Решение № 5289 от 26.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител Д. Динев държавен експерт в отдел "Управление на качеството" в Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), срещу Решение 7200/23.11.2023 г., постановено по адм. дело 26/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено негово Решение 1-057-0345/15.12.2021 г., в частта, с която не са верифицирани разходи в размер на 3 416,04 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва решаващия извод на съда за несъответствие на атакуваното волеизявление със задължителното предписание на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Аргументира становище, че обратно на възприетата от АССГ теза, актът съдържа както правни, така и фактически основания, които в достатъчна степен разкриват причините, мотивирали административния орган да постанови процесния отказ от верификация. В тази връзка поддържа, че произнасяйки се по постъпилото искане за плащане, РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г. е посочил, че в заявените разходи присъстват такива за "стимули" за обучаващи се заети лица, а служителите, за които са предявени тези суми, са работили на намалено работно време 30 от тях на 4-часов работен ден и 2-ма от тях на двучасов, поради което и доколкото подобни разходи са недопустими съгласно Отговор на въпрос 105/12.04.2019 г. от "Въпроси и отговори" по процедурата, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, същите не подлежат на верификация. Описаното съдържание на акта според касатора кореспондира със законовото изискване за мотивираност на разпоредителната власт, а обратен извод не следва от начина, по който органът е избрал да подреди и структурира фактическите и правните основания. Позовавайки се на съдебна практика на Върховния административен съд, твърди, че систематичното място на фактическите съображения е без значение за законосъобразността на акта. Във връзка с изложеното, аргументира становище, че в резултат на неправилната преценка за немотивираност на волеизявлението, съдът не е изследвал фактите по делото, а отделно от това, е обосновал крайния си извод с противоречащи си и взаимноизключващи се мотиви. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "МИРА КОНСУЛТ" ЕООД, с [ЕИК] (предишно наименование съгласно данни от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) "МИРА КОНСУЛТ - ОФИС ОБОРИЩЕ" ЕООД), със седалище в гр. София, район "Оборище", [улица], [адрес], не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение 1-057-0345/15.12.2021 г. на ръководителя на УО (РУО) на ОПРЧР 2014 - 2020 г., в частта, с която не са верифицирани разходи в размер на 3 416,04 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "МИРА КОНСУЛТ - ОФИС ОБОРИЩЕ" ЕООД (действащо наименование съгласно ТРРЮЛНЦ - "МИРА КОНСУЛТ" ЕООД) е бенефициер по сключен с МТСП административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG05M9OP001-1.057-0345, по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 "Умения", проект "Посрещане на изискванията на работодателите в сферата на консултантските услуги". Във връзка с постъпило при РУО искане за плащане 3 с отчетен период 21.01.2020 г. 05.10.2021 г. на основание чл. 62, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ е извършена проверка на представения комплект документи, в резултат на която е установено, че бенефициерът е предявил за верификация разходи за "стимули" за обучаващи се заети лица, включени в специфично обучение "Управление на проекти" за март юли 2021 г. Видно от приложените трудови договори, 30 лица са назначени на непълно работно време от 4 часа дневно, а 2 на 2 часа/ден, а според Отговор на въпрос 105/12.04.2019 г. от "Въпроси и отговори" по процедурата, разходите за "стимули" на заети лица, които полагат труд при работодателя си на намалено/непълно работно време, са недопустими. С оглед тези обстоятелства, според РУО заявените средства не следва да се верифицират на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и именно по тези съображения е издаден и атакуваният пред АССГ административен акт. Освен горната обосновка, административният орган е разграничил неверифицираните средства на бенефициера (1 520,56 лева съгласно РОД "ведомост" 1/04.08.2021 г. във финансовия отчет в ИСУН 2020 и приложена справка за изплатени "стимули") и тези на партньора "МИРА КОНСУЛТ ОФИС 2" ЕООД (1 895,48 лева съгласно РОД "ведомост" 2/04.08.2021 г. във финансовия отчет в ИСУН 2020 и приложена справка за изплатени "стимули"). Накрая, в разпоредителната част е посочено, че неверифицираните средства са от бюджетен ред I.1.2. "Разходи за заети лица, участващи в гъвкави форми на заетост в размер на 100,00 лева месечно и дължимите осигуровки за сметка на работодателя по КТ и КСО" и са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 8 ЗУСЕФСУ, във връзка с Условията за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-1.057 "Умения", като е уточнено, че сумата включва разходи за "стимули" и осигурителни вноски за сметка на работодателя за всички 32 заети и обучаващи се лица при бенефициера и партньора по проекта за периода март юли 2021 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, но при нарушение на законоустановената форма, и по-специално без в него да са посочени фактическите основания за постановяването му, което е възприето като достатъчен аргумент за неговата незаконосъобразност. По изложените съображения АССГ е отменил атакуваното от "МИРА КОНСУЛТ - ОФИС ОБОРИЩЕ" ЕООД (действащо наименование съгласно ТРРЮЛНЦ - "МИРА КОНСУЛТ" ЕООД) волеизявление на РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените от първоинстанционния съд решаващи мотиви, обуславящи конкретния резултат на осъществената правораздавателна дейност, спорът пред касационната инстанция се концентрира върху въпроса кореспондира ли съдържанието на атакуваното волеизявление на нормативно дължимото съгласно предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК. Както първостепенният съд правилно е посочил, изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Ролята на въведеното като задължителен реквизит на писмения административен акт в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК описание на фактическите и правните основания за издаването на акта е да разкрие действителната воля на административния орган да упражни съответната разпоредителна власт. Липсата на посочения елемент, включително само на фактическите или само на правните такива, винаги е съществен порок на волеизявлението, т.к. не само накърнява възможността на засегнатите субекти да опровергаят неблагоприятните за тях крайни изводи, а и изначално възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 АПК. Последното е вярно, доколкото, сезиран по реда на чл. 145 и сл. АПК, съдът не може да предполага какви са били съображенията на издателя на акта, а единствено преценява дали по този начин упражнената дискреционна власт на органа е в съответствие с изискванията на закона. В случая страните не спорят, че актът съдържа правни основания. Спорът е относно наличието на фактическите такива. Според настоящия състав на Върховния административен съд прегледът на въведения като предмет на оспорване пред първоинстанционния съд административен акт показва, че последният, обратно на възприетата от АССГ теза, съдържа изложение на фактическите основания за постановяване на разпоредения правен резултат. В обстоятелствената част на оспореното пред първостепенния съд волеизявление ясно е посочено защо разходите са приети за недопустими. Изложено е от фактическа страна, че бенефициерът е предявил за верификация разходи за "стимули" за обучаващи се заети лица, включени в специфично обучение "Управление на проекти" за март юли 2021 г., но видно от приложените трудови договори, 30 лица са назначени на непълно работно време от 4 часа дневно, а 2 на 2 часа/ден, а според Отговор на въпрос 105/12.04.2019 г. от "Въпроси и отговори" по процедурата, разходите за "стимули" на заети лица, които полагат труд при работодателя си на намалено/непълно работно време, са недопустими. Именно във връзка с тези факти е формулирано заключението, че заявените средства не следва да се верифицират на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Нещо повече - изрично е проведено разграничение между неверифицираните средства на бенефициера (1 520,56 лева съгласно РОД "ведомост" 1/04.08.2021 г. във финансовия отчет в ИСУН 2020 и приложена справка за изплатени "стимули") и тези на партньора "МИРА КОНСУЛТ ОФИС 2" ЕООД (1 895,48 лева съгласно РОД "ведомост" 2/04.08.2021 г. във финансовия отчет в ИСУН 2020 и приложена справка за изплатени "стимули"), а в разпоредителната част недвусмислено е посочено, че неверифицираните средства са от бюджетен ред I.1.2. "Разходи за заети лица, участващи в гъвкави форми на заетост в размер на 100,00 лева месечно и дължимите осигуровки за сметка на работодателя по КТ и КСО" и са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 8 ЗУСЕФСУ, във връзка с Условията за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-1.057 "Умения". В тази част отново е уточнено, че сумата включва разходи за "стимули" и осигурителни вноски за сметка на работодателя за всички 32 заети и обучаващи се лица при бенефициера и партньора по проекта за периода март юли 2021 г. Горната обосновка е напълно достатъчна, за да се приеме, че актът съдържа фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Доколко същите обуславят упражнената разпоредителна власт, е въпрос на материална законосъобразност, която обаче не може да бъде проверена в настоящото производство, предвид липсата на произнасяне на първостепенния съд в тази насока. По аргумент от чл. 168, ал. 1 АПК съдът се произнася по законосъобразността на оспорения административен акт, съобразявайки всички основания по чл. 146 АПК. В случая, констатирайки наличие на отменителен порок по чл. 146, т. 2 АПК, АССГ не е разгледал нито спазването на изискването за компетентност на издателя (чл. 146, т. 1 АПК), нито е проследил начина, по който е протекло административното производство (чл. 146, т. 3 АПК), нито е предложил анализ на съответствието на акта с материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК) или с неговата цел (чл. 146, т. 5 АПК). В този смисъл и доколкото производството по чл. 208 и сл. АПК предполага преценка на именно тези изводи на първоинстанционния съд, настоящата инстанция е възпрепятствана да формулира съображенията си по посочените условия за законосъобразност. Нещо повече - подобен контрол би лишил страните по спора от една инстанция по същество, което е в противоречие с правилото за двуинстанционна съдебна проверка по административните дела. В тази насока е и еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. (виж например: Решение 10311 от 27.07.2020 г., постановено по адм. дело 8002/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10772 от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело 4105/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 4660 от 21.04.2020 г., постановено по адм. дело 12826/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 650 от 10.01.2021 г., постановено по адм. дело 11527/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и други). По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът да провери по същество обективираните в оспорения акт фактически констатации, включително да извърши преценка какъв е действителният размер на общо допустимите разходи по проекта, като в зависимост от отговора на този въпрос, даде оценка на правилното приложение на материалния закон от административния орган и на останалите условия за законосъобразност на акта, визирани в чл. 146 АПК. Останалите доводи на касатора са по материалната законосъобразност на акта, поради което и във връзка с изложените съображения касационната инстанция не следва да ги обсъжда. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските, като съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК, по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение