Решение № 8088 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2017 г.

Решение № 8088 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Ч. С., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р., срещу Решение № 209 от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 725 от 2016 г. по описа на Административен съд - В.. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт и да се постанови ново решение, с което изцяло да се уважат предявените искове. Претендират се разноски. Ответната страна – Областна дирекция "Земеделие" - В., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за обосновано, приетото от съда, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие" - В.. Твърди, че правилно е посочено че с решението, с което е отменен изричен отказ на адм. орган и преписката е върната за ново произнасяне по направеното искане за изземване на имотите, с оглед останалите доказателства по делото, не се установява причинната връзка между отменения отказ и причинените на ищеца вреди. Твърди, че е така, тъй като със самото решение се отменя изричен отказ на директора на ОД "Земеделие" – В. да се произнесе по искането за изземване, но с него не се установява, че земите се ползват от друго лице без правно основание. Дадените от РС – Бяла С. указания са за продължаване на производството и произнасяне със заповед за изземване на земеделските имоти по административен ред или за постановяване на мотивиран отказ от издаване на такава заповед. Твърди липса на бездействие на административния орган във връзка с неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, което да е в причинна връзка с твърдени от ищеца вреди. В този смисъл, смята, че съдът не е допуснал твърдените нарушения. Предвид гореизложеното счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно за него, подадена е в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. Съдът от първата инстанция е бил сезиран с искова молба на Ч. С. против Областна дирекция "Земеделие" - В., с която претендира обезщетение за причинени имуществени вреди на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган Областна Дирекция "Земеделие" – В., в резултат на които са му причинени вреди, както и пропуснати ползи. Съдът е бил сезиран с цена на иска в общ размер на 152 449. 01 лева, от които 121 728. 72 лева главница и лихви в размер на 30 720. 29 лева за наличие на действия и бездействия на административния орган ОД"Земеделие"-В., в резултат на които са му нанесени преки вреди, както и пропуснати ползи, изразяващи се в заплащане на арендна вноска по договор за аренда № 25/19.08.2013 г. за стопанската 2013-2014 г. срещу което не е получил действително предоставените му под аренда земи за ползване, описани подробно в молбата, както и мораторната лихва за периода 19.08.2013 г. до датата на предявяване на иска 29.12.2016 г. С исковата молба е направил искане за заплащане на следните суми: 1/57 032. 99 лв., представляваща внесена арендна вноска за стопанската 2013/2014 г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 2 мораторна лихва върху сумата от 57 032. 99 лв. за периода от 19.08.2013 г. до датата на предявяване на иска в общ размер на 17 271. 15 лв.; 3 сумата от 64 695. 73 лв. представляваща пропуснати ползи, а именно лишаването на жалбоподателя от възможността да получава добиви от едногодишни полски култури от площи предоставени му под аренда в общ размер на 451. 453 дка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 4 мораторната лихва върху сумата от 64 695. 73 лв. общо за слънчоглед и пшеница, като за слънчоглед за периода от 15.10.2014 г. до датата на завеждане на иска, относно претендираната главница в размер на 7 795. 8 лв., в размер на 1 444. 89 лв. и за пшеница за периода 15 юли 2014 г. датата на приключване на жътва на пшеницата до датата на предявяване на иска в размер на 12004. 25 лв. върху главницата 56 899. 30 лв. или мораторни лихви по тази претенция в общ размер на 13 449. 14 лв. С допълнителна молба уточнил, че вредите които претендира са преки и пропуснатите ползи и съответните мораторни лихви са в резултат на бездействия на АО, които са конкретизирани, както следва: 1 бездействие на АО за периода от датата на подписване на договора 19.08.2013 г. изразяващо се в отказ за съдействие и подписване на доброволно споразумение за разпределение на масиви за ползването на земите в землището на с. М..; 2 бездействие на АО да изготви служебно разпределение за ползване на масивите-земеделски земи в землището на с. М., за което са искали и намесата на МЗХ - писмо вх. № 94-469/30.01.2014 г., с копие до ОДЗ-В.; 3 бездействие изразяващо се в неизпълнение на указанията на съда, дадени по силата на решение по адм. дело № 305/2014 г. на РС-Бяла С. и 4/незаконосъобразен отказ за издаване на заповед за изземване, обективиран в писмо отказ на Директора на ОД "Земеделие"-В. № 688 от 10.04.2014 г., като незаконосъобразността на този отказ е прогласена с решение на РС – Бяла С. по адм. дело № 305/2014 г. Посочил, че периода за който се претендира обезщетение е от 06.08.2013 г. - датата на която са заплатени всички дължими суми по договора за аренда до 30.09.2014 г. - края на селскостопанската 2013-2014 г. В с. з. е административният съд е допуснал увеличение на иска както следва: както следва: Предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 57 032. 99 лева, в размер на 17 271. 15 лева, представляваща заплатена арендна вноска се увеличава със сумата от 2 238. 26 лева или общ размер на иска за сумата от 19 509. 41 лева. Предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 56 899. 93 лева, /представляваща пропуснати ползи от пшеница/ в размер на 12 004. 25 лева се увеличава със сумата от 2233. 17 лева или общ размер на иска сумата от 14 237. 42 лева. Предявеният иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 7 795. 80 лева, /представляваща пропуснати ползи от слънчоглед/ в размер на 1444. 89 лева се увеличава със сумата от 305. 95 лева или общ размер на иска сумата от 1750. 84 лева. От приложените по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е установил, че Ч. С. е регистриран като земеделски производител на 28.02.2012 г. в ОДЗ-С.. Представен е сключен договор за аренда № 25/19.08.2013 г. между МЗХ-С., чрез Директора на ОД "Земеделие" - В., като арендодател от една страна и от друга страна Стойчев, като арендатор за земи намиращи се в землището на с. Б., с. Д., с. М., с. Т., обл. В., като подробно в договора са описани имотите с техните номера, категория, площ, местонахождение и граници. На основание така сключения договор за аренда на 19.08.2013 г. е изготвен протокол - опис № 25/19.08.2013 г., с който арендодателят предоставя на арендатора за временно ползване земеделска земя от ДПЗ, намираща се в землището на с. Б., с. Д., с. М., с. Т., обл. В., като подробно в договора са описани имотите с техните номера, категория, площ, местонахождение и граници, като същият е подписан от и ОДЗ-В., като представител на МЗХ. Приложени са вносна бележка за заплатена 100% арендна вноска в полза на ОДЗ-В. за 2013-2014 г. в размер на 72 134. 58 лева, както вносни бележки за заплатена сума за участие в търг за имоти с. М.. Съдът е установил, че предявения иск за заплащане на обезщетение касае отдадените на ищеца земи под аренда в землището на с. М., общ. Б., обл. В. за стопанската 2013/2014 г. Представено е заявление - искане рег. № 688/07.04.2014 г. от Стойчев до ОДЗ-В., с което същият като ползвател на правно основание на земеделски земи от ДПФ за землището на с. М., общ. Б. е поскал да се издаде заповед за изземване на подробно описаните в заявлението земеделски имоти и същите да му бъдат предоставени за ползване по съответния административен ред. Във вр. с искането на същият е отговорено с писмо рег. № 688/10.04.2014 г. на ОДЗ-В. да се обърне към кмета на населеното място по местонахождението на имотите за издаване на заповед за изземване, както и че има право да подпише допълнително споразумение тези земи да бъдат изключени от договора със съгласието и на двете страни изразено писмено. Също така е посочено, че при проверка в регистъра е установено, че са предоставени сортови семена с договор за аренда № 12/22.12.2009 г. Писмото е оспорено по съдебен ред с жалба от 23.04.2014 г. пред РС-Бяла С., който с Решение № 169/07.07.2014 г., постановено по адм. дело № 305/2014 г. е отменил отказа на ОДЗ-В., обективиран в писмо рег. № 688/10.04.2014 г. на ОДЗ-В. и е върнал преписката на адм. орган за ново произнасяне по направеното искане, като решението е влязло в законна сила на 18.09.2014 г. Приложено е и писмо рег. № 94-469/30.01.2017 г. на МЗХ, с което Стойнев е поискал от МЗХ с копие до ОДЗ-В., поради неизготвен в срок проект за служебно разпределение на масиви на имоти в землището на с. М. за стопанската 2013/2014 г. да се възложи в най - кратък срок изготвянето на проект за служебно разпределение на земеделски земи в землището на с. М.. Представено е и заявление до ОСЗ-Бяла С. вх. № 022 М/30.07.2013 г. по чл. 70, ал. 1 ППЗСППЗ за стопанската 2013/2014 г. /стр. 21/. Представено е и заявление искане до Кмета на Община Б. № 1038/04.04.2014 г. с искане за изземване на имотите описани в заявлението, отговор по направеното искане изх. № 1038/1/30.04.2014 г., който е оспорен пред РС-Бяла С. и е било образувано