Решение № 15497 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2013 г.

Решение № 15497 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Хидротурс 94" ООД моли да бъде отменено решение № 6104/15.11.2012 г. по адм. д. № 8618/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2000804923/14.04.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2000804923/14.04.2011 г. на ТД на НАП - София, с който за периода м. 01.2007 г. - м. 08.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви по фактури на "Диджитъл пикчърс" ООД, "Вива строй инженеринг" ООД и "Пана конструкшънс" ЕООД поради липса на осъществени доставки и в частта за определен корпоративен данък за 2007 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с осчетоводени разходи по фактури за услуги, които не са осъществени реално. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. Обсъдил е доводите на жалбоподателя и обосновано е приел, че в РА законосъобразно са определяни задълженията по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди. Обоснован е изводът на съда за недоказано осъществяване на доставки по спорните фактури. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Не са изложени съображения относно свидетелските показания, събрани по делото, който пропуск не е съществен, тъй като не е опорочил правилните крайни изводи на съда за липса на осъществени доставки. Единият от свидетелите е съученик на управителя на ревизираното лице, а другият не установява като служител на коя фирма е работил на обект на ревизираното лице. Третият свидетел със спортно образование е дал показания, че е извършвал консултантски услуги относно промяна на предназначението на сграда, които не са кредитирани от съда като достоверни и достатъчни, за да обосноват друг извод относно спорното осъществяване на доставките. Обосновано съдът е приел, че при липса на каквито и да било ДМА, включително компютър не е доказано изработването на рекламен банер и качването му на сайт в интернет, чийто адрес също не е посочен. Съдът е направил подробен анализ на доказателствата по делото и обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на доставките на услуги от издателите на спорните фактури. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 г. е неоснователно, тъй като в тях са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. Законосъобразен и съобразен с практиката на СЕО и СЕС е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на облагаема доставка. В този смисъла са решенията на СЕО и СЕС по дела С-152/02 г., С-642/11, С-43/11 г. и други. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 3503,58 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,