Решение № 15855 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2020 г.

Решение № 15855 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба, подадена от М. Ангелова и И. Митков, [населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. Каров, против Решение № 889/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 633/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против Заповед № 3 Д/Д-А-049 от 24.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/ Бургас, поправена със Заповед № 3 Д/Д-А-071 от 29.05.2020 г. на същия орган. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез отмяна и на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касация – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Ответникът - П. А., чрез процесуалния представител Д. Недева - не дава становище. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на делото в хипотезата на чл. 27а, ал. 7 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. Действително по настоящото дело е приложен заверен препис от Решение № 1732/21.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2248/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, т. е. на лице и влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет, но същото е влязло в сила след постановяването на решението на Административен съд – Бургас и посоченото правило не намира приложение в конкретиката на казуса. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбите срещу него за неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. С обжалваното решение, Административният съд – гр. Бургас, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, е приел, че Заповед № 3 Д/Д-А-049 от 24.03.2020 г. на Директора на ДСП Бургас, поправена със Заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020 г., с която на основание чл. 26, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет, е наредено, считано от 25.03.2020 г., да се продължи временното настаняване на детето П. А., с родители М. Ангелова и И. Ангелов, в Център за настаняване от семеен тип за деца /ЦНСТД/ в [населено място], за срок - до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет., е законосъобразна. Приел е, че несъздаването от родителите на безопасни и здравословни условия за отглеждането и възпитанието на детето го поставя в риск за физическото, психическото, нравственото интелектуалното и социално развитие. Решението е правилно. Обжалваната заповед № 3 Д/Д-А-049 от 24.03.2020 г. на директора на ДСП Бургас, поправена със заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020 г, е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. Видно от данните по делото, детето П. И. е [дата на раждане] и е трето поред дете от общо четиринадесет, родени от една майка, което се отглежда в семейна среда от М. Ангелова и съжителстващия с нея на съпружески начала И. Ангелов. През м. 03.2019 г., по отношение на него, заедно с още 10 негови братя и сестри, са били взети мерки по реда на чл. 26 от ЗЗДет и настанени в центрове за настаняване от семеен тип в [населено място], за което са били издадени съответните административни актове. Повод за предприемане на мярката спрямо децата е било телефонно позвъняване от жалбоподателката на Национална телефонна линия за деца /НТЛД/ 116111, която споделила, че поради изчезването от дома им на едно от децата й – Ю., на [възраст], не може да издържа на напрежението и ще се самоубие, както и има намерение да убие и децата си. Двамата родители нямат постоянна работа и доходи, което наред с неподходящите битови условия сочи на трайна невъзможност да отглеждат детето. Съгласно неоспорените констатации, обективирани в представения по делото доклад, към датата на процесната заповед родителите обитават чужда постройка, подлежаща на премахване като незаконен строеж, без да са свързани с ел. енергия и вода. Имотът няма течаща вода, а електричество се осигурява посредством необезопасен кабел, минаващ през прозорец на втория етаж, няма достатъчно жилищна площ за едно многочленно семейство. Липсва баня и е налице външна тоалетна в недобро състояние, което е пречка за поддържане на необходимата хигиена и то в условията на пандемия - COVID-19. Освен това нямат доходи за отглеждане на детето. Съгласно констатациите, обективирани в представения по делото социален доклад, при срещите на социалните работници с майката М. Ангелова същата е била в тежко емоционално състояние, като на адреса често е викана линейка. От друга страна, в доклада е описано, че майката и съжителят й не работят, изпитват финансови затруднения и постоянно търсят съдействието на институциите за издръжка и обгрижване на децата. На базата на тези обстоятелства в доклада е направена констатация, че майката не може да полага грижи за себе си и за децата си, послужило на административния орган да приеме, че детето П. е в риск поради невъзможността за полагане за грижи за него от страна на майката. След свиканата спешна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на Единния координационен механизъм за работа с деца - жертви на насилие или в риск от насилие, както и с оглед на събраните в административното производство доказателства, административният орган е приел, че детето П. е в риск, тъй като майката не е в състояние да полага грижи за него, изпълняващо хипотезата на § 1, т. 11, б. "а", предл. последно от ДР на ЗЗДет, и заплашва да го убие, поради което съществува реална опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс. Тази доказателствена сила в настоящия случай не е оборена по установения ред. Предприемането на мерките за временно или постоянно настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда се обуславя от едни и същи обстоятелства, регламентирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет. При издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на компетентния административен орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата, посочени в тази норма. В послужилите като правни основания за издаване на процесната заповед разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет са уредени две от хипотезите, при които е предвидена възможността за настаняване на детето извън семейството му - когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него и когато те се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет необходимостта от спешно извеждане изключва изчерпването на всички възможности за закрила в семейството. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, изр. второ от ЗЗДет до произнасяне на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, като според чл. 27 от ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Приложената в случая мярка за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, съответства на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. Тя цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд. С нормата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет е прието, че спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Посоченият текст урежда едно бързо административно производство, а предвидената мярка е с обезпечителен характер, обосноваващ нейната незабавност. Целта й не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и международното законодателство над тези на родителите му. В този смисъл са неоснователни твърденията в касационната жалба, че е възпрепятствано общуването на детето с братята и сестрите му. В същата социална услуга са настанени и други деца на жалбоподателите, не е прекъсната и емоционалната връзка на детето с неговите родители. Видно от доказателствата по делото, контактите по между им не са били ограничавани, а са поддържани регулярно. В хода на административното производство е установено наличието на опасност за здравето и живота на детето П. А., тъй като разгледани в своята съвкупност, събраните в хода на производството данни показват сериозен дефицит в родителския капацитет. Нееднократно направените изявления за предприемане на действия, заплашващи живота на това дете и на неговите братя и сестри, са индиция за трайно формирани в съзнанието на майката представи и нагласа за такива действия. Видно от доказателствата по делото М. Ангелова е в тежко емоционално и психическо състояние. Изброените факти са мотивирали административния орган да достигне до обоснован и категоричен извод за липсата на родителска грижа за правилното физическо и психическо развитие на детето, правилно възприет от първоинстанционния съд. В случая причините за поведението на майката са ирелевантни, а от значение е съставомерния резултат - наличието на риск за здравето и живота на детето. В съответствие с представените по делото доказателства е констатацията на съда, че към момента на издаване на оспорената заповед П. А. е бил "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет, спрямо което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От данните по делото е видно, че родителите нямат сигурни доходи, не са обезпечили и подходящи материално-битови условия за отглеждане на детето в семейството, в което липсва адекватна грижа и условията в него крият риск за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето. Категорично се установява, че родителите М. Ангелова и И. са в трайна невъзможност да отглеждат при подходящи условия малолетния П. А., поради липса на средства да осигурят необходимите социално битови условия и среда, мотивиращи основание за настаняване на детето извън семейството, съобразно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. В тази връзка не може да бъде споделен доводът на касаторите, че тази безспорно рискова за отглеждане на детето семейна среда, била приемлива и оправдана, тъй като повечето ромски семейства живеели при подобни недобри (лоши) битови условия. Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет, е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите. Налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето за настаняването на детето извън семейството. Аргументиран е направеният извод за наличие на фактическото основание по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, както и че мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее, в резултат на поведението на майката, е установено от административния орган, а това обстоятелство налага спешно да бъде изведено от тази среда. Като е направил извод за доказаност на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, относно спешната необходимост детето временно да бъде настанено извън семейството до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. Неотносимо е позоваването в касационната жалба на чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗДет, т. к. урежда различна хипотеза. Материалноправната предпоставка за настаняване на детето извън семейството е чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, а не посочената такава от касаторите. Административният орган не е посочвал такова правно основание, нито е обсъждана нормата в съдебното решение. Като е достигнал до същите изводи от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, нестрадащ от релевираните в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски от касаторите, а ответника по делото не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,