адм. дело № 380/2014 г., като с постановеното решение жалбата на ищецът е оставена без уважение. С оглед на установяване на фактическата обстановка по делото от съда са назначени съдебно – агротехническата и експертиза, от която са изчислени средният добив от пшеница, слънчоглед и приблизителните срокове за засяване и прибиране на реколтата за сочените райони, разпитани са свидетели. За да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, съдът от първата инстанция е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие". Изложени са съображения, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, т. е. липсва първият и основен елемент от състава на деликтната отговорност. Посочено е, че не е налице и причинна връзка между вредите и незаконосъобразна административна дейност на областна дирекция "Земеделие", изразяваща се в твърдяното незаконосъобразно бездействие. Приел е, че е неоснователно и искането за пропуснати ползи, невъзможност за реализиране на продукция на отдадените под аренда земи, а именно да получи добиви от слънчоглед и пшеница по твърденията на ищеца, тъй като няма данни при сключването на договор за аренда да са платени, извършените дейности, подробно описани в договора, нито данни за подготовка на за оран или други манипулации за стопанската 2013/2014 г., за закупени семена и торове, както и доказателства за извършени плащания от страна на Стойчев. Отделно от тези мотиви, съдът е изложил съображения, че искът е бил насочен срещу ненадлежен ответник, тъй като се претендират имуществени вреди, понесени в резултат на сключен договор за аренда № 25/19.08.2013 г., като договорът е сключен между ищеца и Министерството на земеделието и храните, чрез директора на ОДЗ-В.. Според съда това не следва да означава, че същият се явява надлежен ответник по делото, срещу който следва да се предяви иска. Така постановеното решение е валидно, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разгледал по същество иска, насочен срещу Областна дирекция "Земеделие" гр. В., като е приел, че този ответник се явява ненадлежен такъв, доколкото от обстоятелствената част на исковата молба е установил, че вредите се претендират от арендния договор, подписан между ищеца и Министрество на земеделието и храните. Исковото производство по чл. 203 и сл. АПК е предназначено да реализира в полза на увредените граждани и юридически лица отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите на администрацията. Доколкото материалноправната отговорност е на държавата, то процесуалната легитимация на нейните процесуални субституенти следва да се определи от ищеца съобразно правилото на чл. 205 АПК. За разлика от гражданския процес, който се развива по реда и правилата на ГПК, при който следва да е налице пълно съвпадение между материалноправна и процесуална легитимация и посоченият от ищеца ответник е и материалноправно отговорен за вредите, то ответник в производството по чл. 203 АПК не е министърът на финансите или МРРБ /чл. 31 ГПК/, които са представители на държавата, а юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 9, ал. 4 АПК, административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. В случай, че ответната страна е счетена за ненадлежна такава, съдът е длъжен да осъществи процесуално съдействие за правилното конституиране на надлежния ответник, още повече, че чрез неговото участие не се реализира личната му имуществена отговорност за причинен административен деликт, а се реализира отговорността на държавата, на която ответникът по чл. 205 АПК не е представител по см. на чл. 31 ГПК, а е само процесуален субституент. В хипотеза, когато съдът намери, че посочения от ищеца ответник не отговаря на изискванията на чл. 205 АПК и това поражда въпрос относно основанието на исковата претенция - дали вредите се претендират от административен акт или от действие или бездействие на административен орган, то съдът е длъжен да укаже на ищеца да изясни предмета на спора. В настоящия случай съдът е пропуснал да изясни този въпрос, поради което като резултат е отхвърил иска с мотив за наличие на ненадлежен ответник. В случай, че вредите се претендират от незаконосъбразно действие или бездействие, доколкото административните правомощия на органите са винаги установени в закон, за да се произнесе по съществото на спора, съдът е длъжен да посочи какви са дължимите от органа действия, има ли нарушение на изискванията на закона и в какво се състои то. Като е пропуснал да извърши това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушение води от омня на съдебния акт. С оглед на изложеното, на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд