тарифното класиране на съответната стока следва да се изхожда от специфичните обективни характеристики на продукта. Тези характеристики не са отчетени от митническия орган, което води до незаконосъобразност на митническия акт, до който правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционният съд. Неоснователно е и искането на директора на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по следния въпрос: „Следва ли Комбинираната номенклатура на ЕС, съдържаща се в Приложение I към Регламент № 2658/87 /ЕИО/ на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение /ЕС/ 1998/2022, да се тълкува в смисъл, че за целите на класирането на стока като процесната – въглища в позиция по КН 2701 12 10 „битуминозни, коксови въглища“ е достатъчно летливостта им да е между 19 до 41 %, а калоричността им да е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg“. В случая не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС, тъй като решаването на спора по същество свързан с преценката за законосъобразност на обжалваното митническо решение, не е обусловен от тълкуването на общностен нормативен акт, доколкото е установено нарушение на процесуалните правила за вземане на проба от процесната стока. Само това нарушение, довело до необоснованост на митническото решение е достатъчно основание да за бъде отменено решението, без да се изследва по същество въпросът относно правилността на декларираното тарифно класиране. Отделно от изложеното, както се посочи по-горе и в съответствие с практиката на Съда на ЕС, според ОБКН предназначението на продукта следва да е обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо на този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се следват разноски за настоящата инстанция, но доколкото по делото не са представени доказателства за реално извършени разноски в касационното производство, такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд състав на Осмо отделение