Решение № 14902 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2009 г.

Решение № 14902 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, срещу решение № 194/24.04.2009 г. по адм. дело № 709/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен по жалба на "Елит Мес Минев - Родопа В. Т." ООД, гр. Велико Търново, ревизионен акт (РА) № 800235/08.07.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 357/11.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 11., 12. 2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 60 558, 29 лв. и определените вследствие на отказа ДДС за внасяне и лихви и е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 60 558, 29 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Елит Мес Минев - Родопа В. Т." ООД, гр. Велико Търново, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчни периоди м. 11., 12. 2006 г. в общ размер на 60 558, 29 лв. по фактури на "Джи Ти Корпорация" ЕООД и "Иген Ко" ЕООД за доставка на говеждо месо поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като месото е доставено видно от приемо-предавателните протоколи с данни и за товарните автомобили и шофьорите, осъществили транспорта; съответствието между закупеното месо и вложеното от жалбоподателя в производството съгласно заключението на СИЕ; доказателства за съхраняване на месото в складовата база на трето лице - "Еврофиго" АД - контролни карти и складови разписки. Изследвана е и товароносимостта на товарния автомобил "Скания" и е прието, че с нея е възможно осъществяване на превоза на фактурираните количества. За насрещната престация е безспорно установено разплащане на цялата данъчна основа по банков път, а на ДДС - по ДДС-сметка на доставчика. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. Съдът е направил цялостен анализ на събраните доказателства и достигнал до обосновани изводи за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) - прехвърляне на право на собственост върху фактурираните родово определени вещи (говеждо месо) чрез предаването им съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД срещу заплащане по банков път. Твърдението на касатора, че е възможно част от месото да е доставено от други нерегистрирани по ЗДДС (отм.) лица е неконкретизирано и недоказано. Представянето на доказателства в ревизионното производство не е обвързано с преклузивен срок, поради което съдът правилно е обсъждал всички представени доказателства, а не само тези при първата ревизия, преди отмяната на първия РА от директора на дирекция "ОУИ" и връщането за нова ревизия. Доколкото има заплащане на ДДС по ДДС-сметка изцяло и с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) съдът правилно не е обсъждал предходните доставки, тъй като в тези случаи не може да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит заради нереалност на предходна доставка, а произходът на стоката не е предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение