Решение № 4199 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10795/2013 г.
ВАСVIII отделение26.03.2014 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1895/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1461/2013 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА нищожност на ревизионен акт № 251204003/10.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/1.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Лего" ЕООД със седалище с. Долно Новково, община Омуртаг, област Търговище, с ЕИК 125544224 сумата 1580 (хиляда петстотин и осемдесет) лева за разноски в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4199 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10795/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на "Лего" ЕООД с. Долно Новково, община Търговище против решение № 1895/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1461/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Лего" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № 251204003/10.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/1.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП - не взема становище по касационната жалба. " Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение. Счита, че следва да бъде отменено и да се прогласи нищожност на ревизионния акт, поради това, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентен орган са издадени от некомпетентен орган. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1895/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1461/2013 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Лего" ЕООД с. Долно Николов, област Търговище срещу ревизионен акт /РА/ № 251204003/10.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 64/1.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП относно установени на "Лего" ООД задължения по за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 16 239,14 лв. и лихви върху тях. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че в проведеното ревизионно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел, че производството е приключило в законоустановения срок, обжалваният РА е издаден от орган, оправомощен със заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1204003/12.12.2012 г., заповедите по образуване и движение на производството са издадени от компетентен орган. По съществото на спора съдът е приел, че по спорният въпрос относно наличието на пречка по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за упражняване на правото на преотстъпване на данъка, изразяваща се в наличие към 31.12.2010 г. на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения - в случая за ЗОВ по декларация обр. 6 и за данък върху превозните средства, е доказано, че дружеството е имало такива задължения, но само за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/. Приел е, че по подадените декларации обр. 6, са установени непогасени към 31.12.2010 г. задължения, които са подлежали на принудително изпълнение към същата дата, въпреки че за събирането им не са били изпращани призовки за доброволно изпълнение, не са били образувани изпълнителни дела. Касаторът излага оплаквания за материална незаконосъобразност като на първо място счита, че решението е неправилно, тъй като с него е приета действителност на обжалвания ревизионен акт, каквато не е налице, тъй като актът е издаден от некомпетентен орган. Счита, че издателят на РА е некомпетентен, тъй като възложените му правомощия по издаване на акта, възложени със ЗОКО и ЗВР са от некомпетентен орган. Счита, че възлагащият орган по приходите - Светлана Каменова Петрова - не е имала териториална компетентност да възлага извършване на ревизия и да определя компетентен орган по издаване на РА за ревизираното лице. Оплакването е основателно. Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1204003/16.11.2012 г., с която са определени като ревизиращи органи Диана Кръстева и Силвана Шопова, е издадена от Светлана Каменова Петрова, началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Заповедта за определяне на компетентен орган за издаване на РА /ЗОКО/ № К1204003/12.12.2012 г., с която е определена Диана Кръстева, също е издадена от Светлана Каменова Петрова, началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. РА от 10.02.2013 г. е издаден от Диана Кръстева. Със заповед № Д-931/04.07.2011 г., издадена от Директора на ТД на НАП Варна - Светлан Петков, на основание чл. 11 ЗНАП и чл. 112, ал. 2., т. 1 ДОПК са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии като за ИРМ- Търговище са определени Геновева Койчева Атанасова, началник сектор "Ревизии", а при нейно отсъствие - Иванка Петрова Иванова. По силата на същата заповед Светлана Каменова Петрова, началник сектор "Ревизии" е определена за ИРМ-Шумен. Със заповеди № 1597/01.11.2012 г. и № Д-1599/01.11.2012 г., издадени от Чавдар Янков, и. д. директор на ТД на НАП Варна съгласно цитирана като номер и без издател, също и неприложена заповед № ЗЦУ-534/4.05.2010 г., Светлана Каменова Петрова е определена да издава ЗВР за ИРМ-Шумен, а за ИРМ-Търговище са определени да издават ЗВР - Геновева Койчева Атанасова, при отсъствие замествана - от Румяна Атанасова Николова. Касационната инстанция намира, че от тези доказателства не се установява Светлана Каменова Петрова да е компетентна да издава ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище и данъчен адрес в община Омуртаг, област Търговище. ИРМ Търговище е включен в ТД на НАП Варна. От съдържанието на Заповеди № Д-931/4.07.2011 г., № 1597/1.11.2012 г. и № Д-1599/1.11.2012 г., може да бъде направен извод, че упълномощаването на Светлана Каменова Петрова като орган по приходите - началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна е поименно, както и ограничено с териториален обхват - само за територията на ИРМ Шумен, респективно за ревизираните лица със седалище на тази територия. Съдържанието на тези заповеди е така формулирано, че се прави разграничение между различните органи по приходите, на които са възложени отделни правомощия на директора на ТД на НАП - Варна като правомощията на Светлана Каменова Петрова са за издаване на ЗВР, но при изричното отбелязване за ИРМ Шумен. От друга страна за ИРМ-Търговище, на територията на което е седалището, адресът за кореспонденция и адресът по чл. 8 от ДОПК на ревизираното лице "Лего" ЕООД, оправомощаването за издаване на ЗВР и ЗОКО е направено за други органи по приходите - Геновева Атанасова, а по заместване - Румяна Николова и Иванка Иванова. Правомощията за издаване на ЗВР и ЗОКО по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който може на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП да ги предостави за упражняване на друг орган по приходите, което означава, че тези правомощия могат да бъдат предоставяни както в пълен обем, така и частично - за ЗВР и ЗОКО, само за ЗВР или само за ЗОКО, за всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП или за част от тях. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е упълномощил различни органи по приходите с различни правомощия, включително като е ограничил и териториалната им компетентност, което е ясно видимо от всички представени заповеди за упълномощаване. В този смисъл, с оглед изричното съдържание на тези заповеди на директора на ТД на НАП-Варна, не може да се приеме, че поради включването на ИРМ-Търговище в териториалния обхват на ТД на НАП-Варна, други органи по приходите, извън изрично оправомощените и посочени поименно за това, имат правомощие да издават ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП-Варна. Това би било така ако не съществуваше в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват. От изложеното следва, че ревизията е възложена от некомпетентен орган и ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, поради което РА е нищожен. За пълнота на изложението и в подкрепа на изводите за некомпетентност на издателя на ЗВР и ЗОКО е от значение обстоятелството, че по делото е останало недоказано, че заповеди № 1597/1.11.2012 г. и № Д-1599/1.11.2012 г. са издадени от надлежно оправомощено за това лице, изпълняващо длъжността директор на ТД на НАП Варна. Като издател на двете заповеди е посочено лицето Чавдар Янков, действащо съгласно цитирана заповед № ЗЦУ-534/4.05.2010 г. Тази заповед не е представена като доказателство по делото, поради което не е ясно съдържанието, издателят й и предпоставките, които следва да са налице, за да възникне компетентността на Ч. Янков. Ето защо не може да се направи ползващият приходните органи извод, че Ч. Янков е надлежно оправомощен да действа вместо или от името на директор на ТД на НАП. По изложените съображения касационният съд намира, че ревизионният акт, предмет на обжалване пред АС Варна е нищожен. Въпреки че, пред АС Варна жалбоподателят не е навеждал конкретни оплаквания за нищожност на ревизионния акт, съдът е бил длъжен като инстанция по съществото на спора съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК да извърши служебно преценка дали РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, независимо от навадените от страните доводи. В случая решаващият съд е събрал доказателства във връзка с установяване на компетентността на издателя на акта, но при преценката им е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Решението на АС Варна следва да се отмени като неправилно, материално незаконосъобразно, като вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на ревизионния акт. При този изход на спора в тежест на бюджета на приходните органи и в полза на касатора и жалбоподател пред първата инстанция следва да се присъдят направените разноски за такси и адвокатско възнаграждение - по списък за разноски и доказателства за платени такива - 1580 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение