Решение № 12642 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на М. З., гражданин на Сирийската арабска република, чрез процесуалния му представител адв. Деянова, срещу решение 23900 от 10.07.2025г., постановено по адм. дело 6090/2025г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3296 от 07.05.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че оспореното решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи срещу изводите на съда за липса на предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУТ. Обосновава се становище, че конкретната бежанска история и актуалната ситуация в Сирия дават основания за прилагане на посочените разпоредби. Счита, че бежанската история е погрешно отчетена и интерпретирана от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. В открито съдебно заседание жалбоподателят лично моли да му бъде дадена възможност да остане в България и твърди, че не може да се върне в Сирия, тъй като там не намира сигурност и бъдеще за себе си. Заявява, че се нуждае от поне една година време, докато нещата се изяснят там откъдето идва. Ответникът председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето ѝ. Представя три броя справки - за Сирийската Арабска Република и Република Турция и Решение 247/03.04.2024г. на МС за приемане на списък на сигурни страни на произход и на списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АССГ приел следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна описал, че производството пред административния орган е образувано по молба на М. З. от 03.12.2024г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 23.01.2025г. интервю, съдът е приел за установено, че кандидатстващият за закрила е напуснал страната си по произход за първи път през 2015г. легално за Ливан, където е останал четири години. От Ливан се върнал в Сирия и напуснал за втори път през 2019г. нелегално за Турция. В Турция е работил в продължение на една година до 2020г. През 2020г. е депортиран от Турция в Сирия. През октомври 2024г. отново нелегално е напуснал Сирия за Турция и след престой от две седмици влязъл нелегално в България в началото на м. ноември 2024г. Целта на пътуването му е била Холандия. В Сирия е живял в град Идлиб, откъдето е напуснал страната. Семейството му не е напуснало заедно с него, тъй като не са имали пари. Родителите му и трима негови братя се намират там. Учил е до девети клас в град Дамаск. Напуснал страната си, защото не желаел да служи на Режима и поради липсата на сигурност и стабилност. Районът му се контролирал от [заличен текст]. Те управлявали и в Дамаск. Не желаел да се върне в страната си, поради липсата на държавност и правителство. Имал цел докато работи в Турция да събере пари, след което да дойде в България. Декларира и че в Турция е работил при работодател сириец и е живеел в мир и спокойствие. Търсещият международна закрила е заявил, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Не е заплашван и не му е оказвано психическо насилие в държавата му на произход. Освен горните обстоятелства, първоинстанционният съд описал и представените по делото доказателства, сред които: писмо от 29.01.2025г. от ДАНС със становище, че не се възразява срещу предоставянето на закрила на жалбоподателя в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ; становище рег. УП7308 от 29.04.2025г. на ст. експерт в ПМЗ - кв. Враждебна с предложение за отказ за предоставяне на търсената закрила и представената в хода на административното производство справка от 14.03.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Описал също така и всички действия по уведомяване и спазване на процедурата по подадената молба, предприети в хода на административното производство. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила, което обосновал с подробни съображения за законосъобразното провеждане на административното производство в цялост и на интервюто с жалбоподателя в частност. Интервюто е проведено от надлежно лице, отразено е в нарочен протокол, състояло се е в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Съдът приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е и материално законосъобразно, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основанията за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно сочат на липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Във връзка с чл. 8 от ЗУБ, отхвърлил изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход като обосноваващи основателни опасения от преследване и правно значими за търсения вид закрила по този член, а във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗУБ възприел извода на административния орган, че липсва реална опасност от тежки посегателства, с мотиви, че същият е съобразен с изложената пред него бежанска история, включително при взимане предвид на детайли относно актуалната политическа и военна обстановка в Сирия. По тези съображения първоинстанционният съд приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен и съответен на закона и на събраните в хода на производството доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При съответна на доказателствата по делото фактическа обстановка, включително при отчитане на личната бежанска история на жалбоподателя, както и на ситуацията в държавата му на произход, която кореспондира с данните от представените по делото справки относно ситуацията в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила, включително в хипотезите на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Правилен е изводът на съда, че не се установяват предпоставките, въз основа на които да се приеме, че спрямо жалбоподателя в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, съответно и тези за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009г. по дело C - 465/07 и от 30 януари 2014г. по дело С - 285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В глава V "Условия за предоставяне на субсидиарна закрила", чл. 15 от Директивата са регламентирани тежките посегателства, които обуславят предоставянето на закрила, а именно: смъртното наказание или екзекуцията; изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, като в случая по отношение на тези две точки нито се твърди, нито има доказателства да се отнасят до жалбоподателя; както и тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съгласно решението по дело С - 465/07 на СЕС "Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно решението по дело С - 285/12 на СЕС член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, което се възприема като логично за следвоенна обстановка, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно актуалната обществено-политическа и икономическа ситуация в страната, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило жалбоподателя в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието му на територията на тази държава. В подкрепа на това становище са и данните от представените пред настоящата инстанция справки. Според справката от 20.10.2025г. президентът на сирийското временно правителство е премахнал задължителната военна служба и е обявил последната за доброволна. Според справката от 30.09.2025г., в периода след 08.12.2024г. до 25.09.2025г., 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в края на ноември 2024г. Наблюдава се тенденция за подобряване на обществено - политическото и икономическото положение в страната. Основните и най-често посочвани причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата, а повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най - честите дестинации. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав второ отделение,