Решение № 12032 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2015 г.
ВАСI отделение09.11.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5638/28.08.2015 г. по адм. д. № 9317/2014 г. на Административен съд - С. град. ОСЪЖДА "Атрия-1" ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-С. 1958,24 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12032 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Атрия-1" ООД моли да бъде отменено решение № 5638/28.08.2015 г. по адм. д. № 9317/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 231400298/23.04.2014 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 231400298/23.04.2014 г. на ТД на НАП-С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 47 607,69 лв с лихви за м. 4 - 9.2009 г., м. 2 и 3.2010 г. по фактури на "Елада импекс" ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на горива не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на доставчика. Представените приемо-предавателни протоколи не се подкрепят от приложените към тях товарителници с невярно съдържание, в които доставчикът е посочил като изпращач и превозвач, че е извършил транспорта на горивото с товарен автомобил рег. № СО 3792 АН, който номер по данни на "Пътна полиция" при ОД на МВР-С., е на лек автомобил "Ф. Г.", собствен на К. К.. Доставчикът е поддържал, че горивата са закупени от "ОМВ България" ООД. Данните в приемо-предавателните протоколи и в декларациите за съответствие се оборват и от представеното писмо на "ОМВ България" ООД на л. 165 от делото, че от м. 4.2007 г. не са доставяли горива на "Еледа импекс" ООД. Обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на фактурираните горива. Предвид чл. 24, ал. 2 от ЗЗД правилен е изводът на съда, че не е доказано прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните горива в патримониума на ревизираното лице. Осчетоводяването на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че спорните оставки са осъществени. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Съдът правилно е основал изводите си на относимата практика на СЕС, цитирана в решението. Основателен е доводът на касатора, че непосочване името на лицето приело стоките в приемо-предавателните протоколи не може да е основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит, но в случая достовреността на приемо-предавателните протоколи е оборена от данните от "ОМВ България " ООД и от "Пътна полиция" при ОД на МВР-С., цитирани по-горе. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 1958,24 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,