Решение № 1286 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2012 г.

Решение № 1286 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София против решение № 4457 от 31.07.2012 г., постановено по адм. д. № 10532/2011 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1800 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. по Схемата за единно плащане на площ относно намалението от 3260, 09 лв и в частта, с която е извършено прихващане на оторизираната по общото заявление сума в размер на 7533, 08 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като са релевирани трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна-Гюлтен Ибрямова Мустафова не изпраща процесуален представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивираният извод за основателност на оспорването на уведомителното писмо за отказано финансово подпомагане в частта му по СЕПП относно намалението от 3260,09 лв. и удържаната сума в размер на 7533,08 лв. за съответстващ на фактически установеното и го намира за изведен при правилно приложение на регламента по ЗПЗП. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Гюлтен Ибрямова Мустафова против уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1800 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която й е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания по подаденото от нея Общо заявление за единно плащане на площ УИН 11/290610/26726 от 27.04.2010г за кампания 2010 г. и в частта, с която е извършено прихващане на оторизираната по общото заявление сума. С него, в относимата към процеса част е одобрено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. в размер на 8772, 24 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, като е отказано подпомагане за разликата до пълния заявен размер на исканата финансова помощ от 12032,33 лв, и от посочената по-горе оторизирана сума по СЕПП /в размер на 8772,24 лв/ вследствие на прихващане е удържана сума в размер на 7533, 08 лв. В частта, относима към настоящия спор оспорващата инвокирала доводи, че оспореното уведомително писмо не е мотивирано, както и че неправилно е определен процента наддекларирани площи за селскостопанската 2010 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката общо заявление за плащания на площ с посочения по-горе номер за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., като заявлението е отговаряло на нормативните изисквания и съдържа попълнена таблица на използваните парцели през 2010 г. Искането било по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/, за плащания за природни ограничения на фермери в планински райони /НР1/, схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производството /НДК/ и схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството /НДЖ 1/-последните три от които-извън предмета на спора, като общият размер на площите по СЕПП, заявени за финансово подпомагане за 2010 г. от жалбоподателя са 65,77 ха. По това общо заявление е извършена административна проверка, като административният орган е изчислил общата сума чрез Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/, вземайки предвид резултатите от нея след сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК. С оглед установеното от извършената административна проверка по отношение на БСЗ 05445-217-9-3 наличие на застъпване и двойно заявена площ в размер на 0,10ха, и предвид разликата между заявени площи и допустими референтни парцели, установена чрез извършена административна проверка с информационната система за административен контрол за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи", представляващ база данни от актуално аерозаснемане и изготвена цифрова фотокарта, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, административният орган изчислил като недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 5.95 ха. Уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, в допълнение към която е описано съдържанието на съответните колони. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая по отношение на СЕПП приел, че не е направено. В тази насока преценил като нарушение на материалния закон отказа за финансова помощ, дължащ се на недопустима за подпомагане площ в размера, посочен от ответника в тази връзка кредитирал агротехническата експертиза, основна и допълнителна, като неоспорена от страните/л. 234 от делото/, с която установил, че в частта на посоченото от административния орган застъпване от 0,10 ха, няма доказателства за такова. Като съобразил, че по преписката не са представени никакви доказателства за наличие на застъпване, още по-малко за това кои парцели се застъпват със заявени от други лица, и като взел предвид несъответствията, посочени в таблицата на МЗХ, приложена по делото, съдът обосновал извод, че тези 0,10 ха, за които е посочено застъпване, следва да се изключат от недопустимата площ и да се включат към установена и годна за подпомагане площ. С оглед на този извод извел и втори-че тъй като при това положение недопустимата площ намалява на 4,76 ха и това обстоятелство рефлектира върху процента на наддеклариране, съответно на оторизираните суми, то ще доведе до увеличаване на тази по СЕПП. Наред с това, и с оглед обстоятелството, че по отношение на прихващането, осъществено по отношение на оторизираната по СЕПП сума оспореният акт не съдържа мотиви, тъй като по отношение на удържаната сума от 7533, 08 лв. в текста под таблица № 2/л. 19 от делото/ са посочени три хипотези, съответно не е става ясно основанието на прихващането, съдът обосновал и втория си решаващ извод, а именно за липса на мотиви в частта за удържаните суми. И тъй като те са удържани именно по СЕПП, обосновал извод, че оспореният акт следва да бъде отменен в частта по СЕПП не само относно намалението от 3260, 09 лв, но и относно удържаната сума в размер на 7533, 08 лв. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в тези части и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че по отношение на удържаната сума от 7533,08 лв. оспореното писмо съдържало мотиви. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че по отношение на прихващането, осъществено по отношение на оторизираната сума, оспореният акт не съдържа мотиви. Както правилно е посочил съдът, по отношение на удържаната сума от 7533, 08 лв. в текста под таблица № 2/л. 19 от делото/ са посочени три хипотези, а именно санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, и не е посочено относимото за случая основание за прихващането. След като административният орган не е посочил конкретното основание на прихващането, правилно съдът е приел, че се ограничава правото на защита. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Твърдението в настоящата жалба, че в оспореното писмо били посочени "изчерпателно основанията, на които евентуално се основана удържането на подлежащи на изплащане субсидии" е вярно, но не води до извод, различен от изведения от първоинстанционния съд. В тази част административният орган е нарушил изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Посоченото едва в касационната жалба основание не удовлетворява изискването на закона за издаване на мотивиран акт. Релевираният в настоящата жалба довод за висящ спор по отношение на издаден АУПДВ, като "евентуално" основание за прихващане, противно на твърдяното, не прави вземането ликвидно, т. е. безспорно установено по основание и размер. Съображенията, че съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си и че материалноправното възражение за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения при наличието на посочените по-горе две предпоставки, като прихващането, съгласно чл. 104 ЗЗД се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата, и двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, са верни, но не обосновават извод за мотивираност на оспорения акт в тази част. Прихващането с посочената сума обосновано е прието за незаконосъобразно. По отношение на втората оспорена част на уведомителното писмо, а именно за отказано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3260, 09 лв, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. По отношение на допустимия за подпомагане слой и с оглед обстоятелството, че първата административна проверка по ИСАК, отразяваща състоянието на площите като недопустими, е осъществена едва през 2011 г., т. е. повече от година след подаване на заявлението за подпомагане/л. 41 от делото/, съдът правилно е съобразил чл. 28 § 2 от регламент № 1122/2009 /ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Правилно е съобразено и обстоятелството, че експертизата е обосновала разминаване между данните по проверката и тези в уведомителното писмо, които разминавания са подробно анализирани в решението. Впрочем тази страна не е оспорила заключението, което обосновано е било кредитирано от съда, съответно законосъобразно е послужило за обосновка на правните му изводи. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в "неотчитане на пасивната позиция на оспорващия". Съдът правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1, съобразно което е дал и указания по чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,