Решение № 14463 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2018 г.

Решение № 14463 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Асарел-Транс" ООД Панагюрище срещу решение № 196/27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 63/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу ИА "Автомобилна администрация" София, за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар за обжалване на наказателно постановление № ЗЗ-0000031/24.04.2017 г. на началника ОО "АА" Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материално-правните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи че е налице представен договор за правна защита и съдействие № 52 и извлечение от банковата сметка на процесуалният представител за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение при процесуална защита по АНД № 133/2017 г., по описа на Районен съд Панагюрище. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, ИА "Автомобилна администрация", редовно призован, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Твърди че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за липса на имуществена вреда възникнала в полза на търговеца по отменено НП поради недоказването по категоричен начин на извършено заплащане на адвокатската услуга. Моли съда да потвърди решението на Административен съд Пазарджик. Претендира се и юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил изцяло предявения от "Асарел Транс" ООд иск срещу ИА "Автомобилна администрация" София за обезщетение за вреди в размер на 300 лв заплатено адвокатско възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащо от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ № ЗЗ-0000031/24.04.2017 г., на началника ОО "АА" Пазарджик, с което на "Асарел Транс" ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лв за извършено от него нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент 561/2006 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАПр. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пазарджик, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск остава недоказан, поради което е неоснователен. Въпреки, че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на касаторът е наложено административно наказание "имуществена санкция" и въпреки, че платеното в хода на административно-наказателното производство адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вреди. Решаващият съд е обосновал този извод, сравнявайки на първо място представения за първи път в производството по обжалване на процесното НП договор за правна помощ от 19.06.2017 г., и копие от същия договор, представен в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – с № 52815.06.2017 г., подписан на 13.06.2017 г. и е приел, че двата договора не са идентични, а от представената по делото разпечатка от банкова сметка на адв. Чопаринова не е установява че именно по този договор е изплатено договореното възнаграждение. Анализирайки и двата договора съдът е посочил че следва да се цени този който е бил представен в оригинал при постановяване на съдебния акт при отмяната на НП. Съдът е посочил че няма представени доказателства че сумата постъпила по сметка на адв. Чопаринова включва и тази уговорена по представеният договор за правна защита и съдействие представен по административно-наказателното дело По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявения от "Асарел Транс" ООД иск с произтичащите от този факт правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на административния съд за недоказаност по делото както на реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведените съдебни производства по отмяна на НП, така и наличието на причинно–следствена връзка между евентуално по-късно заплатени суми и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от Административен съд - Пазарджик фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо да приповтаря същите. Представеното за първи път пред решаващият съд извлечение от банковата сметка на адв. Чопаринова за извършено плащане по банков път на сума в размер на 1 400 лв. не доказва нито че е налице извършено плащане именно по извършена процесуална защита и представителство по административно-наказателно дело пред съответния районен съд, който е отменил процесното обжалвано НП, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между плащанията и отмяната на НП, тъй като договорът за правна защита и съдействие и банковото извлечение изхождат от касатора и като такива съставляват твърдения за факти и обстоятелства, но не и доказателство за настъпването им. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Налице е отменено НП, но касаторът не е доказал наличието на възникнала за него вреда – заплатено адвокатско възнаграждение, което да е свързано именно с отмененото по съдебен ред НП, както и наличието на причинна връзка между отмененото НП и вредата. Правилно решаващият съд е посочил че липсата на който и да е елемент от фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до нереализиране отговорността по този законов текст. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство е неоснователна и не следва да бъде уважена. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение