Решение № 2425 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13322/2008 г.

Решение № 2425 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13322/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Миладинка Василева Грозданова, Кирил Василев Грозданов, Василка Ганчева Симова, Алекси Василев Грозданов и Анка Василева Станчева, всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Татяна Игнатова против решението от 30.06.2008 г., постановено по адм. д. № 3558/2005 г. по описа на Софийския градски съд, административна колегия, III-г състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-09-661 от 29.08.2005 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община (СО). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - изграждане на изводите на съда при липса на доказателства и неизследване обективно, всестранно и пълно на данните по делото, съответно необоснованост на изводите му, както и неправилно приложение на закона - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, за да се разгледат спорните въпроси. Ответникът - кметът на район "Люлин" при СО не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че претендираният бивш имот понастоящем не съществува. Отреден е за комплексно жилищно строителство и е изцяло застроен. Съгласно заключението на вещото лице върху имота са разположени трафопост, жилищен блок, тротоари, улица и сервитутни ивици около сградите. Мероприятието е осъществено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред СГС, предмет на обжалване е заповед на кмета на район "Люлин" при СО - № РД-09-661 от 29.08.2005 г., с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 32 по протокол № 3 от 14.04.2005 г. на техническата служба на района, с което имот № 51004000, к. л. 260, м. "Люлин-5", сега попадащ в кв. 14, в терен отреден за "Комплексно жилищно строителство", за който наследниците на Васил Грозданов Минков, чрез заявителя Миладинка Василева Грозданова, са поискали издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, с площ от 600 кв. м е определен за изцяло застроен. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателите, компетентността на органа и техническата служба при района. Спорно е единствено, застрояването на имота, като жалбоподателите са твърдели, че същият изобщо не е застроен. Във връзка с оплакванията в жалбата, СГС е назначил съдебно-техническа експертиза. От неоспореното заключение на вещото лице, придружено със скица, съдът е приел за установено, че процесният имот е включен в границите на урбанизирана територия, като със заповед № 55 от 28.01.1974 г. е одобрен регулационният план на м. "Модерно предградие - 4 и 5 част". Съгласно този план, имотът с площ от 600 кв. м попада в кв. 14, с отреждане за "Комплексно жилищно строителство". Същото мероприятие е изцяло реализирано. Вещото лице е установило, в това число и чрез оглед на място, че върху имота са реализирани жилищен блок и трафопост, ведно със сервитутни отстояния, както и улици и тротоари. Пространството около жилищния блок и около трафопоста представляват градинки и тротоар. С оглед тези данни, СГС е приел, че издадената заповед на административния орган е обоснована и законосъобразна, тъй като мероприятието по регулация е изцяло изпълнено, имотът е изцяло застроен - сгради и необходимата площ за образуване на парцел. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се повтарят възраженията, че имотът е незастроен. Неоснователно е възражението, че съдът при липса на доказателства и необосновано е приел, че е налице застрояване, тъй като по плана липсва отреждане за озеленяване, а на място съществуват градинки около изградения жилищен блок и трафопост, т. е. налице е свободна площ. В касационната жалба не се прави разграничение между самостоятелно мероприятие по плана - отреждане за озеленяване и съществуването на зелени площи като част от комплексното жилищно строителство. В случая е безспорно, че липсва нарочно отреждане по плана на площи за озеленяване, но реализираните в междублоковото пространство градини и алеи са част от комплексното по своя характер строителство. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е междинно производство - част от производството за реституция, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имотите, предмет на искания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В случая правилно е установено, че целият имот е застроен, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с огражданията по ЗРП. В случая строителното мероприятие е комплексно по своя характер и реализираните сгради - жилищен блок и трафопост, улици, тревни площи и сервитут са неразривна негова част. Същите обслужват и са функционално свързани със строителството, поради което са неотделима негова част. Неоснователно е възражението, че съдът не е следвало да се съобразява със заключението на назначената техническа експертиза, тъй като същото е неточно, непълно и не дава отговор на въпросите какви са площите на градинките около блока и трафопоста, както и площта на инфраструктурата около блоковото пространство. Съдът е обсъдил подробно данните от заключението, възприел е констатациите от техническа страна на експерта и е изградил изводите си въз основа на тях. Същият правилно се е позовал на фактическите установявания. Заключението не е било оспорено от жалбоподателите чрез процесуалния им представител, не са били направени искания за допълнителни задачи или изследване на спорни въпроси. Некоректно в касационната жалба се твърди, че вещото лице не е посочило площта на прилежащите около изградения жилищен блок и трафопост площи. В с. з. на 30.05.2008 г. вещото лице е отговорило на тези въпроси. Както в писменото си заключение, така и в обясненията, дадени в същото с. з., вещото лице е заявило, липсват свободни площи, като зелените части са част от комплексното мероприятие. При тези данни правилно съдът с оглед нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е приел, че липсва свободна от застрояване площ. Правилно е приложен материалния закон. Постановеното решение е обосновано, с оглед доказателствата, не е налице соченото процесуално нарушение - неизясняване на спора от фактическа страна, същото е и материално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение