Решение № 13934 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2012 г.

Решение № 13934 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Сдружение с нестопанска цел "Гражданска Инициатива Справедливост", със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Евлоги Георгиев" № 147, ет. 1, чрез пълномощника адв. Свилен Стефанов от АК - Русе, е подало касационна жалба срещу решение № 12 от 23.04.2012 г., постановено по адм. дело № 554/2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата срещу Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община - Русе, приета и изменена с решения на Общински съвет - Русе. В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост на оспорения съдебен акт, както и за допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Твърди се, че решаващият съд не е съобразил допуснатите съществени нарушение на административнопроизводствените правила в процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, поради което и преценката за законосъобразността му е неправилна. Претендира се и материална незаконосъобразност на решението в частта му относно приложимостта на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като разпоредба на акт от по-висш нормативен порядък. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответната страна - Общински съвет - Русе, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Искрен Илиев е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на постъпилата касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, изхожда от активно легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е допустима. По същество е неоснователна. С подадената касационна жалба се иска установяване на материална незаконосъобразност на постановеното от Административен съд - Русе решение, поради неправилно приложение на чл. 2а (отм.) от Закона за нормативните актове (ЗНА). Твърди се, че при изработване на проекта за изменение на Наредба № 16 на Общински съвет - Русе за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Русе не е спазено изискването за публикуване на проекта за нормативен акт в Интернет или оповестяването му по друг начин. Видно от приложените по делото доказателства, представляващи копия на хартиен носител, удостоверяващи публикуване на проектите за изменение на Наредба № 16 на Интернет страницата на Община Русе, подраздел "Общински съвет - проектонаредби", изискванията, въведени с чл. 2а (отм.) и чл. 26, ал. 2 ЗНА са спазени. Проектът за приемане на подзаконов нормативен акт е доведен до знанието на засегнатите от него лица чрез публикуване на Интернет страницата на общината. Видно от обявлението, публикувано на 17.01.2003 г. в местния вестник "Утро", на заинтересованите лица е предоставена възможност да вземат участие в процеса, като внесат предложения по проекта в специално отворена за целта приемна. Определен е краен срок за това - 07.02.2003 г., с което е спазен и четиринадесетдневния срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Проектът е бил предварително обсъден на заседания на постоянните комисии към Общинския съвет, както и обща сесия на същия. При тези данни първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че в процедурата по изработване на подзаконовия нормативен акт не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила относно обявяването на проекта и предоставяне на възможност за участие на заинтересованите лица в процедурата. Неоснователно е и релевираното нарушение на материалния закон, изразяващо се противоречие на чл. 16 от Наредбата с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 16 от Наредбата относно определяне цената на такса "битови отпадъци" възпроизвежда законовите критерии на чл. 67 ЗМДТ според степента и начина им на приложение, систематизирани в закона. С Наредбата самата процедура е детайлизирана с въведени изисквания собственикът, респ. ползвателят или концесионерът да подадат декларация, посочвайки вида и броя съдове за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, начин и срок на подаване на декларацията и т. н. Поради това настоящият състав счита, че не е налице противоречие на чл. 16 от Наредбата с акт от по - висш нормативен порядък, като в правомощията на Общински съвет - Русе е да уреди практически начина и технологията, по които ще се осъществява приложението на законоворегламентираните критерии. Относно твърденията на касатора, че практически дължимата такса "битови отпадъци" се изчислява въз основа на данъчните оценки на имотите, а не на база на количеството битови отпадъци, както повелява систематичния анализ на цитираните разпоредби, настоящият състав счита, че е налице въпрос, свързан със законосъобразното приложение на Наредбата и ЗМДТ в отделните индивидуални случаи, но не и относно законосъобразността на самата Наредба. В правомощието на задължените лица - собственици, ползватели и концесионери на недвижимите имоти на територията на общината е да оспорят конкретно определения им данък, въз основа на някои от законовите критерии. Относно установените в Наредбата императиви обаче не се констатира противоречие с акт от по-висш нормативен порядък, поради което твърдението на касатора е неоснователно. Спазен е и принципът на съразмерност на таксите с направените разходи по предоставяне на услугите, закрепен в чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. На проведеното на 05.03.2003 г. заседание на ОбС са обсъдени и взети предвид всички разходи за извършването им. Спазен е и принципът на равенство на всички граждани на общината при заплащането на услугите. Съществуващите разлики в цените в раздели VI и VI на Глава Втора и чл. 56 от Глава Трета се дължат на вида на услугата - обикновена, бърза и експресна, скрепени с различни срокове на извършване. Предвид изложеното, при постановяване на оспореното решение не са били допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основание за касирането му. Наведените с жалбата оплаквания не са от естество да обуславят различни фактически положения от възприетите от административния орган, нито да променят правните му изводи относно законосъобразността на Наредбата. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон, като е развил изключително подробни и аналитични мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липсата на инвокираните касационни основания, решението на Административен съд - Русе следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника, касаторът следва да бъде осъдена да заплати на Общински съвет - Русе юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,