Решение № 11086 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез пълномощник Т. Цикова - старши юрисконсулт срещу решение 1581 от 15.12.2023 г. на Административен съд София - област, постановено по адм. дело 648/2023 г., с което по жалба на ЕТ" И. С. -2014" е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., изх. 02-230-2600 от 09.03.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта на извършените намаления, съгласно таблица 14 по схема/мярка СЕПП, СПП, СПК и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на АССО за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на оспорения акт. Навежда доводи за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липсата на произнасяне по реда на чл.194, ал.2 от ГПК с определение или в мотивите на оспореното решение, относно откритото производство по оспорване истинността на доклад за проверка на площи по реда на чл.193 ГПК. Сочи, че изводите на съда противоречат на действителното фактическо положение, поради необсъждане на представените по делото писмени доказателства е заключението на приетата по делото експертиза. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспореното уведомително писмо. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително и такива за вещо лице по изготвената СТЕ. Ответникът по касация ЕТ "И. С.-2014", чрез процесуален представител адв. А. Чеглайски в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и наличие на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е отчел неуведомяването на заявителя за извършената проверка на място и лишаването му от участие в развилото се административно производство, както и обстоятелството, че не му били връчени доклади от проверка, по които същият не взел становище - нарушение по чл.35 и чл.36 АПК. На следващо място, съдът е приел, че административният акт е издаден при липсата на правни и фактически основания, което представлява нарушение на формата на акта. Според административния съд от акта не става ясно, коя от посочените в чл.13 от Наредба 6 от 24.02.2015г. хипотези, органа е приел за нарушена и на следващо място в посочената разпоредба липсва основание за отказ за оторизация, поради опожарени площи - самостоятелно основание за отмяна на акта по чл.146, т. 2 от АПК. Относно неправилно приложение на материалния закон, съдът е отчел, че след като в окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" фигурират изцяло всички парцели на жалбоподателя(сега ответник), включително и сочените като опожарени, административният орган е бил длъжен да се съобрази с влезлия в сила административен акт, с който заявените парцели са преценени като допустими за подпомагане. Според АССО, ДФЗ не е компетентен да преценява дали съответните парцели са допустими за подпомагане, това е правомощие на министъра на земеделието и храните и с влязлата в сила заповед, същият е преценил, че са допустими. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът приема, че оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено от компетентния орган, но изводите му за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на предвидената форма са необосновани в резултат от допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата съдебна инстанция намира,ч е оспореното писмо отговаря на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания и съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. В оспорения акт в табличен вид и поясненията към тях са посочени наддекларираните площи и правните основания, по силата на които е отказана оторизация на заявените субсидии. Безспорно е установено, че от общо наддекларираната площ, за която е отказан финансиране, 10,78 ха (0,01 ха + 10,77 ха) са опожарени. В таблица 1 "Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г, след извършени проверки за допустимост на площите", изрично са посочени освен декларираните парцели с тяхната площ, площта на парцелите след извършените административни проверки, така и разликата между декларираната и установената площ на БЗС /парцел (наддекларирана площ) (ха). В последната колона на таблицата за всеки от двата парцела са посочени причините за наддеклариране и това е извършена проверка на място на 30.09.2019г. в землището на [населено място] и установена опожарена площ от 10.79ха, от която след пресичане е установена увредена площ за първия парцел 0,01ха, въведена в графа недопустима площ и увредена площ за втория парцел 10,77ха., въведена в графа измерена недопустима площ. В поясненията към колона 8 от таблица 1 на УП, отново като причини за наддеклариране е посочена извършената проверка на място на 30.09.2019г. в землището на [населено място] с установена опожарена площ, въведена в графа измерена недопустима площ. Тези причини за наддеклариране на площите, посочени от органа в оспореното уведомително писмо, представляват и фактическите основания( съображения или мотиви на органа) за отказ за финансиране по съответните схеми и мерки за 2019г. Така изложените фактически основания на органа кореспондират и на посоченото в писмото правно основание за постановения отказ, а именно чл.43, ал .3, т.4 от ЗПЗП във вр. с чл.10, ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40. Министърът на земеделието и храните е определил с наредба критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и това е Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ в приложимата й редакция към датата на издаване на акта. В оспореното уведомително писмо като правно основание за намаляване на исканите суми по заявлението е посочена разпоредбата на чл.10, ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018г., съгласно която временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. При цялостен анализ на оспореното уведомително писмо, съдържащо таблици с колони и пояснения на органа към всяка една от тях се налага извода, че същото е издадено при спазване на изискването на чл.59, ал.2 от АПК за форма на ИАА, включително и по т.4 и същото съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта, противно на приетото от съда. Основателно е и наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание на 29.09.2023г. по оспорване на жалбоподателя, съдът е открил производство по оспорване на доклад за проверка на площи от 15.11.2019г. на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. С определението съдът е постановил, че тежестта за доказване истинността на документа пада върху страната, която го оспорва. С това определение е приключила и дейността на съда по откритото производство по реда на чл.193 от ГПК. Липсва произнасяне от страна на съда, относно резултата от откритото производство по чл.193, ал.1 ГПК по оспорване на доклада от проверка на площи от 15.11.2019г., както с нарочно определение по реда на чл.194, ал.2 от ГПК, с което след проверка съдът признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински, като в последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. Не е налице произнасяне от страна на съда по оспорването на документа и по реда на чл.194, ал.3 от ГПК и с решението по делото. По отношение оспорването на истинността на официалните документи, какъвто представлява доклада за проверка на площи, следва да се има предвид, че съгласно дефиницията по чл.179, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с чл.144 от АПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. На съда е предоставена преценката дали да разпита лицата на основание чл.171, ал.1 от АПК, да назначи почеркова експертиза служебно или по искане на страните, на основание чл.171, ал.1 от АПК. Ефектът от процесуалните пропускания на първостепенния съд е опорочаване на познавателната му дейност за доказателствени факти. Докладът за проверка на площи и констатациите в него са послужили като основание на административния орган, да издаде оспореното пред съда уведомително писмо и е представен за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнение на законовите изисквания при издаването му по силата на чл.170, ал.1 от АПК. Затова и засяга решаващия извод на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършената проверка на място, съставянето на доклада и невръчването му на земеделския стопанин и нарушение на материалния закон. Дължима е отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В новото първоинстанционно производство съдът следва да се произнесе , като довърши проверката по чл. 194 ГПК на оспорения документ с произнасяне по оспорването; да разпредели правилно доказателствената тежест за страните и събере допустимите доказателства във връзка с това оспорване. Едва след произнасянето по чл.194 от ГПК, с нарочно определение или с решението по делото, съдът ще следва да обсъди доказателствената стойност на това писмено доказателство и фактите посочени в него, включително и дали при извършването на проверката на място, обективирана в доклада са допуснати нарушения. Също така, съдът ще следва да съобрази и представените доказателства за уведомяването на ЕТ "И. С. - 2014" за извършената проверка и изготвения доклад за проверка на площи - Уведомително писмо, изх. 01 - 152 -6500 от 15.11.2019г., както и уведомление изх. 05 - 2 - 152/1 от 06.01.2020г. , приложени към доклада за проверка на площи и да съобрази доколко е съществено нарушението за неуведомяване на заявителя на помощта за извършената проверка на място, както и невръчването на доклада от проверката лично на лицето като вземе предвид, че лицето е упражнило правото си на жалба срещу издадения неблагоприятен акт, с което защита на правата и законните му интереси е гарантирана. По искането за разноски ще се произнесе първата инстанция чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК , Върховният административен съд, пето отделение