Решение № 9048 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2019 г.

Решение № 9048 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Димитров, против Решение № 4095 от 17.06.2019 г. постановено по адм. дело № 572/2019 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът: началника на РДНСК - Югозападен район /ЮЗР/, С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Воденичаров, изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Ответникът: Е. Я. се явява лично и с процесуален представител - адв. Бояджийска. Лично и чрез пълномощника му, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представил е писмен отговор.

Ответникът: М. Н., редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, по съобръжения изложени в писмения отговор на ответника Е. Я..

От Е. Я. и М. Н. е постъпил сигнал до председателя на Върховен административен съд, в качеството им на ответници по настоящето дело, с който мотивират оплаквания срещу подадената касационна жалба и по същество срещу издадения Акт за узаконяване - предмет на обжалваното решение, който сигнал е приложен към делото, в подкрепа на становището им за неоснователност и недопустимост на касационната жалба.

Ответникът: К. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът: Главен архитект на р-н "Красно село", СО, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Пред АССГ от Е. Я. е оспорена Заповед №ДК-10-ЮЗР-109/01.11.2018 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отхвърлена като неоснователна неговата и на М. Н. жалба срещу Акт за узаконяване № 24/24.04.2002 г. на гл. архитект на р-н "Красно село", СО, за строеж: "Четири броя надземни гаражи" в УПИ III-932, кв. 20 по плана на гр. С., р-н "Красно село". И. в жалбата до РДНСК-ЮЗР е за обявяване недействителността на оспорения Акт за узаконяване /АУ/ № 24/24.04.2002 г. като нищожен "или алтернативно - унищожаем"/стр. 44/. С определение № 664/29.01.2018 г. по адм. д. № 423/2018 г. на АССГ, влязло в сила на 27.02.2018 г /стр. 121/, е отменена първоначално издадената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР от 04.08.2017 г., с която производството по жалбата на Янев и Николова срещу АУ е било прекратено и преписката е върната на органа за произнасяне с указания за преценка наличието на правен интерес от оспорване на АУ, след назначаване на графологическа експертиза за изследване на подписите им върху заявлението за издаване на този акт дали са положени от тях и ако се установи, че не са участвали в това адм. производство, органът да се произнесе по нищожността на АУ, респ. по унищожаемостта му /при липса на връчване и доказателство за подаване в срок по пощата на жалбата им/.

В производството по издаване на оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР от 01.11.2018 г., не е назначавана графологическа експертиза, като органът е приел, че жалбата на Янев и Николова е допустима, като правният им интерес да искат обявяване нищожността на АУ е на основание собствеността им върху 1/32 ид. ч от УПИ III-932, кв. 20 по плана на гр. С., р-н "Красно село", върху който са изградени узаконените 4 бр. надземни гаражи и че за тази нищожност оспорването е без срок. По същество е приел, че заявлението за узаконяване на процесните гаражи е подадено от всички съсобственици на имота на 24.04.2002 г., към което са приложени доказателства - декларация за извършване на строежа, НП, квитанция за платена глоба, инв. проекти-заснемане за узаконяване по части: "Архитектура", одобрен на 14.03.2002 г., "Електро" и конструктивно становище. Органът е извел извод, че АУ е издаден от компетентен орган - гл. архитект на р-н "Красно село", СО, чрез ст. експерт Вълева, на основание заповед за заместване от 16.04.2002 г. на кмета на р-н "Красно село". П. е още, че производството по издаване на оспорения АУ е на основание чл. 226 ЗУТ (отм.); , за приложението на който гл. архитект на р-н "Красно село", СО е спазил всички изисквания. Поради това е отхвърлил жалбата за нищожност на АУ, като неоснователна.

С обжалваното решение, при преценката за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, съдът е приел, че органът е нарушил съществено административнопроизводствените правила, тъй като в производството по издаване на оспорения акт, не са взели участие надлежни страни - С. Г. и К. М., като съсобственици на имота и адресати на АУ. Поради това и на основание чл. 168, ал. 4 и 5 АПК / нови, ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / е отменил заповедта като незаконосъобразна, без да изследва съответствието й с материалния закон и целта му.

След като е отменил заповедта и предвид настъпилата законодателна промяна в ЗУТ, със ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 25/2019 г. в сила от 30.03.2019 г. / и отмяната на чл. 216, съдът е приел, че след тази дата той е компетентния съд, който следва да се произнесе по жалбата на Янев и Николова срещу АУ № 24/24.04.2002 г. При преценката за допустимост на жалбата, е приел, че като съсобственици на имота и на основание чл. 149, ал. 2 ЗУТ, двамата жалбоподатели имат правен интерес от оспорване. Преценил е, че не е необходима графологическа експертиза за изследване подписите на двамата върху уведомителното писмо за издадения АУ, тъй като оспорването е само за нищожност, което е без ограничение във времето. По същество е извел изводи, че АУ е нищожен, поради липса на материална компетентност на издателя му и допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсата на компетентност е обосновал с отсъствието на решение на СОС по чл. 148, ал. 2 ЗУТ / ред. ДВ, бр. 1/2001 г. /, даващо компетентност на гл. архитект на р-н "Красно село", СО, респ. правомощие на кмета на р-н "Красно село" да предостави със заповед за заместване от 16.04.2002 г. изрично делегираните от СОС правомощия на гл. архитект на района за издаване на АУ на друг служител от района. Особено съществените нарушения на процедурата е обосновал с липсата на достоверна дата и печат на района върху АУ, липсата на името на служителя, който го е подписал, както и отсъствие на проведено производство по узаконяване за периода от датата на заявлението - 24.04.2002 г. до датата на издаването му - 24.04.2002 г., в рамките на един ден. С тези мотиви АУ е обявен за нищожен.

Решението е правилно, в частта, с която е отменена Заповед №ДК-10-ЮЗР-109/01.11.2018 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и неправилно в частта му, с която е прогласена нищожността на АУ № 24/24.04.2002 г.

1. При правилно приложение на закона са изводите на съда за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Приетото от съда като такова нарушение, поради неучастие в производството на заинтересовани лица - С. Г. и К. М., е правилно, поради нарушението на чл. 26, ал. 1 АПК, вр. чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а не на основание чл. 168, ал. 4 и 5 АПК /нови ДВ, бр. 77/2018 г. /, които разпоредби имат действие занапред, считано от 1.01.2019 г. /влизането им в сила/ и не са били действащо право към 1.11.2018 г. /датата на издаване на заповедта/. Освен това органът не е изпълнил указанията, дадени му с определение по адм. д. № 423/2018 г. на АССГ, за преценка допустимостта на жалбата, свързано с назначаване на графологическа експертиза. Налице е произнасяне по жалбата на Янев и Николова и без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, относно оспорения АУ.

Ето защо, като е отменил заповедта, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част.

1. Предвид отмяната на чл. 216 ЗУТ, със ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 25/26.03.2019 г. /, правилно съдът не е върнал преписката на РДНСК-ЮЗР, а е пристъпил към разглеждане на жалбата срещу оспорения АУ № 24/24.04.2002 г., като компетентен съд. Решението му обаче, в тази част, е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място съдът е следвало да установи какво е искането в жалбата на Янев и Николова. Съдът е приел, че искането е само за нищожност на АУ, но в жалбата /стр. 44 искането е за обявяване недействителност на акта, което включва както нищожност, така и унищожаемост. При съмнения е следвало да изиска уточнение от оспорващите, което не е направено. При този пропуск, съдът не се е произнесъл по допустимостта на жалбата, ако се претендира унищожаемост, свързано и с назначаване на графологическа експертиза на подписите на оспорващите върху уведомителните писма за издадения акт, с оглед спазване на срока за обжалване.

Съдът е обявил нищожността на АУ, поради материална некомпетентност на издателя му, при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗУТ / ред. ДВ, бр. 1/2001 г. / и отсъствие на доказателства за решение на СОС, даващо право на главния архитект на р-н "Красно село", СО да издава РС, респ. АУ, към 24.04.2002 г. Решението на СОС, по чл. 148, ал. 2 ЗУТ / в посоч. ред. /, не е за делегиране, тъй като СОС не е компетентен да издава РС, а е условие за възникване компетентността на гл. архитект на района по издаване на тези актове. При наличието му гл. архитект на р-н "Красно село", СО, има компетентност да издаде процесния АУ, съответно кметът на същия район е издал заповедта за заместване на правомощията му /при отсъствие на гл. архитект/ на друг служител правомерно. В нарушение на служебното начало в процеса и чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, съдът не е указал на органа-издател на АУ и сам не е положил усилия за събиране на доказателства по този въпрос, като е мотивирал изводите си с предположения, което е недопустимо.

В съществено нарушение на съдопроизводствените правила са и другите изводи на съда за отсъствие на проведено производство по узаконяване на процесните 4 бр. надземни гаражи, по чл. 226 ЗУТ (отм.); , което е продължило един ден.

В тази връзка, съдът не е обсъдил приети по делото доказателства, които е бил длъжен да обсъди и посочи, тъй като установяват относими за спора факти и обстоятелства. Не е обсъдено, че оспореният АУ е издаден по преписки /описани в самия акт/ №АГ-9400-1129/17.10.2001 г. и №АГ-9400-1129/24.04.2002 г. От писмо до касатора Германов /стр. 222 е видно, че по преписка за узаконяване №АГ-9400-1129/17.10.2001 г., му е указано да представи документи за собственост на 1/8 ид. ч. от УПИ III-932, м. "Красно село-С.". На стр. 223 от делото е прието писмо до касатора, с искане по същата преписка да представи актуална скица на имота, преди издаване на акт за узаконяване. На стр. 226 от делото е приложено копие от инв. проект - заснемане за узаконяване на 4 бр. надземни гаражи, по част "Архитектура", одобрен от гл. архитект на 14.03.2002 г., на основание чл. 226, ал. 6 ЗУТ и § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Върху този проект съгласие с подписите си са дали всички съсобственици на имота, вкл. и оспорващите Янев и Николова. От тези доказателства се установява, че производството по узаконяване на процесните гаражи е започнало по-рано с образуването на преписка вх. №АГ-9400-1129 от 17.10.2001 г. на р-н "Красно село", СО, която не е изискана и липсва по делото. Какви действия са извършени от органа и заявителите по нея до подаване на заявлението за узаконяване от 24.04.2002 г. не е установено. Поради процесуално бездействие и неглижиране на тези доказателства, съдът е пропуснал да установи важни обстоятелства, а в резултат на това и изводите му за нищожност на оспорения АУ поради особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила се явяват неправилни.

Като неправилно, обжалваното решение в тази му част, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. При новото разглеждане съдът следва да укаже на оспорващите да уточнят петитума на жалбата си, а именно какво е искането им до съда по отношение на оспорения акт; съобразно това уточнение да се извърши преценка за допустимост на оспорването и евентуално необходими други доказателства; да се укаже на издателя на акта, да представи решение на СОС по чл. 148, ал. 2 ЗУТ /ред. ДВ бр. 1/2001 г. / за 2002 г., като при непредставяне служебно да изиска от СОС и от р-н "Красно село", СО, такова решение или отговор; служебно да се изиска цялата преписка по узаконяване на процесните гаражи, с вх. №АГ-9400-1129 от 17.10.2001 г. и вх. №АГ-9400-1129 от 24.04.2002 г., като след представянето им бъде извършена нова преценка на всички доказателства, за наличие на предпоставките за узаконяване по чл. 226 ЗУТ (отм.);.

При този резултат, по искането за разноски пред касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение