Решение № 1658 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2014 г.

Решение № 1658 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба подадена от "Нафтекс Петрол" ЕООД, представлявано от управителя Йордан Георгиев против решение № 140/8.01.2014 г., постановено по адм. дело № 4451/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която първоначалната му жалба е отхвърлена. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административният съд отменя по жалбата на "Нафтекс Петрол" ЕООД разпореждане на заместник председателя на ДА "ДРВВЗ" в частта, в която на дружеството е определено ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г. по категория нефтопродукт гориво за дизелови двигатели над 33 167,593 тона до 35 666,210 тона и отхвърля жалбата като неоснователна в останалата част. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд извършва проверка на акта в съответствие с чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 от АПК и приема, че с обжалваното разпореждане неправилно е определено нивото на задължителен запас за периода 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г. за гориво за дизелови двигатели - 35 666,210 тона и в тази част обжалваното разпореждане е отменено за разликата над 33 167,593 тона и правилно е определено нивото на задължителен запас за периода 30.04.2013 г. -30.04.2014 г. за автомобилни бензини в размер на 12 404,499 тона. Въз основа на доказателствата и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че нивото на задължителен запас от нефт и нефтопродукти на жалбоподателя "Нафтекс Петрол" ЕООД за периода 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г. е определено в съответствие с Методика за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефтопродукти и определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3, във връзка чл. 14 от ЗЗНН със Заповед № РД-10-50/21.02.2013 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-10-96/27.03.2013 г., изменена със заповед № РД 10-128/9.04.2013 г. на председателя на ДА "ДРВЗ", съответно е - количеството задължителен запас за периода 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г., по категории нефтопродукти съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН: автомобилни бензини - 12 404,499 тона и гориво за дизелови двигатели - 33 167,593 тона. Пред първоинстанционния съд касаторът не е оспорил разпореждането в частта, в която е прието, че има качество на задължено лице по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, а единствено нивото на запасите за извънредни ситуации определени за периода 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г. за автомобилни бензини и гориво за дизелови двигатели. За да постанови решението си, съдът е кредитирал неоспореното от "Нафтекс Петрол" ЕООД заключение на съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че след направените изчисления нивото /количеството/ на задължителния запас от автомобилни бензини и гориво за дизелово двигатели, който дружеството жалбоподател трябва да създаде и съхранява за периода от 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г., съгласно приложимата методика, следва да е в размер на 12 404,499 тона за автомобилни бензини и 33 167,593 тона за гориво за дизелови двигатели. Неоснователно е искането на касатора за отмяна на решението, поради нарушаване разпоредбата на чл. 23 от ЗЗНН, тъй като запасите от автомобилни бензини и горива за дизелови двигатели не са определени пропорционално на осъществения от дружеството нетен внос спрямо общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти на територията на страната пред предходната календарна година. СТЕ е проверила базата данни и е установила, че размерът на запаса, който трябва да поддържа дружеството за периода 30.04.2013 г. - 30.04.2014 г. не може да бъде определен пропорционално, защото осъществения нетен внос от него през 2012 г. не е пропорционален на общия нетен внос на територията на страната през 2012 г. по видове нефтопродукти отделно за автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели. Също така осъществените от дружеството през 2012 г. вътрешнообщностни пристигания не са пропорционални спрямо общите вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през 2012 г. по видове нефтопродукти отделно за автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели. Съобразно утвърдената Методика при определянето на размера на запасите на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН се изчислява участието на всяко едно задължено лице в нетния внос и ВОП на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН в страната. Като не е оспорил заключението в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят сам се е лишил от възможността да формулира своевременни допустими доказателствени искания във връзка с оспорването. За съда не е имало причина да не кредитира заключението на вещото лице, както относно изходните данни, въз основа, на които е направило изчисленията си, така и относно крайния резултат от тях. Правилно съдът е възприел заключението на вещото лице, което е приел определение от вещото лице нива на запази при извънредни ситуации по утвърдената Методика на "Нафтекс Петрол" ЕООД размер на извънредни запаси, за автомобилен превоз /съгласно Приложение 1/ и за дизелово гориво /Приложение 2/. В този смисъл е неоснователно възражението, приповторено в настоящата жалба, за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, поради непосочване на точни цифри и аритметични действия, в резултат на които се е стигнало до определяне на нивото на запаси за извънредни ситуации. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъдена да заплати 300 лева юрисконсултско възнаграждение на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение