Решение № 10926 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Соар 2020" ООД, подадена чрез пълномощник адвокат В. Стоянов, срещу решение 531/17.04.2025 г., постановено по адм. дело 1332/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено Решение 1040-21-550 от 02.10.2024 г. издадено от Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане 35404/06.08.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60 ал. 1 от КСО и е изпратена административната преписка на Главния директор на ТП на НОИ София град, за ново произнасяне по декларираната трудова злополука вх. 5101-21-516/14.05.2024 г. от Н. К. Б., при съобразяване с мотивите на решението. В жалбата са изложени съображения за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон, свързано с неправилно приложение на на чл. 55, ал. 1 КСО, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. закон. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.. Ответникът Директор на ТП на НОИ София-град, в писмено становище подадено чрез процесуален представител старши юрисконсулт Н. Околска, поддържа и смята за основателна касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника Н. К. Б... Ответникът Н. К. Б., в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адвокат С. Гайдарски, оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Претендира разноските по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от фактическа страна следното: Първоинстанционния съд е установил, че с декларация с вх. 5101-21-516/14.05.2024 г. подадена от Н. К. Б. пред ТП на НОИ - София град е било открито досие 35404, във връзка с установяване на декларирана трудова злополука. В рамките на извършената проверка, е установено че на 20.07.2023 г. около 21.10 часа, Н. К. Б., на длъжност сервитьор в Соар 2020 ООД, с място на работа - ресторант Бистро Залива на ул. Граф Игнатиев, 43. гр. София, изпълнявал служебните си задължения. По време на работата си и докато отсервирал маса в градината на заведението, Б. бил нападнат от бивш служител на същото заведение, като е блъснат и ударен в коляното, в резултат на което е получил увреждане [заличен текст] (съгласно представената епикриза), което увреждане от своя страна довело до временна неработоспособност на лицето. На основание чл. 58, ал.1 от КСО, било извършено разследване на злополуката от комисия, назначена със заповед 1015-21-153/28.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София град. При така установената фактическа обстановка, административният орган е приел, че декларираната злополука не притежава характеристиките на трудова , тъй като увреждането е възникнало при сбиване между Н. Б. и бившия му колега, което не било в обективна функционална връзка с обичайните условия, при които протича изпълнението на трудовите му функции като сервитьор или по повод на работата му. Според ответника - Директор на ТП на НОИ - София град, причинените на Б. травматични увреждания не можели да бъдат квалифицирани като трудова злополука по смисъл на чл. 55, ал.1 от КСО, тъй като не бил налице един от задължителните елементи от фактическия състав на разпоредбата - установена функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на здравето. При тези фактически и правни констатации е постановено оспореното в настоящото съдебно производство решение с което е било потвърдено Разпореждане 35404/06.08.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че злополуката не е трудова. Първоинстанционният съд е приел, че основният спор между страните касае дали настъпилото увреждане на Н. Б. е във връзка и по повод на извършвана работа, възложена от дружеството работодател, както и налице ли са останалите елементи от състава на трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО. При приложение на материалноправната норма на чл. 55 КСО, в която е установена легалната дефиниция, извеждаща юридическите белези на понятието "трудова злополука", решаващият съд приел, че фактическият състав на осигурения социален риск включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Обоснован е извода, съобразно който спорен от правна страна е въпроса досежно характера на злополуката, респ. дали същата е станала при и по повод извършване на работата, за която е бил назначен работника или според твърдението на работодателя, че в случая се касае за лични отношения между пострадалото лице и причинитела на телесната увреда, поради което и не би могло да се приеме, че е налице предпоставката за ангажиране отговорността по чл. 55, ал. 1 от КСО за трудова злополука - при и по повод на работата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приел, че злополуката на 21.07.2023 г., в която е пострадал Б. е трудова, тъй като увреждането е настъпило внезапно по повод и във връзка с извършване на възложената работа и в интерес на осигурителя. Първоинстанционният съд приел за установено, че лицето причинител на увредата е било в трудови правоотношения с касатора Соар 2020 ООД, но е било уволнено преди инцидента. Именно в тази връзка същият е имал контакт и взаимоотношения с пострадалия. Това уволнение било предизвикало конфликт наложил намесата на органите на МВР и на пострадалия при първоначалното отстраняване на уволненото лице от работното място, говорило за изцяло служебни отношения възникнали по повод изпълнението на трудовите функции на Б.. Именно в качеството си на лице осъществяващо своята трудова функция, той бил предприел действия по отстраняването на лицето по прякор [заличен текст] от заведението, в изпълнение на регламентираните в длъжностната му характеристика задължения визирани в Раздел III, т. 2 от същата. Съдът е приел, че вследствие демонстрираната от страна на Б. активност осъществена в интерес на работодателя и по повод на извършваната от него работа, е възникнал инцидента предизвикан изцяло по вина на лицето от украински произход, което идвайки повторно в заведението след 21.00 часа, насочва своята агресия срещу ответника и му причинява средна телесна повреда. Тези отношения по никакъв начин не можели да бъдат квалифицирани, като конфликт на личностна основа , както неправилно бил приел административният орган в оспореното решение. Приел е, че липсва основание за приложение на чл. 55, ал. 3 КСО, според който няма "трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си". При тези мотиви постановил обжалваното решение. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на решение 1040-21-550 от 02.10.2024 г. издадено от Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане 35404/06.08.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60 ал. 1 от КСО, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. В същата се твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно фактите и обстоятелствата при които е настъпила злополуката, а от представените доказателства не можело да се достигне до извод за настъпила трудова злополука. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка събраните писмени доказателства, както и сведенията дадени в административното производство по реда на чл.44 от АПК. Въз основа на събраните доказателства е установено, че по време на работната смяна на Б. в Бистро Залива през месец юни 2023 г., там работело на длъжност сервитьор и лице от украински произход, по прякор [заличен текст] , който бил уволнен от работодателя по време на същата тази смяна. Тъй като същият отказал да си тръгне доброволно от работното място и проявил агресия спрямо останалите служители на заведението, Н. Б. лично го съпроводил до изхода. След случилото се и със съдействието на полицията този човек получил забрана да посещава заведението. На 20.07.2023 г. около 11:00 часа това лице отново посетило заведението и отправила заплахи на личностна основа, но тъй като били приети за несериозни, не сигнализирали полицията. На същия ден след 21.00 часа докато изпълнявал служебните си задължения в лятната градината на ресторанта, Б. внезапно бил нападнат от лицето известен като [заличен текст] , което се случило непосредствено пред погледите на колегите му и клиентите на заведението. Преди въпросното лице отново да бъде изведено от заведението, той бутнал жалбоподателя и го изритал в крака. След като успели да го изгонят, колегите на Н. установили, че той не може да стъпи на крака си, което наложило да бъде повикана бърза помощ . С пристигналият на място специализиран автомобил, Б. бил откаран в Пирогов , където при направените му изследвания и видно от цялостната медицинска документация по случая се установило счупване на горния край на тибията (голям пищял), което от своя страна довело до временна неработоспособност, за което са издадени болнични листове за временна неработоспособност за периода от 21.07.2023 г. до 16.01.2024 г. От удостоверение 27903/2023 от 06.02.2024 г. издадено от Софийска районна прокуратура се установява, че по преписка 27903/2023 г. е образувано досъдебно производство 1221/2023 г. по описа на РУ 01 МВР, за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.129. ал.1 от НК (за причиняване на средна телесна повреда по хулигански, расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди), с пострадал от деянието - Н. К. Б.. Действително при преценката на събраните по делото доказателства и установяване на фактите по делото изводите на решаващия съд са за различни факти относно предисторията на възникналия конфликт и по конкретно относно датата на уволнение на лицето от украински произход, по прякор [заличен текст] , както и часа на първото му посещение в заведението на 20.07.2023 г. Тези неточности обаче не биха могли да бъдат квалифицирани като съществени за спора. Информация в тази връзка се съдържа в писмените бележки предоставени от ответника Б. към декларацията за трудова злополука. В тази информация липсват данни за личностен конфликт между лицето по прякор [заличен текст] и ответника Б., напротив данните са за недоволство на това лице от уволнението, което е прераснало в негативни реакции към бившите му колеги. По делото и административната преписка липсват данни, че именно лични взаимоотношения на това лице с останалите му колеги и конкретно с ответника Б. са били причина за това уволнение, както и че има възникнал в последствие такъв междуличностен конфликт. В конкретния случай спорът между страните по делото е по отношение на наличието на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, като белег на трудовата злополука. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работа по трудово, респ. служебно правоотношение. Тази връзка има функционален характер увреждането следва да е настъпило при изпълнение на работата. Две са формите, в които може да се прояви връзката между внезапното увреждане и изпълняваната по трудовото правоотношение работа: увреждането да е настъпило през време на работа и във връзка с работата или увреждането да е настъпило по повод на работата. Изискването увреждането да е настъпило през време на работата означава то да е станало през работното време на работника или служителя. Това може да бъде както установеното по трудовото правоотношение редовно работно време, така и времето на полагане на извънреден труд (извънредно работно време) то е все време, през което работникът или служителят е длъжен да извършва възложената му по трудовото правоотношение работа. Условието увреждането да е настъпило във връзка с работата означава, че увреждането настъпва не само през време на работата, но и при непосредственото изпълнение на работата, при прилагането на работната сила към средствата за производство за осъществяване на трудовия процес в процеса на полагане на живия труд. Връзката с работата е налице както при ефективното изпълнение на трудовата функция, така и на свързаните с нея предшестващи, съпътстващи и заключителни действия подготвителни, спомагателни и заключителни работи. По делото е безспорно установено, че към момента на внезапното увреждане на здравето и настъпването на телесната повреда, Н. Б. е изпълнявал трудовите си задължения в обекта посочен в трудовия му договор, респективно злополуката е настъпила през работно време и на работното място на лицето. При тълкуването на нормата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО настоящият състав намира, че след като е установено внезапно травматично увреждане на лицето, настъпило през време на работа и във връзка с работата или по повод на работата, което се дължи на пряко въздействие на целостта на човешкия организъм и/или на нормално протичащите биологични процеси в него, то без правно значение за квалифициране на злополуката като трудова е, дали тя е причинена от деликт, престъпление или друго неправомерно действие. Единственото изключение, което КСО предвижда, е по чл. 55, ал. 3 КСО, според който текст не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. (Решение 676 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. 8374/2024 г., VI о.) Наличието на виновно поведение от страна на пострадалото осигурено лице, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Субективният фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО, каквито данни не са представени нито в хода на производството по установяване и разследване на злополуката пред административния орган, нито при разглеждане на спора пред първоинстанционния съд. Относно функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането от първоинстанционния съд правилно е прието, че тя се изразява в това, че Б. в изпълнение на регламентираните в длъжностната му характеристика задължения посочени в Раздел III, т. 2 от същата е осъществил взаимоотношения с посетителя на заведението, какъвто се явява лицето с прякор [заличен текст] , което е довело до злополуката, настъпила по време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието. Функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа се проявява в различни форми. Както бе посочено по-горе за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. В конкретния случай, от страна на пострадалото лице са извършвани действия, които може да се приеме, че са извън непосредственото изпълнение на трудовата му функция, но тези действия са били необходими за нейното изпълнение и за осъществяване на работния процес и изпълнение на възложените му, съгласно длъжностната характеристика, задължения по работа свързана с обслужване на клиентите в заведението - обстоятелства, осъществяващи хипотезата на настъпване на увреждането по повод извършваната работа. От друга страна, дори и да не бъде прието за категорично установено, че предприетите действия са били необходими за реализиране на работния процес, то безспорно от данните по делото е установено, че предприетите от пострадалото лице действия са в интерес на работодателя, тъй като чрез тях е целено запазване на обществения ред в търговския обект. Дори и да липсва пряко или косвено изразена воля на работодателя за изпълнение на работата, щом тя е в негов интерес, изпълнението й е релевантно за трудовата злополука. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО- на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа, както и в интерес на дружеството, в рамките на установеното работно време. (Решение 3690 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. 14407/2019 г., VI о.) Следва да се посочи и че е налице функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд, чиято безопасност е отговорност на работодателя. В деня на настъпване на злополуката лицето по прякор [заличен текст] е отправяло обиди и заплахи към персонала на заведението, но работодателят "Соар 2020" ЕООД не е предприел необходимите мерки, за да осигури безопасността на своите работници. По силата на Регламент (ЕС) 349/2011 на Комисията от 11 април 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки е въведено определение, в съответствие с което "трудова злополука" означава краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или психически увреждания. Изразът "в процеса на работа" означава при извършването на трудова дейност или през времето, прекарвано на работното място. В контекста на нормативното предписание, настоящият състав приема за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че за причинената телесна повреда на ответника по касацията Б. липсва функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа. Установените факти сочат на изискуемата кумулативна наличност в хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО и квалифицират настъпилата злополука като трудова налице е внезапно увреждане на здравето, довело до нетрудоспособност, пострадалият е бил осигурено за съответния риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинно следствена връзка. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда съществени грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, е неоснователна претенция на касатора за присъждане на съдебни разноски. Неоснователна е и претенцията за разноски на Директор на ТП на НОИ София-град, тъй като изхода на делото е неблагоприятен за него. Ответникът Н. Б. е направил искане за разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд шесто отделение,