Решение № 2570 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2013 г.

Решение № 2570 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 2601/18.04.2013 г., постановено по адм. 3103/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 101003505/30.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 96/16.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде отхвърлена жалбата против РА по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Иван Георгиев Милушев оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение № 2601/18.04.2013 г., постановено по адм. 3103/2012 г. по описа на АССГ е отменен РА № 101003505/30.06.2011 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 96/16.01.2012 г. ДД "ОУИ", с който на Иван Георгиев Милушев са установени допълнителни публични вземания - данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ отм.) и данък по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периодите от 01.01.2003 г. до 31.12.2007 г. в общ размер на 26 985,93 лв. и съответните лихви в общ размер на 13 643,58 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, при чието издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, но в него са формирани изводи върху "липсваща фактическа и правна опора". Решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, защото в нито един от ревизираните данъчни периоди не е налице недостиг на средства т. е. необосновано органите по приходите са определили данъчната основа за облагане на ревизираното лице по особения ред. АССГ подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е кредитирал представените в съдебната фаза писмени доказателства - нотариални актове и договори за заем, които са използвани при изготвяне на неоспорените основно и допълнително заключение на вещото лице Слънчезар Стоев. Решаващият съд е приел за доказани всички твърдения на Иван Георгиев Милушев с изключения обстоятелството, че е получил застрахователни обезщетения, за които не са представени никакви доказателства. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. При правилно установена фактическа обстановка АССГ задълбочено и подробно е обосновал законосъобразни правни изводи. Фактическите изводи на АССГ са обосновани върху приетите без оспорване основно и допълнително заключения на вещото лице Слънчезар Стоев, които е изготвено само въз основа на събраните неоспорени писмени доказателства. Възраженията в касационната жалба на практика представляват и несвоевременно оспорване на писмени доказателства и заключения на съдебна експертиза. АССГ не е допуснал процесуални нарушения като е формирал фактическите си изводи въз основа на писмени доказателства и заключения на вещо лице, приети в присъствие на процесуални представители на страните по спора и без оспорване. Действително писмените доказателства, ангажирани от Иван Георгиев Милушев са представени за първи път в съдебната фаза на производството, но тяхната автентичност и действителност не е оспорена по надлежния процесуален ред. Не е налице процесуална пречка за ангажиране на доказателства за относими към спора факти в съдебното производство по обжалване на РА, независимо от процесуалното бездействие във фазата на данъчното производство. Това процесуално поведение е скрепено с последиците на чл. 161, ал. 3 от ДОПК - понасяне тежестта на разноските независимо от изхода на спора, но не може да бъде разглеждано като основание за ограничаване на правото на защита в проявлението му да се ангажират и представят доказателства по делото. Представените писмени доказателства имат характер на частни документи (част от тях: нотариалните актове с достоверна дата), но при приемането им в съдебно заседание не са оспорени и при преценка какви факти се установяват с тях решаващият съд не е имал основание да не ги кредитира. Аналогична е ситуацията и със заключенията на вещото лице, които са базирани върху тези писмени доказателства, които не са оспорени. В съответствие с процесуалните правила АССГ е кредитирал заключенията на съдебния експерт като компетентни, вътрешно непротиворечиви и изчерпателни. Представените с касационната жалба писмени доказателства, които установяват косвени факти от значение за доводите на страните по спора са насочени към опровергаване на възприетата от решаващият съд фактическа обстановка по спора, но не могат да бъдат възприети като доказателства по смисъла на 219, ал. 1 от АПК. Решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения като не е събрал тези доказателства, защото те не са били ангажирани своевременно от страната, която ги представя за първи път пред касационната инстанция. Тези писмени доказателства са в подкрепа на доводите на касатора за неосъществяване на фактите, установени с приетите като неоспорени писмени доказателства от първата инстанция и биха били допустими в процедура по оспорване на писмени доказателства, каквато не е открита. Допълнително следва да бъде посочено, че липсата на отразяване в публикуваните в търговския регистър финансови отчети на "България М" ЕООД и "Арт" ЕООД на предоставени заеми на едноличния им собственик Иван Георгиев Милушев, не може да бъде разглеждана като достатъчна за формиране на извод, че такива заеми не са предоставени. По делото са представени достатъчно други неоспорени доказателства: разходни касови ордери, хронологичен опис на счетоводна сметка 157 "Заеми на физически лица", хронологичен опис на счетоводна сметка 500 "Каса", договори за заем, банкови извлечения, договор за банков заем, отчет по банкова сметка, анализирани и съпоставени от вещото лице Стоев, от които правилно АССГ е приел за установено, че "България М" ЕООД и "Арт" ЕООД са имали финансова възможност и са предоставили парични средства на заем на Иван Георгиев Милушев. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за обоснован и съответстващ на събраните по делото доказателства изводът на АССГ, че не налице недостиг на парични средства през ревизираните периоди. Неоснователно е единственото конкретно твърдения в касационната жалба, а именно, че АССГ не е следвало да кредитира представените за първи път пред него писмени доказателства, от които е прието за установено, че ревизираното лице е получило през 2007 г. по силата на два договора за заем с търговски дружества парични средства, които като бъдат включени в паричния поток формират положителен резултат периода т. е. не е налице недостиг на парични средства. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон, поради което и касационната жалба, съдържаща оплакване само относно приложението на материалния закон е неоснователна. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което независимо от изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано. На основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК не следва да бъдат определяни разноски и за първата инстанция, които АССГ не е присъдил. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение