Решение № 15236 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2010 г.

Решение № 15236 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Агенцията за приватизация - гр. София, против осъдително решение по адм. дело № 130 от 2010 г. по описа на Административния съд - Добрич. Иска се отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска, защото съдът не е взел предвид изтеклата погасителна давност за предявяване на иска, относно която е направено възражение пред първоинстанционния съд. Правната уредба на погасителната давност е в чл. 110 - 120 от ЗЗД и е приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. При иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ давността тече не от откриване на причинителя на вредата, а от извършването на увреждането. Неправилно е позоваването на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД. Сезирането на несъдебен орган, какъвто е прокуратурата, не прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, защото разследването има за цел установяване на престъпление, а не на обезщетение. Претендира се присъждане и на разноски по делото в размер на юрисконсултското възнаграждение. Ответната страна - Тодор Панайотов Георгиев, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението като правилно, защото служители към Агенцията за приватизация със своите незаконосъобразни действия са я е увредили и не следва да се прилага погасителната давност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран на 18.02.2010 г. с иск, предявен от Тодор Георгиев против Агенцията за приватизация с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение от 250 лв. за вреди, претърпени от незаконосъобразни действия на служители към агенцията, в резултат на които притежаваните от нея инвестиционни бонове са прехвърлени на трето лице с подправени книжа. С писмен отговор от 16.03.2010 г. Агенцията за приватизация е направила възражение за изтекла погасителна давност, считано от датата на увреждането - 2.10.2003 г., а именно когато са прехвърлени инвестиционните бонове на неизвестно лице. С решение по адм. дело № 130 от 2010 г. по описа на АС - Добрич, първоинстанционният съд е осъдил Агенцията за приватизация да заплати обезщетение на ищеца в размер на 250 лв. ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила, както и да й заплати направени разноски по делото в размер на 190 лева. В мотивите е прието, че е налице отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като със своите незаконни действия и бездействия при прехвърляне на 250 инвестиционни бона на ищеца служителите са нарушили чл. 4, 15 и 17 от Наредбата за условията и реда за организиране на централизирани публични търгове за продажба на акции, чл. 72 от Инструкцията по прилагането й, с което са увредили ищеца. Развити са мотиви, че възражението за изтекла давност за предявяване на иска е неоснователно. Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност. Служители на АП са извършили прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищеца чрез открита лична сметка в инвестиционни бонове, на друго лице получател, действало с пълномощно, което не е подписано от ищеца. Като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс по сметката на ищеца през м. октомври е станал (0,00) нула инвестиционни бона. Съдът е изложил съображения, че ищеца е претърпял реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност, като е установена пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата имуществена вреда - т. е. ищеца е доказала отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Към делото е приложено като доказателство писмо изпратено на ищеца, с което е уведомен, че поради извършено прехвърляне на инвестиционните бонове към друго физическо лице балансът по сметката е нулев и няма издадени депозитарни разписки. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в наредба (обн., ДВ, бр. 89 от 2002 г.) и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от наредбата. Съдът обстойно в мотивите си е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, която следва да се извърши от служителите, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове на друго лице - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от наредбата. За конкретния административен спор съдът обосновано е приел, че ищеца се е регистрирал за участие в масовата приватизация в регионално бюро с код 240500, не е променил обслужващото звено и на основание чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Съдът законосъобразно е приел за установено, че служителите на АП в звеното в гр. София с код 219999 е следвало да откажат да регистрират прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на ищеца на друго физическо лице, след като съгласно наредбата не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка от друго регионално звено. Законосъобразно съдът е приел, че допуснатите нарушения на наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове. Не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства на друго лице. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния административен спор имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности - един инвестиционен бон за 1 лв. - на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. октомври 2003 г., няма цена за тези бонове, които могат да се използват по реда на този закон. Доводът, поддържан от жалбоподателя като ответник по иска, че към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30 юни 2005 г., което обстоятелство е основание да се приеме, че ищеца не е претърпял имуществена вреда, е неоснователен. Увреждането на ищеца е настъпило към м. октомври 2003 г. (когато боновете са валидни като платежно средство), защото в резултат на незаконните действия по прехвърлянето на инвестиционните бонове по сметка на друго лице са прекратени нейните права за участие в централизирани публични търгове, тъй като тя е заличена като титуляр на бонова сметка в звено на АП. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случая на АП като държавен орган, е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от чужди незаконни действия или бездействия - на служители на агенцията, при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, както законосъобразно е приел и съдът. Съобразно чл. 143 АПК с оглед изхода на делото на касационния ответник се дължат направените пред настоящата инстанция разноски. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,