Решение № 9106 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Анастасов от гр. Калофер , чрез адв. В. Дончева против решение 411/23.02.2021 г., постановено по адм. д. 970/2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлен иска му за обявяване на основание чл. 128а от АПК , нищожността на съдебно решение 9548/12.07.2018 г., постановено по адм. д. 2560/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена исковата му молба. Изключително подробни съображения излага в касационната жалба като се позовава и на аргументите си от исковата молба. Претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -Командирът на военно формирование /В.Ф./34840- Карлово , чрез процесуален представител- А. Бозали, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 411/23.02.2021 г., постановено по адм. д. 970/2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив е отхвърлено искането на М. Анастасов, на основание чл. 128а АПК,за обявяването на нищожност на съдебно решение 9548/12.07.2018 г., постановено по адм. д. 2560/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение. Административният съд е приел за установено, че атакуваното съдебно решение е подписано от съдия, постановено е в писмена форма от законен състав в кръга на неговата компетентност, която е упражнена ясно и разбираемо, поради което не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 128а от АПК и правилно е определил предмета на съдебния спор. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка като е разгледал всички писмени доказателства, събрани при разглеждане на адм. д. 2560/2018 г. по описа на Върховен административен съд, включително и съдържанието на самия съдебен акт по това дело. В резултат от този анализ първата инстанция е приела за установено, че съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде обявена, е постановено в касационно производство , по реда на чл.208 и сл. АПК. Същото е образувано по касационна жалба на М. Анастасов против решение 149/ 23.01.2018г. , постановено по адм. дело 3271/2017г. на Административен съд -Пловдив и и , с което е отхвърлена жалбата му против Заповед ЗЛС- 73/06.11.2017- на командира на В.Ф. 34840- Карлово, с която на Анастасов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С решението, чиято нищожност се иска, е оставено в сила първоинстанционното производство. Решаващият съд е възприел и възпроизвел подробно мотивите на съдебното решение, чиято нищожност се претендира, от което е обосновал законосъобразен извод, че то е действителен съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че Административен съд- Пловдив не е допуснал нарушение на закона като е отхвърлил иска на М. Анастасов. Мотивите на съдебното решение от 12.07.2018 г. съдържат всички реквизити по чл. 172а, ал. 2 от АПК, а цялото съдебно решение отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК. Постановено е от законен касационен състав. Съдебното решение е окончателно по силата на изричната разпоредба на чл.223 АПК, а всички аргументи за обосноваване на иска за обявяване на неговата нищожност покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но дори и да бъдат възприети като основателни не водят до нищожност на съдебния акт. Извън предмета на спора по чл. 128а от АПК са твърдения за допуснати нарушения на материалноправни норми, които не водят до нищожност на атакуваното съдебно решение. Обосновано Административен съд- Пловдив е разгледал всички възприети от съдебната практика и правната теория основания за нищожност на правно волеизявление, за да обоснове законосъобразен извод, че атакуваното съдебно решение е действителен правен акт. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че всички доводи за допуснати нарушения при постановяване на съдебно решение 9548/12.07.2018 г., постановено по адм. д. 2560/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение. не обуславят неговата нищожност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. 2 от АПК мотивите на първата инстанция, а в касационната жалба не се съдържат нови аргументи, които не са обсъдени при разглеждане на спора по същество пред първата инстанция. При разглеждане на спора по чл. 128а от АПК първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед направеното искане , следва да й бъде присъдена сумата 100/сто/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,