Решение № 9404 от 13.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Предмет на разглеждане по делото са касационна жалба с вх. 883 от 05.03.2019 г. и частна жалба вх. 698 от 18.02.2019 г., подадени от В. Кутинчева, чрез пълномощника й адв. Д. Димитрова, съответно срещу Решение 2 от 15.02.2019 г. и протоколно определение от 07.02.2019 г., постановени по адм. дело 191/2018 г. от Административен съд Русе. С посоченото решение е отхвърлена жалбата й в частта, с която се иска обявяване на нищожността на Акт с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2010 (тази програма е до 2020 година) за кампания 2016, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. С протоколното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. Кутинчева срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г. от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година за кампания 2016, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която се иска отмяната му като незаконосъобразен административен акт и производството по делото е прекратено. За да прекрати производството в тази му част първоинстанционния съд е приел, че оспорването е просрочено. Правилен и законосъобразен извод на съда, който следва да бъде потвърден. Акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г. от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година за кампания 2016, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е оспорен от В. Кутинчева по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите на 04.09.2017г. 14 дневният срок за произнасяне е изтекъл на 19.09.2017г.Именно от тази дата - 19.09.2017 г., в която министърът е разполагал с административната преписка в пълнота, е започнал да тече двуседмичния срок за произнасянето му, регламентиран в чл. 97, ал. 1 АПК и законният срок е изтекъл на дата 19.09.2019 г. /вторник - присъствен ден/. Във визирания срок няма произнасяне от страна на министъра, поради което от крайната дата, на която е следвало да се произнесе министърът - 19.09.2017 г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 3, предложение последно във връзка с ал. 1 от АПК. С оглед на това законният срок е изтекъл на 03.10.2017 г. . Жалбата на Кутинчева до Административен съд - Русе е подадена на 05.12.2017 г., т.е. два месеца по- късно , поради което същата е просрочена. В случая точно е съобразено Тълкувателно решение 6/30.06.2015 г. по т. д. 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, според което при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. С Определение 3067 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело 4582/2019 г. от тричленен състав на ВАС производството е прекратено и делото е изпратено на АС Русе за произнасяне по молбата на г-жа Кутинчева по чл. 161 АПК. С Определение от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело 191/2018 г. решаващият съд е отхвърлил искането за възстановяване на срока по чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 АПК за обжалване по съдебен ред на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г. от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година за кампания 2016, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С Определение 10871 от 07.08.2020 г., постановено по адм. дело 8060/2020 г. от ВАС, тричленен състав е оставено в сила Определение от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело 191/2018 г. Предмет на разглеждане в настоящото производство е касационната жалба с вх. 883 от 05.03.2019 г. подадена от В. Кутинчева, чрез пълномощника й адв. Д. Димитрова, срещу Решение 2 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело 191/2018 г. от АС Русе, с което е отхвърлено оспорването й в частта, с която се иска обявяване на нищожност на акт с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година за кампания 2016, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и оспорващата е осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото. В съдебно заседание, редовно призована, касаторката не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответната страна Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) не е взел становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред решаващия съд, с твърдения за нищожност, е Акт с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2010 (тази програма е до 2020 година) за кампания 2016, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София. Съдът е приел оспорването за допустимо, но неоснователно и го е отхвърлил, като с оглед на изхода на спора е присъдил на ДФЗ понесените по делото разноски. За да постанови този правен резултат е приел за установено, че актът с изх. 01-6500/4223 от 07.07.2017 г.: 1. Е издаден от компетентния административен орган ДФЗ, който е акредитиран като единствена Разплащателна агенция за РБ за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно чл. 11 и чл. 11а ЗПЗП. Съгласно чл.20а от ЗПЗП и чл.10, т.1 и т.2 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност и я представлява; 2. В кръга на предоставените му по закон правомощия; 3. В предписаната от чл. 59 АПК писмена форма с изложени мотиви; 4. При спазване на процесуалните правила и целта на закона и 5. При правилно приложение на материалния закон. Приел е още, че за да е налице порока нищожност във формата на акта, той следва да е токова съществен, че практически да се приравни на липса на форма, респ. липса на волеизявление на административния орган, което в случая е приел за недоказано. Липсата на мотиви, както и нарушението на материалния закон е приел за основание да се търси унищожаемост, а не нищожност на административния акт, освен ако актът не е бил издаден при отсъствието на каквато и да било законова норма. В случая от установеното от фактическа страна и от анализа на представените писмени доказателства съдът е направил извод, че жалбоподателката не е доказала наличието на порока нищожност и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторката отменителни основания. В теорията на правото общ разграничителен критерий между нищожни и унищожаеми административни актове не е установен. Академик Петко Стайнов предлага следният критерий: Когато актът страда от важен, силен, тежък или съществен порок, той е нищожен; когато порокът е слаб, когато нормата, която е нарушена, е по-слаба или по-маловажна, тогава актът е само унищожаем и още: Делението между унищожаеми и нищожни актове се свързва главно с двата първи субективни порока на административните актове некомпетентност и съществено нарушение на законната форма (вж. Петко Стайнов Административно правосъдие, изд. на БАН). В случая обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма, като съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Ето защо изводът му, че оспорваният акт не страда от порока нищожност се споделят от настоящата инстанция, която в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на решаващия съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение