Решение № 9873 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 770/2013 г.

Решение № 9873 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 770/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Станилсав Венчов Бачев от гр. Благоевград, чрез адв. П. Пешев, против решение № 6191/19.11.2012 г. по адм. д. № 4564/12 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 231004555/5.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 121/24.01.2011 г. на ДД "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта за допълнително определен данък за 2008 г. по чл. 48, вр. чл. 6 и чл. 4 ЗДДФЛ в размер на 6 906,08 лв. и лихви за забава.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноските по делото.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, сега с променено наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния представител юрк. Згурова оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция.

С решение по адм. д. № 9535/11 г. на Върховния административен съд е било отменено решение по адм. д. № 1911/11 г. на АССГ, с което е бил прогласен за нищожен РА № 231004555/5.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 121/24.01.2011 г. на ДД "ОУИ" - София при ЦУ на НАП.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, с мотиви за валидност на оспорения РА и указания за произнасяне по законосъобразността му.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е обсъдил установените факти и е извел извод за наличие на предпоставки по чл. 4 ЗДДФЛ, определящи лицето като "местно" за България и съответно, данъчно задължено по чл. 6 ЗДДФЛ за доходи, придобит от работа в чужбина - Азербайджан, през 2008 г.

Решението е правилно.

През календарната 2008 г. лицето Станилсав Венчов Бачев е бил нает по трудово правоотношение като състезател във футболен клуб "Баку" - Азербайджан и през по-голямата част от 2008 г. е бил в страната по местоработата си, т.е. престоял е в чужбина повече от 183 дни.

При неоспорване на този факт, че е престоял е в чужбина повече от 183 дни, в хода на извършената ревизия е прието от органите по приходите, че Станилсав Венчов Бачев, съобразно чл. 4 ЗДДФЛ се счита "местно лице" и доходът му от тази дейност в Азербайджан, получен през 2008 г., подлежи на облагане в България, за което му е определен допълнителен пряк данък за 2008 г. в размер на 6 906,08 лв. и лихви за забава. Мотивите за данъчното облагане са наличие на две от предпоставките по чл. 4, т. 1 и 4 от ЗДДФЛ.

Касаторът счита за неправилно приложен материалния закон - чл. 4 ЗДДФЛ спрямо него, тъй като е бил нает по трудово правоотношение като състезател във футболен клуб "Баку" - Азербайджан и през по-голямата част от 2008 г. е бил в страната по местоработата си, където е платил и данък върху доходите за 2008 г.

Фактите са безспорно установени, спорът е правен - по приложимостта на чл. 4 ЗДДФЛ.

По смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България, или

1. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

1. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

1. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България.

Изследвани предпоставките за приложимост на българския закон за облагане с преки данъци и качеството "местно лице" по смисъла на разпоредбата, съпоставени с фактите, установяват, че постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация и Закона за българските документи за самоличност е в населено място на територията на РБългария, където е вписан в регистъра на населението - гр. Благоевград. Центърът на жизнени интереси му интереси също е в България, тъй като интересите на лицето са тясно свързани със страната, поради това, че съпругата му и малолетното му дете също живеят в гр. Благоевград, България. Не установява други предпоставки, които да определят, че центърът на жизнените му интереси е в Азербайджан, както твърди. Единствено пребиваването за повече от 183 дни през този 12-месечен период на лицето в Азербайджан, не може да го определи като друго, освен "местно лице" за България, при наличието на други две от условията по чл. 4 ЗДДФЛ, от визирани в законовата разпоредба в условия на алтернативност.

Действително за 2008 г. няма действаща СИДДО с Азербайджан.

СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 15.10.2008 г. - ДВ, бр. 92 от 24.10.2008 г., издадена от Националната агенция за приходите, обн., ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г., в сила от 25.11.2008 г. и по отношение на данъците - от първия ден на януари 2009 г., не е действаща за 2008 г., както твърди и касаторът.

Обсъждане на разпоредби от същата в решението на ДД "ОУИ" и в съдебното решение, е неправилно, но тези мотиви не са решаващи.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите в оспорения РА, както и в мотивите на решението на първоинстанционния съд, че са налице предпоставки, които са достатъчни, за да определят Станилсав Венчов Бачев за "местно лице" по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, за което същият е данъчно задължен за доходите си от чужбина, получи през 2008 г., съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗДДФЛ.

Издаденият РА с определен допълнителен пряк данък за 2008 г. по ЗДДФЛ в размер на 6 906,08 лв. и лихви за забава, е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение за Дирекция "ОУИ" - София в размер на 713,38 лв., което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото производство и второ за касационната инстанция не се дължи, поради което искането на процесуалния представител юрк. Згурева не следва да се уважава.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,