Решение № 7407 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2015 г.

Решение № 7407 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1640 от 13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 756/2013 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 161202313/23.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], поправен с РА за поправка № 1231070/12.09.2012 г., потвърдени с Решение № 1446/19.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е превратно е ценил представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Счита, че съвкупният им анализ сочи, че спорните доставки са реално осъществени. Акцентира върху установеното от ССчЕ счетоводно отразяване на фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, като се позовава на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспореният РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- П., чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените отменителни основания и взе предвид чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на производството пред Административен съд - П. е законосъобразността и обосноваността на РА № 161202313/23.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], поправен с РА за поправка № 1231070/12.09.2012 г., в частта, потвърдена с Решение № 1446/19.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП [населено място], с който на [фирма] е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 47 114,85 лв., ведно със съответните лихви за забава, по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], както и са начислени лихви за забава за несвоевременно издадени фактури за получени авансови плащания общо в размер на 12 876,68 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставката по фактурата, издадена от [фирма] е "реклама по Б. съгласно договор". След анализ на събраните доказателства приходните органи са приели, че спорната доставка не е реално осъществена. Преценили са, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Идентично заключение са формирали и досежно доставките, обективирани във фактурите, издадени от [фирма], с предмет - " бетон и услуга с бетон помпа". По отношение на издадените от [фирма] 8 броя фактури с предмет - "доставка на греди и дъски", органите по приходите са приели, че при неустановеност на технологичен, материален и кадрови потенциал на доставчика спорните доставки не са реално извършени. По фактурата, издадена от [фирма], с РА е отказан частично данъчен кредит в размер на 6 750 лв. поради неустановеност на авансовото плащане на част от посочената сума, възлизащи на 40 500 лв. В хода на ревизионното производство е констатирано още, че [фирма] не е издавало фактури и не е начислило ДДС в сроковете по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за получени авансови плащания от [фирма], поради което са начислени лихви за забава общо в размер на 12 876,68 лв. Възприемайки крайните изводи на органа по приходите първоинстанционният съд е съобразил, че представените доказателства към фактурата от [фирма] установяват, че доставката е реално извършена от трето лице - Рекламна агенция [фирма]. Посочил е, че по делото липсват доказателства за това каква е била цената на договорените дейности и дали и какво конкретно е извършил доставчикът [фирма]. Спрямо доставките по фактурите от [фирма] решаващият състав е приел, че събраните доказателства не установяват извършването им именно от издателя на фактурите. Този извод е обоснован с липсата на доказателства за начина на изпълнението на услугата, за строителния обект, в който е вложен закупеният бетон, както и за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, отчитайки, че ревизираното дружество е издавало и други фактури за последващи доставки към [фирма]. За доставките по фактурите, издадени от [фирма], съдът е съобразил липсата на доказателства за чия сметка е бил транспортът, от кой обект на доставчика са закупени стоките, за кой обект са предназначени, неустановеността на материалната и кадрова обезпеченост на доставчика, както и последващата реализация на стоките, с оглед на което е достигнал до извод, че не е доказано реалното извършване на изследваните доставки. Съдът е формирал заключение за законосъобразност на РА и в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 6 750 лв. по фактура № 22/30.05.2008 г., издадена от [фирма], с предмет - аванс по договор за апартамент № 362. Приел е, че след като заплатените по банков път парични суми са с 40 500 лв. по - малко от фактурираната, то данъкът за тази разлика не е бил изискуем, поради което за ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в установения с РА размер. Решаващият състав е посочил още, че след като ревизираното дружество не е издало фактури и не е начислило ДДС в сроковете по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за получените авансови плащания от [фирма], законосъобразно с РА са начислени лихви за забава в размер на 12 876,68 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им сила поотделно и в съвкупност, в резултат на което са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически констатации. Към тях правилно е приложен материалния закон, въз основа на който са изведени аргументирани правни изводи, подкрепящи заключението за законосъобразност на обжалвания РА. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството, че издадените на [фирма] фактури са надлежно осчетоводени от него при редовно водено счетоводство. Наличието на издадена фактура, коректното й счетоводно отразяване, включително в дневниците за продажбите и СД по ЗДДС при доставчика, не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставката. Само за действително осъществените стопански операции възниква право на приспадане на данъчен кредит, а неговото упражняване е обусловено от липсата на обективни данни за участие на получателя или за знанието му за данъчна измама. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с тълкуванията на СЕС по съединени дела С- 80/11 и С -142/11 г. С тях не се отрича необходимостта националният съдия да изследва реалното осъществяване на пряката доставка въз основа на конкретна преценка на ангажираните в тази връзка доказателства. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за упражняване на претендираното право. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, [фирма], СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). Неподкрепена от ангажираните в хода на съдебното производство доказателства е тезата на касатора за установеност на действителното извършване на доставката по фактурата, издадена от [фирма]. Друг извод не следва от представените от [фирма] писмени доказателства, установяващи преговарянето и закупуването на време за излъчване на телевизионна реклама от подизпълнителя [фирма]. При липсата на представени приемо- предавателни протоколи между подизпълнителя и прекия доставчик, както и между последния и ревизираното дружество, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е установено престирането на резултата от изследваната услуга на получателя. Същевременно, предмет на фактурата, издадена от [фирма] не е "преговарянето и закупуването на телевизионно време", а "реклама по Б. съгласно договор". При неконкретизирането на датата на посочения договор и на индивидуалните параметри на фактурираната реклама представените допълнителни писмени доказателства не биха могли да се обвържат еднозначно с изследваната услуга. Независимо, че издаденият сертификат удостоверява излъчването на реклама по Б., то не е установено, че това е сторено в резултат на извършена именно от прекия доставчик услуга. В тази хипотеза релевантна е добросъвестността на получателя, преценявана с оглед наличните обективни данни за знание, че услугата не е извършена от издателя на фактурата. Такъв извод следва от представеното писмо, с което едновременно се възлага и превъзлага услугата за преговаряне и закупуване на време за излъчване на телевизионна реклама, както и от същественото завишаване на цената на пряката доставка спрямо доставката на медията към подизпълнителя. В своята съвкупност тези обстоятелства мотивират заключението, че получателят е знаел, че спорната доставка не е извършена от издателя на фактурата, а неговата недобросъвестност обуславя извода, че законосъобразно с РА му е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит - т. 39 и т. 40 от Решението на СЕС по дело С- 78/12. Неоснователни са доводите в жалбата, че представените експедиционни бележки и заключението на експерта по ССчЕ установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от [фирма]. Относно констатациите на вещото лице първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав и обуславят преценката, че заключението в тази му част обосновано не е кредитирано. При липсата на доказателства за разполагаемостта на доставчика с фактурираните количества бетон представените експедиционни бележки, в качеството си на частни свидетелстващи документи, сами по себе си не биха могли да установят предаването на правото на разпореждане като собственик върху стоката от доставчика на получателя, нито извършването на фактурираната услуга със същата стока. Тъй като в тях се съдържа единствено изявление за получаването на бетона от издателя на фактурите, но не и от ревизираното дружество, то същите не биха могли да се ценят дори като индиция, че стоките са предадени на получателя и услугата е извършена. Ирелевантни за преценката за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са сочените доказателства за извършени плащания по фактурите, издадени от [фирма], след като в своята съвкупност ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. При разнородност на предмета на преките и последващите доставки обосновано първоинстанционният съд е счел, че не би могло еднозначно да се приеме, че е налице корелация между тях. Не е доказана разполагаемостта на доставчика със стоките, предмет на доставките, нито предаването им на получателя, поради което правилен е изводът, че фактурираните стопански операции не са действително осъществени. След като не са настъпили данъчни събития, то данъкът се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, с оглед на което за получателя не е налице право на приспадане. В касационната жалба не се съдържат никакви конкретни доводи относно неправилността на атакувания съдебен акт в частта за отказания данъчен кредит по фактура № 22/30.05.2008 г., издадена от [фирма] и за начислените лихви за забава за нефактурираните в срока по чл. 113, ал. 4 ЗДДС получени авансови плащания. Осъществената от настоящия състав проверка за правилното приложение на материалния закон сочи, че и в тази му част решението не страда от касационен порок, обуславящ неговата отмяна. Като е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения в касационното производство писмен отговор, възлизащо на сумата от 1 747.31 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение