Решение № 3639 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2017 г.

Решение № 3639 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/, Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Иванова, против решение № 4461/4.07.2017 г. по адм. дело № 801/2017 г. на Административен съд С. - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: П. Е. Ч., чрез пълномощника му - адв. Ножарова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена пот надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното решение от касационната инстанция, Административен съд С.-град е отменил Заповед № РД-30-70/14.08.2014 г. на директора на Д "ОбСК", СО, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстрояване на подпокривно пространство на жилищна сграда /старата къща/", находящ се в имот пл. № 8, кв. 35, м. "ГГЦ", зона "Г-14" по плана на гр. С., спрямо извършителя - П. Е. Ч.. За да отмени заповедта е прието от съда, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Отчетено е, че строежът не разполага със строителни книжа и че не е търпим, предвид годината на извършването му - 2002 г. Въпреки това е изведен извод, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като за строежа към 2002 г. не са се изисквали строителни книжа - чл. 151 ЗУТ /ред. Д. в. бр. 43/2002 г./. Възприемайки изцяло заключението на СТЕ е направен извод, че строежът представлява ремонт и реконструкция на покрив, при който не се увеличава етажността на сградата и конструкцията й, не се нарушават основните параметри на застрояване в парцела и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. За този ремонт и реконструкция към 2002 г. не са се изисквали строителни книжа, като такова изискване е въведено с изменението на § 5, т. 38 ДР ЗУТ - Д. в. бр. 65/22.07.2003 г. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, съгласно приетото и неоспорено заключение на СТЕ, че строежът представлява основен ремонт и реконструкция на покрив на стара двуетажна жилищна сграда, изразяващи се в подмяна на покривната конструкция с нова и извършено надзиждане на зидовете на подпокривното пространство с различни размери, най-малкия от които е 1,00 м., с оформяне на отвори за осветление /прозорци/, без увеличаване на кота било, а само на кота корниз. Съгласно в. л. /протокол с. з. на 7.06.2017 г./ с извършения строеж се увеличава обема на подпокривното пространство. По определенията, дадени в § 5, т. 42 и т. 44 от ДР ЗУТ, "основния ремонт" и "реконструкцията" като вид строителни действия, засягат конструктивни елементи на сградата, в случая покрива и ограждащите му зидове, тъй като са свързани с подмяната на покрива, който е част от конструкцията на сградата, както и се изпълнява нов строеж - допълнително иззиждане на надзид с различна височина от четирите страни на покрива и направа на отвори /прозорци/ в него, който също засяга конструкцията на сградата и увеличава натоварванията и носимоспособността й, обратно на приетото от съда. За този вид строителни работи, представляващи "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ се изискват строителни книжа, както към периода на извършването им - 2002 г., така и към датата на издаване на заповедта. В тази връзка незаконосъобразен е извода на съда, че съгласно чл. 151 ЗУТ /ред. Д. в. бр. 43/2002 г./, за процесния строеж не са се изисквали строителни книжа. В случая разпоредбата на чл. 151 ЗУТ в цитираната редакция, а и към редакцията в сила към датата на издаване на заповедта, е неприложима, защото тя визира извършването на текущи ремонти и вътрешни преустройства на сгради, с които не се засягат конструктивни елементи, каквато хипотеза в случая не е налице. Разпоредбата на § 5, т. 38 ДР ЗУТ към 2002 г. определя като строежи и реконструкциите на сгради и техните преустройства. Тази реконструкция не е вътрешен ремонт, защото засяга конструкцията на сградата, в частта на подпокривното пространство и покрива, чрез увеличаване на натоварванията. От изложеното следва, че за процесния строеж са били необходими строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, а поради липсата им, същият законосъобразно е определен като незаконен и е разпоредено премахването му на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид приетата от съда година на строителство - 2002 г., неправилен е извода на съда, че строежа е търпим, въпреки неприложимостта на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. При неприложимост на посочените разпоредби, незаконният строеж не може да бъде "търпим". Налице е неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на П. Е. Ч. срещу заповедта на директора на Д "ОбСК", СО, бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход по спора и направеното искане, на касаторът се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение