Решение № 3596 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2010 г.

Решение № 3596 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "С & М Билд" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Николай Георгиев Станчев, чрез пълномощника адв. Стилиян Косев, против решение № 711/06.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2418/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 030900175/25.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът необосновано е достигнал до извода, че не е възникнало право на данъчен кредит, след като не е доказана кадровата обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките. Допуснал е също процесуално нарушение, като не е указал на жалбоподателя, че за някои обстоятелства от съществено значение за спора не сочи доказателства. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата като е приел, че по процесните фактури не е доказано осъществяването на реални доставки. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "С & М Билд" ЕООД против ревизионен акт № 030900175/25.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 365/13.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. С решението дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 867 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 18805,40 лв. и са начислени лихви в размер на 2040,33 лв. по фактури № № 20/26.03.08 г., 130/05.08.08 г., 135/08.08.08 г. и 142/14.08.08 г., издадени от "Адриа Корпорейшън" ЕООД и по фактури № 192/07.10.08 г. и № 198/21.10.08 г., издадени от "Томилимпекс" ЕООД, поради това че не е установено реалното осъществяване на доставки по тези фактури. Относно фактурите, издадени от "Адриа Корпорейшън" ЕООД съдът е приел, че първата от посочените има за предмет извършване на строително-монтажни работи /СМР/ на военен клуб в гр. Ботевград, а останалите - доставка на строителни материали, като предходен доставчик е посочен "Кинго" ЕООД по фактура № 871/26.03.08 г. - за СМР и фактура № 1379/05.08.08 г. - за строителни материали. От представените доказателства е установено, че има сключен договор за извършване на СМР на посочения обект между ревизираното лице и "Адриа Корпорейшън" ЕООД и друг договор между последния и "Кинго" ЕООД като подизпълнител, съставени са приемо-предавателни протоколи. При насрещната проверка прекият доставчик не е открит на адреса за кореспонденция, а за предходния е установено, че има нов управител, чийто пълномощник е заявил, че не са му известни обстоятелства, свързани с доставките към "Адриа Корпорейшън" ЕООД. Според съда не е доказана кадровата обезпеченост за извършване на доставката на СМР, тъй като прекият доставчик е декларирал, че няма наети работници, а от наетите по трудов договор 4 работници в "Кинго" ЕООД нито един не е назначен на длъжност, свързана с извършването на СМР. Относно доставките на строителни материали по другите три процесни фактури, издадени от "Адриа Корпорейшън" ЕООД съдът е приел, че не е доказано транспортирането на стоките, тъй като според твърденията на страните по доставките /преки и предходни/ транспортът е осъществен с лек автомобил "Сузуки Гранд Витара", но естеството на стоките не позволява същите да бъдат транспортирани с такова превозно средство. Освен това не са представени пътни листи и товарителници, както и доказателства за нает транспорт. Относно фактурите, издадени от "Томилимпекс" ЕООД с предмет - СМР по договор, съдът е посочил, че доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, в резултат на което не е осъществена проверка относно релевантните факти и обстоятелства във връзка с процесните доставки. По делото е представен договор от 01.08.08 г. между Община Каварна и ревизираното дружество за изграждане на постройка на кметство с. Тополи, но в договора не е предвиден подизпълнител. Не са представени доказателства, че "Томилимпекс" ЕООД е имал кадрова обезпеченост за извършване на СМР. Съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване реалното осъществяване на доставките се носи от ревизираното лице, но от събраните при ревизията и по делото доказателства това не е сторено. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, процесните фактури са осчетоводени при доставчиците, осъществено е плащане по фактурите, но това според съда не е достатъчно да се приеме, че доставките са реално осъществени. Въз основа на подробни съображения съдът е направил извода, че след като липсват реално осъществени доставки по процесните фактури, то правилно с РА не е признато право на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда, че по процесните фактури не е доказано реалното осъществяване на доставките, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактура № 20/26.03.2008 г. /неправилно посочена на някои места в мотивите на първоинстанционното решение, както и в РД и РА, с дата 20.03.2008 г./, издадена от "Адриа Корпорейшън" ЕООД, е установено, че има за предмет "труд и материали по договор за ремонт на военен клуб гр. Ботевград", стойност 30400 лв. и ДДС 6080 лв. Съгласно декларацията на управителя на дружеството - докладчик, представена при ревизията, дружеството няма наети работници, същевременно не се твърди, нито са представени доказателства, че дружеството има наети лица по граждански договори. Твърденията на доставчика са, че строително-монтажните работи, за които е издадена тази фактура са осъществени от подизпълнител "Кинго" ЕООД по фактура № 871/26.03.2008 г., която има същия предмет като процесната. Представени са договор от 28.02.2008 г. между ревизираното дружество като възложител и "Адриа Корпорейшън" ЕООД като изпълнител за извършване на конкретни видове СМР, описани в 38 пункта, както и договор за извършване на подизпълнителски дейности за същите СМР от 28.02.08 г. между "Адриа Корпорейшън" ЕООД като възложител и "Кинго" ЕООД като изпълнител, без да е уточнен обекта, на който се изпълняват, представени са също приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР, описани по вид, количество и стойност, съответно от 20.03.08 г. между ревизираното дружество и "Адриа Корпорейшън" ЕООД и от 26.03.08 г. между "Адриа Корпорейшън" ЕООД и "Кинго" ЕООД. Във връзка с тези протоколи следва да се отбележи, че съществува несъответствие в твърдяната последователност на осъществяване на приемо-предаването на СМР, като логиката на твърдяните за осъществени стопански операции налага с по-ранна дата да е приемо-предавателния протокол между подизпълнителя "Кинго" ЕООД и изпълнителя "Адриа Корпорейшън" ЕООД, а в случая е обратното - с по-ранна дата е протокола между "Адриа корпорейшън" ЕООД и ревизираното лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказана кадровата обезпеченост за извършване на процесната доставка на СМР. От представените доказателства се установява, че "Кинго" ЕООД, за който се твърди, че е действителният изпълните на СМР, има наети четирима работници, но нито един от тях не е назначен на длъжност свързана с осъществява на СМР, което е видно от представените справки за наети лица трудови договори /назначени са на длъжност технически организатор, технически изпълнител и др. подобни/. Не са представени доказателства, че "Кинго" ЕООД е осъществил процесните СМР на обекта в гр. Ботевград с наети по граждански договор лица, липсват и твърдения в този смисъл. По делото изобщо липсват обяснения или твърдения с какви работници са осъществени процесните СМР. Няма доказателства за начислени разходи за изплатени възнаграждения. Поради това че се касае за извършване на услуги, то фактът, че дружеството, което е посочено за пряк изпълнител на тези услуги не разполага с наети лица по трудови или граждански договори, обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че доставките не са осъществени по твърдения начин и от дружеството, посочено като изпълнител. Същевременно липсват доказателства услугите да са извършени и от прекия доставчик "Адриа Корпорейшън" ЕООД, тъй като същият поддържа, че няма работници и не е извършил СМР, а това е сторено чрез подизпълнителя "Кинго" ЕООД. Следва да се отбележи, че в представените документи за приемане на обекта - Военен клуб в гр. Ботевград и за въвеждането му в експлоатация, като изпълнител на обекта е посочен "С & М Билд" ЕООД и няма данни за никакви подизпълнители. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се установяват факти и обстоятелства, свързани с реалността на доставката. Следва да се отбележи, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, като в т. III - Проверени документи и книжа, е посочило, че проверката е осъществена по приложените по делото документи. Поради това не може да се направи обоснован извод за редовността на воденото от съответното дружество счетоводство. Този факт следва да бъде преценен заедно с обстоятелството, че по време на ревизията не са осъществени проверки в счетоводствата на доставчиците, тъй като същите не са намерени на адресите за кореспонденция. Освен това, само факта на осчетоводяването на фактурите не е достатъчен, за да обоснове извод за реално осъществяване на доставките, за които са издадени данъчни фактури. По изложените съображения, правилен е извода, че не е доказано осъществяване на реална доставка по фактура № 20/26.03.2008 г. и съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА в тази част. Възражението в касационната жалба, че наличието на кадрова обезпеченост на доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване на данъчен кредит, е правилно като съждение, но в случая то не обосновава неправилност на изводите на съда. Както се посочи, правото на данъчен кредит е отказано поради това че процесната фактура не удостоверява реално осъществена доставка, а липсата на кадрова обезпеченост на доставчика е едно от обстоятелствата, които обосновават извода за това, че доставката не е реално осъществена. Относно останалите три фактури, издадени от "Адриа корпорейшън" ЕООД - № № 130/05.08.08 г., 135/08.08.08 г. и 142/14.08.08 г., изводите на съда също са обосновани и правилни. Трите фактури имат за предмет доставка на строителни материали, описани в тях. Като предходен доставчик е посочен "Кинго" ЕООД по фактура № 1379/05.08.08 г. По естеството си описаните стоки представляват родово определени вещи, поради което за прехвърлянето на собствеността е необходимо същите да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне, натоварване и т. н. Предаването може да бъде доказано чрез приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови разписки, доказателства за транспортирането, за складирането и съхранението им и т. н. След анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано предаването на стоките. Не са представени приемо-предавателни протоколи между страните както по процесните фактурите, така и по твърдяната за предходна доставка, като складовата разписка, издадена от "Кинго" ЕООД на непосочен получател, не представлява такъв документ. Относно транспортирането на стоките не са представени доказателства, като в тази връзка съдът обосновано е отбелязал, че част от стоките са от такова естество, количество, респективно обем, че транспортирането им с лек автомобил е невъзможно, поради което твърдението на ревизираното лице в този смисъл, не може да бъде прието за достоверно. Наред с това не са представени доказателства за наето друго транспортно средство, нито пътни листи, товарителници и т. н. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза не се установяват факти и обстоятелства, свързани с реалността на тези доставките предвид изложените по-горе съображения. Относно фактури № 192/07.10.08 г. и № 198/21.10.08 г., издадени от "Томилимпекс" ЕООД решението също е правилно. Първата от тези фактури има предмет "СМР съгласно договор, считано от 04.08.08 г.", а втората - "СМР услуги, съгласно договор". По делото е представен договор от 01.08.2008 г., сключен между Община Каварна като възложител и ревизираното дружество като изпълнител за изграждане постройка на кметство с. Тополи, представени са също протоколи обр. 19 за приемане на извършени СМР между същите лица от дати 06.10.08 г., 11.11.2008 г. и 08.12.08 г., в които подробно са описани извършени СМР по вид, обем и стойност, представена е количествено-стойностна сметка. От тези доказателства се установяват договорни отношения и съответно - изпълнение на СМР, между община Каварна и ревизираното дружество, но не и между последното и "Томилимпекс" ЕООД. По делото е представен договор от 04.08.08 г. между "Томилимпекс" и ревизираното дружество" за извършване на СМР на постройка кметство с. Тополи, но липсват доказателства за изпълнение на такива СМР от "Томилимпекс" ЕООД. По време на ревизията доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция и не е представил никакви доказателства във връзка с връченото по реда на чл. 32 ДОПК искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. От ревизираното дружество също не са представени доказателства за реално осъществяване на доставка на СМР от "Томилимпекс" ЕООД, освен посочения договор. Следва да се има предвид, че договорът удостоверява постигнато между страните съгласие относно предмета на сделката, но не доказва нейното изпълнение. В случая липсват доказателства за кадрова и материално-техническа обезпеченост на "Томилимпекс" ЕООД да осъществи доставките, за начисляване на разходи във връзка с изпълнението на тези доставка и т. н. Относно заключението на вещото лице в частта касаеща "Томилимпекс" ЕООД важат в пълна степен изложените по-горе съображения. Предвид изложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е достигнал до обоснования и правилен извод, че по процесните фактури, издадени от "Адриа Корпорейшън" ЕООД и "Томилимпекс" ЕООД не е доказано реалното осъществяване на доставки. Твърдението в касационната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е указал на жалбоподателя, че за някои обстоятелства от съществено значение за спора не сочи доказателства, е неправилно. От протоколите от съдебните заседания е видно, че съдът е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателя, неколкократно е отлагал делото, за да осигури възможност на жалбоподателя да представи или събере поисканите доказателства, включително тази които са били донесени пред съда от вещото лице. От исканията на жалбоподателя е видно, че същият е бил напълно наясно с разпределението на доказателствената тежест във връзка с установяване на релевантните факти и обстоятелства по спора, и в частност - реалното осъществяване на доставките. Освен това страната е представлявана от адвокат, поради което не може да бъде обсъждат довод за незнание на доказателствените задачи. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, представляващо основание за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение