Решение № 407 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 335/2008 г.

Решение № 407 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 335/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2 от ПЗР на ГПК, във вр.с чл. 231, ал. 1, б. "г" и б. "е" от ГПК (отм.) и е образувано въз основа на подадени две молби за отмяна на влязлото в сила решение № 663 от 2.07.2007 г. по гр. д. № 792/2006 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС. С това решение, постановено в производство с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС при приет за разглеждане инцидентен установителен иск за собственост, е уважен инцидентния иск по отношение на Х. Н., Е. и Д. Б.,С. Община И. и М. Д., като е прието, че В. и Г. Ф. са собственици на п. ХХI- 456 в кв. 126 м. "Л" от 510 кв. м. и е отхвърлен иска, предявен от Х. Н. и Т. В. за разпределение на ползването. Първата молба за отмяна е подадена на 25.07.2007 г.от Х. Н. К. и т. В. К. на основание чл. 231, б. "е"от ГПК (отм.). Твърдят, че са били лишени от възможност да участват в делото, тъй като предварително обявените в информационната система за образуваните дела - дата и час на разглеждане на делото са били променени, а в публикацията в ДВ - бр.35 от 27.04.2007 г. като жалбоподател по делото неправилно е била посочена С. о. Втората молба за отмяна е подадена на 20.11.2007 г. от Ц. Д. Б. адвокат С. В нея са посочени две основания за отмяна - по чл. 231, б. "г" и по б. "е" от ГПК (отм.). Основанието по чл. 231, б. "г" от ГПК (отм.) мотивира с наличието на две влезли в сила решения - това по гр.д. № 792/2006 г. на IV отд. на ВКС, с което е потвърдено решение на СГС по гр.д. № 187/2003 г., в което е прието, че няма данни процесният имот да е бил отчуждаван и това, което е постановено по адм.д. № 641/1994 г.на СГС Трето А адм.отд., оставено в сила с решение на ВАС по адм.д. № 1348/1998 г.на IV отд., с което е отхвърлена жалбата на В. и Г. Ф. срещу отказа на кмета на СО да отмени отчуждаването на ид. части от същия имот. Основанието по чл. 231, б. "е" от ГПК (отм.) мотивира с пренасрочване от ВКС на първоначално определената дата и час на разглеждане на делото от 7.11.2007 г. на 4.06.2007 г., без за това да е изпратено съобщение. Срещу така постъпилите молби за отмяна е подадено възражение от страна на Г. Ф. пълномощника й - адвокат М., с което оспорва подадените молби и желае същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Останалите ответници - В. Ф., М. Ю., Ф. В., С. о. - р. "Л" и С. о. - не представят становище по смисъла на чл. 232, ал. 4 от ГПК (отм.) В съдебно заседание -молителите поддържат молбите си, а явилите се ответници - Г. Ф.,В. Ф. и М. Ю. оспорват. Молителят К. представя писмено становище, в което излага доводи, касаещи съществото на спора по влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Върховният касационен съд, петчленен състав на Гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителите, намира подадените молби за неоснователни по следните съображения: В настоящето производство съдът преценя единствено дали са налице предпоставките по посочените от молителите основания за отмяна, като не разглежда съществото на спора по влязлото в сила решение. Относно молбите по чл. 231, б. "е" от ГПК (отм.): За да бъдат те основателни - следва да се установи, че вследствие нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото. Разпоредбата на чл. 231, ал. 1 б. "е" от ГПК (отм.) разграничава няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че именно поради нарушаване на установени съдопроизводствени правила, обезпечаващи участието на страните в процеса- страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото, като не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била редовно призована-нито лично, нито чрез повереник, поради препятствие, което не е могла да отстрани. В случая - не е налице нито една от гореизброените хипотези, тъй като с промяната на първоначално определената дата и час за разглеждане на делото не е допуснато нарушение на установени съдопроизводствени правила. Въз основа на заповед на председателя на ВКС - е извършено масово пренасрочване на дела. В съответствие /а не в нарушение/ на разпоредбата на чл. 218а от ГПК (отм.), съгласно която - до всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в Държавен вестник дните, в които ще заседава през следващия месец и подлежащите на разглеждане дела - датата на разглеждане на гр.д. № 792/96 г. /4.06.2007 г./ е била обнародвана в ДВ бр. 35 от 27.04.2007 г. Налице е надлежно уведомяване на страните за насроченото съдебно заседание и същите са разполагали с достатъчен срок /повече от един месец/ за организиране на защитата. Следователно-неучастието на молителите в производството по гр.д. № 792/2006 г. на IV отд.на ВКС не е поради нарушаване на установени правила, поради което и не е налице отменителното основание на чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.) Този извод не се променя и от обстоятелството, че в публикацията в Държавен вестник като жалбоподател по делото неправилно е била посочена С. о. При положение, че в публикацията се съдържат изискуемите се реквизити по чл. 45 от ГПК (отм.) - съдът, който я издава, имената на страните по делото, номера на делото, съдът, мястото и времето на заседанието, допуснатата неточност относно качеството на една от страните не е от съществено значение, тъй като не би могло само по себе си това обстоятелство да обърка страните до степен, че да не разберат за кога са призовани. Относно молбата по чл. 231, б. "г" от ГПК (отм.): За да бъде уважена, следва да са постановени две влезли в сила съдебни решения, за които кумулативно да са налице следните четири предпоставки: 1. да са постановени между едни и същи страни, 2. да са постановени въз основа на едно и също искане, 3. да са с еднакво правно основание и 4. тези влезли в сила съдебни решения да са противоречиви. Липсата само на една от така изброените четири предпоставки води до неоснователност на молбата. В конкретния случай постановените решения по гр.д. № 187/2003 г. на СГС и по адм. д. № 641/1997 г.на СГС III А адм. отд. не са между едни и същи страни. Страни по гр.д. 187/2003 г.са страните по настоящето производство, а страни по адм.д. № 641/97 г.са Г. Ф., В. В. и кмета на общината. Освен това - постановените решения по гр.д. № 187/2003 г.на СГС и по адм.д. № 641/1997 г.на СГС III А адм.отд не са постановени въз основа на едно и също искане. Искането, с което е бил сезиран съда по гр.д. № 1987/2003 г.е за разпределение на ползването, а по адм.д. № 641/1997 г.е за отмяна на заповед на кмета за отчуждаване. Постановените решения по гр.д. № 187/2003 г.на СГС и по адм.д. № 641/1997 г.на СГС III А адм. отд не са с еднакво правно основание. Правното основание по гр.д. № 1987/2003 г. е чл. 32, ал. 2 от ЗС, а по адм.д. № 641/1997 г. е чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗС и др. Не е налице и последната от гореизброените четири предпоставки - влезлите в сила съдебни решения да са взаимно противоречиви. Независимо, че са постановени от един и същ съд /СГС/ - те са разглеждани по различен ред, в различни производства, с представяне и преценка на различни доказателства, при участието на различни страни, като постановените по тях решения не са взаимно противоречиви и изключващи се. Липсата гореизброените предпоставки - мотивира съда да приеме за неоснователна и подадената молба за отмяна на основание чл. 231, ал. 1 б. "г" от ГПК (отм.). С оглед на гореизложеното,Върховният касационен съд, петчленен състав