Решение № 8423 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11864/2018 г.

Решение № 8423 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11864/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив против Решение № 1807/09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1719/2018 по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отменил Решение № 2153 – 15 - 106/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2146 – 15 - 172/16.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Джуркова от [населено място] е спряна, считано от 13.03.2018 година. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът – И. Джуркова, чрез своя процесуален представител адв. В. Тенова от Адвокатска колегия гр. Пловдив, в писмено становище изтъква доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Решение № 2153 – 15 - 106/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2146 – 15 - 172/16.03.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е спряна личната пенсия за инвалидност на И. Джуркова поради общо заболяване. Според изложените от съда подробни мотиви административният орган неправилно е приел, че е отпаднало основанието за получаване на пенсия за инвалидност, определена в размера по чл. 98, ал. 7 КСО, както, и че съществуват предпоставки за спиране изплащането й по чл. 95, ал. 2 КСО. След анализ и преценка на относимите по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правен извод, че решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е материално незаконосъобразен административен акт и при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК същият е отменен. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че с Разпореждане № [ЕГН] / протокол № N01015/28.01.2013 г., считано от 09.08.2012 г. до 01.10.2013 г., И. Джуркова получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер по чл. 75, ал. 4 КСО. На лицето е определена 50% трайно намалена работоспособност и на основание Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 2606/18.10.2012 г., което не е обжалвано и е влязло в сила на 01.11.2012 година. С последващо ЕР № 0202/10.02.2014 г. на "СБПФЗАЛ – Д. П. КУДОГЛУ" ЕООД на Джуркова е определена 58% трайно намалена работоспособност, със срок до 01.02.2017 година. Жалбоподателката е преосвидетелствана с ново ЕР на ТЕЛК № 1031-037/28.02.2017 г., като й е определена 88 % трайно намалена работоспособност. С Решение № 03999/22.03.2017 г. Медицинската комисия към ТП на НОИ - Пловдив обжалва ЕР на ТЕЛК № 1031 - 037/28.02.2017 година. За мотиви на решението е изтъкнато несъгласие с оценката на работоспособността и срока на определения процент трайно намалена работоспособност. При тези факти ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив със свое Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Р01025/30.03.2017 г., на основание чл. 98, ал. 7 КСО и чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) определя считано от 02.02.2017 г. пожизнено на Джуркова лична пенсия в минимален размер. Разпореждането е потвърдено с Решение № 2153 – 15 – 116/19.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което на лицето се следва пенсия по чл. 98, ал. 7 КСО в размера на социалната пенсия за старост. С Разпореждане № [ЕГН] / протокол № 3108 – 15 – 17/22.06.2017 г. на началник на Отдел "Пенсии" образуваното производство по заявление вх. № 2177-15-476/13.03.2017 г. е спряно на осн. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до произнасяне на компетентния орган НЕЛК и влизане в сила на постановения от същия административен акт. С Експертно решение № 0121 - 012/29.01.2018 г. на НЕЛК гр. София, издадено по документи на осн. чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза, се отменя и връща за ново освидетелстване ЕР на ТЕЛК № 1031/28.02.2017 година. Поради отмяната на ЕР на ТЕЛК гр. Пловдив № 1031/28.02.2017 г. е прието от ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - Пловдив, че е отпаднало основанието за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от Джуркова. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретната хипотеза са изпълнени предпоставките по посочената разпоредба - с постановеното ЕР на ТЕЛК № 1031/28.02.2017 г. на И. Джуркова са определени 88 % ТНР, като това решение е обжалвано от съответната медицинска комисия и към датата на постановяване на Разпореждане № 2146 – 15 – 172/16.03.2018 г. на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ – Пловдив, административното производство по обжалването е било приключило с Експертно решение № 0121-012/29.01.2018 г. на НЕЛК гр. София. С последващо обаче ЕР № 2039/18.04.2018 г. на ТЕЛК УМБАЛ "Пловдив" АД, на Джуркова е определена 68% ТНР, като решението е влязло в сила на 03.05.2018 година. Степента и вида на увреждане на лицето са определени за три години в срок до 01.04.2021 година. След като към датата на издаване на обжалваното Решение № 2153 – 15 – 106/17.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е налице влязлото в сила експертно решение, с което се потвърждава ТНР, в случая над 50%, няма основание производството по изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и в размера съгласно чл. 98, ал. 7 КСО, да бъде спряно на осн. чл. 95, ал. 2 КСО. Изпълнени са всички предпоставки на посочения фактически състав на нормата на чл. 98, ал. 7 КСО. Констатираната разликата в определените проценти ТНР в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК до издаване на ЕР № 2039/18.04.2018 г. на ТЕЛК е в медицинската преценка на белодробните заболявания на Джуркова, но навсякъде се говори за преосвидетелстване, като няма спор, че във всички случаи, вкл. и към дата 29.01.2018 г. този процент е 50 % или повече. Ето защо И. Джуркова ще продължи да получава пенсия за инвалидност в размера на социалната пенсия за старост, до разрешаването на въпроса относно това какъв процент трайно намалена работоспособност е имала за съответния тригодишен период. В тази връзка административният съд е достигнал до верен извод, че не е отпаднало основанието за получаване на пенсия за инвалидност, поради причини посочени в чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Нормата на чл. 96, ал. 1 КСО изчерпателно урежда хипотезите на прекратяване на пенсията. С текста на чл. 98, ал. 7 КСО законодателят е признал право на лицата да получават пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Целта на предоставеното право в хипотезиса на тази норма е да се осигури възможност за обезпечаване на основните жизнени потребности и нужди на лицата, до окончателното решаване на въпросите по трайно намалената работоспособност. Според чл. 98, ал. 8 КСО след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията за инвалидност се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50% и над 50%. И с оглед характера на съответното плащане от държавното обществено осигуряване следва извод, че няма законово основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, и да се спре изплащането на пенсията в размера съгласно чл. 98, ал. 7 КСО. По така изложените съображения, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице изтъкнатите касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на поисканите пред касационната инстанция разноски, но такива не му се присъждат, защото не са представени доказателства, че са реално сторени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,