Решение № 16035 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2013 г.

Решение № 16035 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 3544 от 13.03.2013 г., постановено от Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. д. № 14233/2012 г. Молителят "ИЗО ГАРАНТ " ЕООД, гр. Варна с управител Елена Михова, чрез упълномощен адв. Петър Ванев и с писмена защита се позовава на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК и прилага към искането следните доказателства: удостоверение за актуално състояние от 01.04.2013 г.; удостоверение за регистрация в НАП- Варна от 10.10.2002 г.; фактури по опис за доставки от "Елматоо" ЕООД; фактури по опис за доставки от "Елгруп 98 " ЕООД; фактури под опис за доставки от "Елматис" ЕООД; заповед за възлагане на ревизия от 23.02.2011 г. и заповед за възлагане на ревизия от 02.06.2011 г.; протокол обр. 141 от 25.05.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, протокол обр. 141 от 19.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна и протокол обр. № 141 от 27.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна; ревизионен акт № 03251100140/31.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна; решение № 2239 от 25.09.2012 г. на Административен съд - Варна и решение № 3544 от 13.03.2013 г. на Върховен административен съд. Допълнително със заявление от 05.11.2013 г. представя: решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 от 21.06.2012 г.; решение по съединени дела С-95/07 и С-96/07 от 08.05.2008 г.; решение по дело С-392/09 от 30.09.2010 г.; решение по дело С-74/08 от 23.04.2009 г. и решение от 22.01.2009 г. по д. № 399/2003 г. на Европейския съд за правата на човека. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение, които не са му били известни при решаване на делото и излага подробни съображения за неправилност и несъобразяване на атакуваното решение с горепосочените решения. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени влязло в сила решение № 3544 от 13.03.2013 г. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по искането за отмяна. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 3544 от 13.03.2013 г. е оставено в сила решение № 2239 от 25.09.2012 г. на Административен съд - Варна, по адм. д. № 4510/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на "ИЗО ГАРАНТ " ЕООД, гр. Варна срещу РА № 03251100140 от 31.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 735/25.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" ЦУ на НАП - Варна. За да достигне до този резултат Върховният административен съд - Осмо отделение е обсъдил възраженията на касационния жалбоподател и ги е преценил като неоснователни, като е приел, че обжалваното пред него решение е валидно, допустимо, правилно и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби и събраните по делото доказателства. В настоящото производство молителят се позовава на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Посоченото от молителя основание, визирано в текста на чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законодателят има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. По отношение на приложените към искането за отмяна доказателства: удостоверение за актуално състояние на "ИЗО ГАРАНТ" ЕООД от 01.04.2013 г., ревизионен акт № 03251100140/31.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна; решение № 2239 от 25.09.2012 г. на Административен съд - Варна и решение № 3544 от 13.03.2013 г. на Върховен административен съд - Осмо отделение, настоящият съдебен състав счита, че нямат такъв характер, доколкото първият документ се отнася до фирмения статут на дружеството, който в случая не е спорен, ревизионният акт № 03251100140/31.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна съставлява предмета на делото и съдилищата се произнасят относно законосъобразността именно на този акт, а решение № 2239 от 25.09.2012 г. на Административен съд - Варна и решение № 3544 от 13.03.2013 г. на Върховен административен съд са атакуваните в случая съдебни решения в настоящото отменително производство. Относно останалите писмени доказателства, представени от молителя, петчленният съдебен състав счита, че също не са "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това е така, защото молителят е представил: 6 броя фактури по опис за доставки от "Елматоо" ЕООД за периода 30.06.2009 г. - 24.06.2010 г.; 35 бр. фактури по опис за доставки от "Елгруп 98" ЕООД за периода 22.06.2009 г. - 30.09.2009 г. и 6 бр. фактури по опис за доставки от "Елматис" ЕООД за периода 09.10.2009 г. - 24.06.2010 г. Съдът констатира, че във всички гореописани фактури "ИЗО ГАРАНТ " ЕООД е вписан като получател на доставките и върху фактурите е положен печат и подпис на представител на това дружество. Следователно изброените документи са били известни на молителя, намирали са се в неговото счетоводство и той е следвало да ги представи на ревизиращия орган в хода на ревизионното производство или на вещото лице, извършило проверка при изготвянето на назначената от съда експертиза, както и да ги представи на първоинстанционния съд или в касационното произвоство, в което са допустими писмени доказателства. По отношение на приложените към искането за отмяна: декларация за данъчна регистрация от 10.10.2002 г. на "ИЗО ГАРАНТ " ЕООД, заповед за възлагане на ревизия от 23.02.2011 г. на "ИЗО ГАРАНТ" ЕООД и заповед за възлагане на данъчна ревизия от 02.06.2011 г. на "ИЗО ГАРАНТ" ЕООД; протокол обр. 141 от 25.05.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, протокол обр. 141 от 19.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна и протокол обр. № 141 от 27.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна, настоящият съдебен състав счита, че също са били известни на молителя. Безспорно в хода на съдебния процес жалбоподателят е притежавал декларация за собствената си данъчна регистрация от 10.10.2002 г., а заповедите за възлагане на ревизия от 23.02.2011 г. и от 02.06.2011 г. са надлежно връчени на представляващия дружеството на дати 07.03.2011 г. и на 06.06.2011 г. и са могли да бъдат представни от него в съдебното производство. Протоколите обр. 141 от 25.05.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, от 19.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна и от 27.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна са съставени във връзка с ревизията на "ИЗО ГАРАНТ " ЕООД и обективират извършени насрещни проверки на "Елматоо" ЕООД, "Елгруп 98 " ЕООД и "Елматис" ЕООД. Тъй като описаните три протокола обр. 141 са издадени в хода на ревизионното произовдство с оглед съставянето на процесния РА № 03251100140 от 31.08.2011 г. на ТД на НАП - Варна на ТД на НАП - Варна и са цитирани в него, за жалбоподателя не е съществувала пречка за снабдяването му при поискване с визираните документи, поради което той е следвало да се позове на тях и да ги представи в хода на първоинстанционното, съответно на касационното съдебно производство. По отношение на представените от молителя решения на Съда на ЕО: решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 от 21.06.2012 г.; решение по съединени дела С-95/07 и С-96/07 от 08.05.2008 г.; решение по дело С-392/09 от 30.09.2010 г. и решение по дело С-74/08 от 23.04.2009 г. настоящият съдебен състав констатира, че те съдържат тълкувателни заключения относно норми от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. и норми на Директива 2006/112/ЕО, формулирани във връзка с преюдициални запитвания, отправени от Унгарски съдилища и Италиански съдилища по висящи пред тях дела. Тълкуването на правото на ЕС, дадено от Съда, в рамките на едно безспорно производство, не е абстрактно, а има характер на т. нар. "полезно" тълкуване, целящо да подпомогне националния съд при решаването на съответния правен спор и е съобразено със спецификата на конкретната фактическа обстановка по този правен казус. Ето защо представените от молителя решения не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства и не съответстват на императивните изисквания на чл. 239, т. 1 от АПК. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадено и на основание на чл. 239, т. 6 от АПК, като молителят се позовава на решение от 22.01.2009 г. по д. № 399/2003 г. на Европейския съд за правата на човека, постановено по съдебно дело "Булвес" АД срещу България. Посоченото решение не ползва молителя, защото е постановено по друг правен спор, в който "ИЗО ГАРАНТ" ЕООД не е страна. Европейският съд за правата на човека не е установил нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 на Конвенцията и на чл. 14 от Конвенцията по отношение на "ИЗО ГАРАНТ" ЕООД, а не само спрямо "Булвес" АД, с оглед на което горепосоченото решение е неотносимо към молителя в настоящото съдебно производство. От съдържанието на искането за отмяна е видно, че молителят възразява срещу неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност. Тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК, поради което не се обсъждат в настоящото производство. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че искането на "ИЗО ГАРАНТ" ЕООД е неоснователно и по отношение на атакуваното решение № 3544 от 13.03.2013 г., постановено от Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. д. № 14233/2012 г. не са налице твърдяните отменителни основания по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия