Решение № 3196 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2014 г.

Решение № 3196 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Пламен Георгиев Георгиев от гр. Плевен чрез пълномощника му адв. А. Киров срещу решение № 137 от 18.03.2014 г., постановено по адм. д. № 50/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло така предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ като основателен и доказан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Киров, който поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на съдебното решение по съображения, изразени в жалбата и устно от него в хода по същество. Ответникът, Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител старши юрисконсулт Ст. Гачев е депозирано писмено становище по същество с подробно развити доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на съдебното решение на АС-Плевен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил изцяло предявения от Пламен Г. Георгиев от гр. Плевен иск срещу ДФЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, претендирано за периода от 18.04.2011 г. до 29.11.2013 г., претърпени в резултат на отменен като незаконосъобразен АУПДВ № 01-6500/24260/13.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С отменения АУПДВ е установена недължимо платена субсидия в резултат на недопустими за подпомагане площи в общ размер на 7 805.81 лв - в т. ч. по СЕПП-5849.01 лв и по НДП -1956.80 лв. Ищецът, съгласно фактическите твърдения, съдържащите се в исковата молба, уточнена с допълнителна молба от 27.01.2014 г., претендира неимуществени вреди от отменения АУПДВ, изразяващи се в: уронване на авторитета му пред местните органи на власт - в т. ч. и пред служителите от Областната дирекция на ДФЗ, както и пред близки и познати; влошаване на климата в семейството; невъзможност да разшири дейността си и невъзможност да кандидатства по други програми пред ДФЗ. За да отхвърли иска, Административен съд - Плевен, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че същият е изцяло неоснователен, тъй като ищецът, въпреки че е бил длъжен, не е провел вмененото му от закона главно и пълно доказване на исковата си претенция. Административният съд е приел, че Пламен Георгиев не е доказал както реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално причинените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, от който същите се претендират. Базирайки се на събраните по делото гласни доказателства и, след като подробно се е мотивирал кои от тях кредитира и в коя част, кои - не и защо, съдът е заключил, че недоказани остават всички фактически основания, на които се базира претенцията за неимуществени вреди . Административният съд е приел, че по делото не се доказва настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството и репутацията на Георгиев като земеделски производител както пред органите на местната власт, така и пред териториалните органи на ДФЗ, така и сред близки и познати. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, видно от доказателствата по делото и от твърденията на пълномощника на ищеца в съдебно заседание, се установява, че касаторът продължава да контактува с органите на ДФЗ, да кандидатства за субсидии за съответните годишни кампании и да получава субсидии за тези свои последващи кандидатствания. Показанията на св. Христов /същият и кмет на с. Радишево/ установяват, че жалбоподателят не е бил дискредитиран в резултат на съставения срещу него / впоследствие отменен/ АУПДВ нито пред общество и познати, нито пред органите на местната общинска власт. Административният съд е приел, че недоказани остават и твърденията на ищеца за неимуществени вреди, причинени му от влошаване на здравословното му състояние в резултат на издаването на отменения като незаконосъобразен АУПДВ. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Обосновано и след подробен и всеобхватен анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът е стигнал до правилния извод за недоказаност на реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди. Базирайки се на показанията на тримата разпитани свидетели, АССГ правилно е заключил, че събраните гласни доказателства не доказват нито уронването на престижа на Георгиев пред органите на местната власт, органите на ДФЗ, пред близки и познати, нито влошаване климата в семейството му, нито невъзможността да разшири дейността си като земеделски производител и да кандидатства по други програми за подпомагане. За да стигне до този извод, съдът правилно се е позовал на показанията на св. Христов- кмет на селото, който свидетелства, че в процесния период Пламен Георгиев не е имал каквито и да било взаимоотношения с местната общинска власт, съселяните му и самият кмет на селото гледат на Георгиев като на работлив човек и го уважават. Св. Кирев свидетелства за това, че Георгиев го е молел за заем, но това обстоятелство е неотносимо към отменения като незаконосъобразен АУПДВ, доколкото до събиране на суми по този акт въобще не се е стигнало. Обосновано АССГ не е кредитирал показанията на св. Велчева относно претърпените от Георгиев страдания, притеснения, неприятни усещания сред съселяните, влошен климат в семейството, доколкото тези показания са доста общи и неконкретни, а отделно от това не доказват и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на това състояние на ищеца с отменения като незаконосъобразен АУПДВ. Нереализирането на планове за разширяване на стопанството на земеделския производител остават недоказани, тъй като не се установява нито какви са били тези планове, нито се установява, че неосъществяването им е в пряка причинно-следствена връзка именно с отменения АУПДВ. От друга страна нереализирането на планираното разширение на земеделската дейност съставлява имуществена вреда във вид на пропусната полза, с каквато претенция съдът не е сезиран. Правилно съдът, с оглед процесуалното поведение на ответника във връзка с отказа му от претенцията за имуществени вреди и събраните по делото доказателства за връщане от страна на ДФЗ на удържаните по отменения АУПДВ суми от отпуснатите субсидии за кампания 2010 г., е заключил, че недоказани остават твърденията на ищеца за вреди от злепоставянето му пред органите на ДФЗ и невъзможността му да участва пълноценно в субсидиране за процесния период. По делото липсват каквито и да било доказателства, че издаденият АУПДВ е възпрепятствал Георгиев от кандидатстване за подпомагане по ЗПЗП за следващи годишни кампании. Обосновано съдът е приел, че изцяло недоказани остават и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се във влошен семеен климат. Наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт не обуславя непременно основателност на претенцията за обезщетение за претърпени от акта вреди. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване както на реалното настъпване на такива вреди, така и на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения административен акт. Доколкото в случая недоказани остават както вредите, така и причинно-следствената връзка между тях и отменения АУПДВ, правилно АССГ е отхвърлил изцяло иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с произтичащите от това правни последици. По развитите по - горе съображения, както и при осъществената от касационната инстанция служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение