Решение № 50023 от 6.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 322/2022 г.

Решение № 50023 от 6.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 322/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище " Пробуда 1907" против решение № 88/20.10.2021 г. по гр. д. № 355/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 28/11.06.2021 г. по гр. д. № 714/2020 г. на Сливенски окръжен съд. С потвърденото решение е уважен предявен от Прокуратура на Република България против касатора иск по чл. 15, ал. 7 от Закона за народните читалища / ЗНЧ /, като са отменени всички решения, взети от извънредно Общо събрание на членовете на читалището, проведено на 23.10.2020 г., поради нарушаване процедурата по свикване и провеждане на събранието, в противоречие с чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗНЧ и чл. 20, ал. 2 от Устава на читалището. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, тъй като предявеният иск не защитава какъвто и да било обществен интерес, а напротив - затруднява дейността на читалището и е в противоречие с правото на свободно сдружаване, уредено в чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / ЕКЗПЧОС /. Без да оспорва принципното право на иск на прокурора, съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗНЧ, касаторът намира, че с конкретния му предмет се осъществява недопустима намеса на държавата в правото на свободно сдружаване, а такава намеса трябва да е съответно оправдана, с позоваване на защитими законни цели и интереси по чл. 11, ал. 2 ЕКЗПЧОС / напр. защита на националната и обществена сигурност, предотвратяване на безредици и престъпления, защита на здравето и морала, защита правата и свободите на другите и пр. /. Предвид липсата на такова обосноваване касаторът намира, че се касае за недопустимо произнасяне. В евентуалност се позовава на неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон, основано на неправилно тълкуване нормата на чл. 15, ал. 1 пр. трето от ЗНЧ. Оспорва обоснованост на изводите на въззивния съд, за установими нарушения на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗНЧ. Ответната страна - Прокуратура на Република България – оспорва касационната жалба. Поддържа предявяването на иска в изпълнение на конституционно скрепеното задължение на Прокуратурата да следи за спазване на законността и да осигури съблюдаване върховенството на закона от всички правни субекти. Общественият интерес, според представителя на Прокуратурата, е засегнат винаги когато е нарушен закона. Споделят се съображенията на въззивния съд, че чл. 11 от ЕКЗПЧОС е неприложим, тъй като правото на сдружаване е вече реализирано с регистрацията на читалището, т. е. разпоредбата е неотносима към упражняване правото на сдружаване. Споделя се и приложеното от въззивния съд буквално тълкуване на чл. 15, ал. 1 изр. трето от ЗНЧ. С определение № 50688/22.12.2022 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, преценката за което предполага установяване смисъла и обхвата на упражнявания от прокуратурата, с иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, контрол. Касационно обжалване е допуснато и по въпроса: В кой момент възниква правото на една трета от членовете на читалището с право на глас да свикат извънредно ОС от свое име: в момента на депозиране искането за свикване на извънредно ОС или при изричен или мълчалив отказ на настоятелството – с изтичане на 15-дневен срок по чл. 15, ал. 1 предл. трето ЗНЧ ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че с граматическата си редакция чл. 15, ал. 1 пр. трето ЗНЧ очевидно провокира противоречива съдебна практика, което противоречие следва да бъде преодоляно, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Прокуратура на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Сливен е предявила иск за отмяна решенията на Общото събрание на Читалище "Пробуда 1907", проведено на 23.10.2020 г., поради допуснати нарушения при свикването на събранието, както следва: 1 предвид инициирането му от 1/3 от членовете на читалището с право на глас, извънредното ОС не е свикано в 15-дневния срок по чл. 15, ал. 1 пр. трето от ЗНЧ, считано от отправяне до читалищното настоятелство искане за свикване на събранието, останало без последствие; 2 изготвяне поканата за ОС в несъответствие с изискванията по чл. 15, ал. 2 изр. първо, предл. последно ЗНЧ, доколкото не сочи свикващия ОС субект; 3 наличие на две покани за същото ОС, едната от които отправена до лицата, заявили желание да встъпят като членове и приети като такива от читалищното настоятелство; 4 неподписване за получаване на поканата от част от членовете на читалището с право на глас, съответно удостоверяване получаването й от техни близки, но без доказателства дали предаването й от последните на адресатите е станало в изискуемия 7-дневен срок преди датата на ОС, съгласно чл. 15, ал. 2 изр. второ ЗНЧ; 5 незаконосъобразно утвърждаване от ОС на вече приети от читалищното настоятелство нови членове - т. 1 от дневния ред на атакуваното ОС, поради липса на такова правомощие за ОС, като оттук се извежда незаконосъобразност на прилагания кворум – преди и след утвърждаване на новите членове, без обосноваване с конкретни разпоредби на закона и устава. В обобщение, наведените основания за исканата отмяна се базират изцяло и само на нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС и без каквото и да било обосноваване със същината на приетите от ОС решения и правните им последици. Ответникът е оспорил исковата молба, като намира, че ищецът не обосновава защитим чрез иска, спрямо всяко конкретно атакувано решение на ОС, обществен интерес. Оспорва и предлаганото от ищеца тълкуване на чл. 15, ал. 1 предл. трето ЗНЧ. Възразява и против твърденията за допуснати нарушения в процедурата по свикване и провеждане на ОС. Първоинстанционният съд е уважил иска, обосновавайки допустимостта му с подаване в срока и съгласно предвиденото в чл. 15, ал. 7 от ЗНЧ, според която норма: " Прокурорът може да иска от окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на ОС, което противоречи на закона или устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. " Счел е иска за основателен, прилагайки буквално / в граматическата й редакция / разпоредбата на чл. 15, ал. 1 пр. трето ЗНЧ, според която: " При отказ на настоятелството да свика извънредно ОС, до 15 дни от постъпването на искането проверителната комисия или една трета от членовете на читалището с право на глас могат да свикат извънредно ОС от свое име ". Съдът е приел, че 15-дневният срок е преклузивен за правото на иницииралите свикване на извънредно ОС членове на читалището да свикат същото, при отказ това да стори настоятелството и, тъй като не е спазен, е опорочена процедурата по свикването на ОС. Мотивирани са и други изводи за нарушения на закона и устава по свикването му. Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение, по изложените с отговора и поддържани като касационни доводи възражения. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като е споделил мотивите на първоинстанционния, конкретно: за неспазен срок за свикване на ОС, съгласно чл. 15, ал. 1 пр. трето ЗНЧ и липсващ реквизит в поканата за свикването му - изрично упоменаване на членовете на читалището, по чиято инициатива е свикано ОС, съгласно чл. 15, ал. 2 пр. първо ЗНЧ. Прието е, че доколкото процесното читалище, като правен субект, е вече възникнало / учредено /, то чл. 11 ЕКЗПЧОС не намира приложение, тъй като "възможността за сезиране на съда за осъществяване на контрол за законосъобразност върху актове и действия на народните читалища възниква след като правото на свободно сдружаване е вече реализирано, поради което не би могло да се наруши". Тезата на съда е, че упражнявания чрез иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ контрол върху дейността на читалищата е последващ и изрично регламентиран от националния законодател, респ. дейността на читалищата не имплементира правото на сдружаване. Според съда, по естеството си този иск не може да наруши членствени права, а напротив е в защита на обществения интерес, тъй като читалищата се спонсорират от държавата и общините, поради което спазването на законите, при вземане на решения във връзка с дейността им, е обществено значимо. По допустимостта на иска: Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗНЧ, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно - просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица, без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Те са юридически лица с нестопанска цел / ал. 2 /.