Решение № 3961 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2018 г.

Решение № 3961 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 6 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 191/2017 г. по описа на Административен съд С. З., с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 и чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на Г. И. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди при престоя му в Ареста-С. З., при изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" за периода 30.12.2016 г. – 10.03.2017 г. В останалата част, за разликата до 10 000 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от Г. И., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 300 лева до претендирания размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на молбата. Излагат се доводи, за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му, както и решаване на спора по същество, като се уважи иска изцяло. Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието чрез процесуалния представител юрк. С. С., в която се релевират доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част. Алтернативно моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни при следните съображения: Производството пред Административен съд С. З. се е развило по исковата молба на Г. И. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди претърпени вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване по време на престоя му в Ареста-С. З., при изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" в периода от 30.12.2016 г. – 10.03.2017 г., в размер на 10 000 лева, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката "задържане под стража". Претърпените неимуществени вреди е основавал на неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на естествена светлина; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно битови условия. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Иванов против ГДИН иск за сума в размер на 300 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период, ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража", като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" от ищеца в периода предмет на исковата молба в Ареста-С. З.. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства оборващи твърденията на задържаното лице не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. На следващо място, законът забранява осъдените, респ. – задържаните под стража", да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, не е било осигурено правото на престой на открито, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН, че решението е неправилно. При приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Ареста С. З., където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Неоснователни са и доводите на касатора Иванов за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото му се обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в Ареста С. З.. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение